Постоянният представител на Руската федерация в ООН В. Небензя заяви, че на 17 януари ще постави пред събранието на ООН въпроса за нарушаването на правата на вярващите на УПЦ от украинските власти.
В тази връзка от УПЦ разпространиха изявление, че не са упълномощавали Русия да защитава правата им пред ООН и намират това за цинично. В изявлението се казва:
„От средствата за масова информация стана известно, че постоянният представител на Руската федерация в ООН В. О. Небензя е поискал на 17 януари 2023 г. отделно заседание на Съвета за сигурност на ООН относно ситуацията около Украинската православна църква.
В тази връзка бихме искали да ви информираме, че към момента Украинската православна църква не се е обръщала към никоя държава за съдействие за защита на нейните права, още по