Александрийската патриаршия разпространи официално своя отговор на журналистически въпрос на руската агенция „News.ru“ относно дейността на Руската православна църква в Африка и по-конкретно в Кения, където Александрийският патриарх Теодор неотдавна осъществи пастирска визита.
Въпросът към патриаршията е следният: „Екзархията на Руската православна църква се е регистрирала в Кения. Това стана известно едва по време на посещението на Негово Светейшество Александрийския патриарх в Кения. Как Александрийската патриаршия възприема дейността на Руската църква в Кения? Както и дейността на Руската църква в Африка като цяло. Как се отнася Александрийската патриаршия към това? Благодаря Ви“.
Ето и отговора на Александрийската църква:
„Московската патриаршия, водена от крайно авторитарни тенденции за доминиране над цялото православие, желаейки да управлява едновластно и унищожавайки цялото богословско и канонично предание на Православната църква, се появи в Африка лукаво, като крадец нощем, пренебрегвайки вековните църковни институции и свещените канони на цялата Църква под небето. Преди всичко това разкрива нейния собствен нездрав духовен курс и еклисиологичното отклоняване от православно приетите норми.
Действията на Московската патриаршия извън пределите на нейната църковна юрисдикция нанасят рана на братското, единодушно и безукорно начало на нашата православна вяра и със сигурност допринасят негативно за очернянето на православието. Московската патриаршия, мотивирана и от тежестите на травматичното си минало и крайно егоистичните начини на действие от други времена, е в тясна прегръдка с държавата и с политическите стремежи на управниците на руската държава, която иска на всяка цена да създаде сфери на влияние и в Африка. Историята ни учи, че резултатите от такъв курс са винаги много болезнени за православния руски народ.
Александрийската патриаршия ще продължи да служи на цяла Африка, където апостолското наследство, свещените канони и историята са ѝ отредили, винаги с мисъл за изстрадалия африкански човек и с непоколебимата вяра, че делото на благовестието и помирението на народите няма да спре, защото неговите корени са апостолски, и то не е ефимерна, егоцентрична или властолюбива църковно-политическа игра. За Александрийската църква африканският брат е жив и свещен образ на Бога, а не безлично същество, което трябва да бъде използвано, експлоатирано и потискано за нечие самодоказване.
От канцеларията на Александрийска патриаршия“.
