В рамките на един месец петима православни свещеници в Литва бяха лишени от сан. Това е близо една десета от броя на православните клирици в страната. Петимата свещеници публично осъждаха подкрепата на руското църковно ръководство и лично на патр. Кирил за войната в Украйна като „православно оправдана“. Те бяха тези, които застанаха зад предстоятеля на тази църква, Литовски митр. Инокентий, когато той осъди руската инвазия в Украйна. Впоследствие обаче срещу това негово изявление и хората, които го подкрепиха, се надигна протестна вълна от други местни и руски епископи и свещеници. Митр. Инокентий промени позицията си, а срещу сподвижниците му започна гонение.
Ето как сайтът на Православната църква в Литва разказва за лишените от сан „поради тежки канонични престъпления“ клирици:
„Виленски и Литовски митрополит Инокентий на 29 юни т. г. със свои укази лиши от свещенически сан бившите клирици Виталий Моцкус, Виталий Даупарас, Георги Ананиев и Владимир Селявко. Решенията за лишаване от презвитерството бяха взети от управляващия епископ въз основа на заключението на църковния съд на Виленска и Литовска епархия, който призна бившите клирици за виновни в извършване на канонични престъпления. Съдът разгледа делото на всеки от духовниците поотделно. Четири поредни заседания на църковния съд се проведоха на 29 юни в манастира „Свети Дух“ във Вилнюс. Според църковните разпоредби управляващият архиерей има пълната канонична власт да взема такива решения самостоятелно. Независимо от това митр. Инокентий предаде делото на църковния съд на епархията, за да избегне лични пристрастия и да осигури пълна обективност при разглеждането на случая. Съдът е съставен от духовници – както енорийски свещеници, така и ръкоположени монаси. Съдът проучи задълбочено делата и публичните изявления на духовниците, а в оценката им участваха и специалисти по канонично право. Бяха изслушани и редица свидетели, които се бяха заклели в Кръста и Евангелието.
Църковният съд разгледа делата на В. Моцкус, В. Даупарас, Г. Ананиев и В. Селявко изключително в плоскостта на църковно-каноничното право. Решението на съда няма нищо общо с политиката или актуалните международни събития.
Според резултатите от разследването църковният съд потвърди фактите на престъпване на свещеническата клетва и нарушаване на клетвата (Правило 25 на св. апостоли), неподчинение на управляващия епископ и извършване на публични действия без благословение от своя епископ (Правило 39 на св. апостоли), сговор срещу своя епископ и събратя-духовници, както и разрушаване на църковния мир (Правило 18 на Четвъртия вселенски събор и Правило 34 от Петошестия Трулски събор), схизматична дейност, намерение и организиране на преместване в друга църковна юрисдикция без благословението на своя епископ (Правило 16 на Първия вселенски събор) и участие на четиримата клирици в кампания за дискредитиране на Църквата и нейните епископи (Правило 55 на св. апостоли), както и на техните събратя-свещенослужители.
Съдът установи, че В. Моцкус, В. Даупарас, Г. Ананиев и В. Селявко, в сътрудничество с представители на държавните власти, са предприели активни действия за създаване на паралелна църковна структура в Литва под юрисдикцията на Константинополската патриаршия. По този начин водещите разколническа дейност клирици напълно са отхвърлили законната процедура за преминаване от една поместна църква в друга.
Подчинението на управляващия епископ е норма и в други поместни църкви. Наскоро, например, един духовник от Естонската апостолическа православна църква на Константинополска патриаршия беше изгонен за непослушание и провеждане на публични дейности без благословение от своя епископ. Константинополският епископ не само низвергна естонския йеромонах от сан, но и го лиши от възможността да приема св. Причастие, докато не се покае напълно.
Тъй като нито един от подсъдимите духовници не се яви на изслушването (според правилата всеки от тях беше призован три пъти), решението е постановено в тяхно отсъствие. Съдът смята, че причините за неявяването са несъстоятелни. Църковният съд потвърди, че са налице всички основания за отстраняване на свещенослужителите Виталий Моцкус, Виталий Даупарас, Георгий Ананиев и Владимир Селявко от презвитерски сан. Това заключение беше представено от съда на правоправещия архиерей“.
По думите на митр. Инокентий за него е било изключително трудно да вземе решението да лиши от свещенически сан своите клирици, които многократно е призовавал към покаяние заради тежките им канонични нарушения. „С неявяването им на делото изгубих и последната надежда за тяхното вразумление и поправяне. Освен това те посяха семената на съмнението и объркването в душите на някои духовно слаби и нестабилни християни. Всичко това ще бъде причина за моята постоянна тревога за тяхната съдба във вечността“, каза предстоятелят на Православната църква в Литва.
По-рано, на 23 юни, митр. Инокентий лиши от свещенически сан бившия клирик на Виленско-Литовската епархия Гинтарас Сунгайла. Църковният съд го призна за виновен в редица църковни престъпления. Използвайки антивоенна реторика, Г. Сунгайла и неговите съобщници разгърнаха в медиите и социалните мрежи широка кампания по дискредитиране на Православната църква в Литва. По време на разследването на неговия случай е събрана много информация за подобни църковни престъпления, извършени от духовниците В. Моцкус, В. Даупарас, Г. Ананиев и В. Селявко“.
А ето и някои от реакциите на това решение:
Спомням си една стара история, разказана от нашия архиепископ Гавриил от Париж:
„С архиеп. Инокентий [сега митрополит на Литва, Московска патриаршия] като цяло сме в добри отношения. Понякога вечеряме заедно. На няколко пъти обаче се оказваше, че на следващата сутрин след такава вечеря епархията му ни съди за тази или онази енория или сграда.
„Но как е възможно? – обаждам му се. – Видяхме се вчера и даже дума не отворихме за това“.
Той отговори: „Простете, владико! Всъщност не бяхме ние, а руското посолство. Аз самият току-що чух за това…“.
„Колко хубаво – добави архиеп. Гавриил, – аз съм единственият православен епископ във Франция, който никога не лети в бизнес класа. За сметка на това обаче никой посланик не може да ми казва какво трябва да кажа или да направя!“.
Беларуският свещеник (под запрещение) Александър Шрамко:
Днес, както се очакваше, църковният съд на тази епархия постанови Виталий Моцкус, Виталий Даупарас, Георги Ананиев и Владимир Селявко да бъдат лишени от свещенически сан. Трябва да припомним, че преди седмица подобно решение беше взето и срещу о. Гинтарас Сунгала.
Всичко се прави с невероятна бързина – от началото на тормоза срещу тях минаха малко повече от два месеца – и в разрез с всички, дори чисто формални правила.
Както и в случая с о. Гинтарас, днешният указ на митр. Инокентий е подписан след съответното съдебно решение още в същия ден, въпреки че според Правилника за църковния съд на РПЦ (Чл. 47.2) „… решенията на епархийския съд се одобряват от епархийския епископ не по-рано от петнадесет работни дни от датата на приемането им“. Освен това в официалния доклад на епархията съдените свещеници се споменават веднъж като „бивши“ и след това без споменаване на техния сан, докато според същия устав (Чл. 47.3-4) решенията на епархийските съдилища за отстраняване на духовници от сан влизат в сила едва след одобрението им от патриарха.
Особено цинични и лицемерни са думите в официалния доклад, в който се казва, че „правоправещият архиерей има пълната канонична власт да взема сам такива решения“, но митр. Инокентий „… оставил случая на църковния съд на епархията, за да избегне лични пристрастия и да осигури пълна обективност при разглеждането на случая“. При което всеки знае, че е налице пълна пристрастност и субективност, тъй като съдът се оглавява от същия викарий еп. Амвросий, който е инициатор и организатор на преследването срещу тези свещеници, включително представянето им за лишаване от сан. А митр. Инокентий се готви да се пенсионира, оттегля се от делата си и всъщност вече предава властта на епископа, който се готви да го наследи на митрополитската катедра“.
Напоследък в малка Литва се случва нещо ужасно. За по-малко от месец петима духовници са лишени от сан „за тежки канонични престъпления“. Това са около десет процента от всички свещеници в страната.
Никога досега не съм чувал подобно нещо да се е случвало в някоя епархия.
Дали църковните власти са разкрили някаква ужасна секта или масонска ложа, към която са принадлежали и свещениците?
Или може би в епархията е бил изпратен някакъв проекто-план от Москва за низвергване от сан на свещеници? И епархията е забравила за указанието от Москва и сега, за да навакса пропуснатото време и да избегне неудобството пред патриарха, спешно лишава от служение тези, които са им били под ръка?
Или това е местна инициатива? Новият председател на епархийския църковен съд – млад и много амбициозен епископ – решава да измисли ужасен заговор и след това да го разкрие?
Във всеки случай митр. Инокентий (Василиев) носи пълна отговорност за тези решения. Именно той е подписал тези позорни укази. Какво се случва с него? Спомням си го като образован, внимателен и симпатичен човек, но в същото време нерешителен, уклончив, потаен.
В най-кошмарния си сън не можех да си представя, че четири месеца преди пенсионирането си той ще се осмели да отстрани от служение толкова много свещеници, които са били с него в продължение на много години.
Какво го движи? Какво го кара да мисли, че тези безумни действия извършва „за доброто на Църквата“? Подозирам, че основните му съветници са страхът и объркването. Обичайната картина на света се разпада пред очите му. Все по-ясно се вижда несъответствието на Руската православна църква като „църква“, която проповядва Божията истина, а не като административна структура, подчинена на властите на една разбойническа държава.
Гласът на съвестта трябва да бъде заглушен както в тях самите, така и сред техните подчинени клирици. Репресиите срещу свещениците са преди всичко акт на сплашване. Всички, които мислят сериозно за мисията на Църквата в днешния свят, трябва да бъдат уплашени и заглушени.
Спокойно могат да живеят само искрените требничари, напълно лоялни към църковната администрация, опортюнистите и твърдите привърженици на „руския свят“. За всички останали – лишаване от сан. Друг възможен вариант за инакомислещите е да седят тихо в ъгъла и да треперят от страх.
РПЦ не познава други опции.
Богословът Наталия Василевич от Беларус за свещ. В. Моцкус:
„О. Виталий Моцкус полу на шега винаги наричаме равноапостол, а съвсем сериозно го смятаме за свят човек. Когато го срещнах за пръв път през август 2003 г., разбрах, че той е уникална личност, изключително надарен, трудолюбив и отдаден изцяло на работата си за Църквата. И на хората. Човек, който винаги се притичва на помощ, който спокойно и без паника решава всички проблеми, който винаги храни, полива, посреща, организира, подрежда, застъпва се, строи, ремонтира, пише, разказва и намира изход.
Винаги карам всичките си приятели да отидат във Вилнюс, за да посетят мощите на Виленските мъченици, да се поклонят пред Остробрамската икона на Божията майка и да се срещнат с о. Виталий.
Днес т. нар. съд на Литовска епархия издаде собствената си присъда: реши да лиши о. Виталий от сан. Допреди няколко месеца литовската епархия беше почти най-проспериращата в нашата част на православието, а сега е мерзост на запустението…
Всичко ще бъде наред с отците и литовското православие, но няма да бъде наред с онези, които започнаха война срещу тях. Митр. Инокентий сложи позорна черта, преди да прекрати епископската си кариера, а еп. Амвросий започва епископската си кариера с позор. С този си неправеден акт РПЦ в Литва се превърна в позорище.
Протопрезв. Владимир Селявко, един от низвергнатите клирици, е сред най-близките доскоро помощници на Литовския митр. Инокентий (придружавал го и по време на визитата му в София през 2015 г.).
Случи се очакваното – свещеноначалието се разправи с инакомислещите. Бяхме лишени от свещенически сан (това е най-висшата форма на наказание, равнозначна на „разстрел“). Съдиите грубо нарушиха правата ни, като не ни запознаха с обвиненията. Проявиха пълно невежество в тълкуването на каноните на Църквата и по този начин показаха собствената си безпомощност – те не са пастири, не знаят да водят диалог. Могат само да подчиняват, да сплашват и да наказват жестоко. Създава се усещане, че бързината на съда е свързана с ужаса им, че има свещеници, които критикуват патриарха за това, че благославя войната и убийствата. В техните представи това е ужасно и страшно престъпление. Бог да им помага, а аз ги съжалявам. По-късно ще опиша всичко по-подробно, но междувременно трябва да осмисля случилото се. Разбира се, няма да приема този срамен акт. Разбира се, ще се обърна към Вселенския патриарх. И, разбира се, ще информирам обществеността. Благодаря на Бога за всичко!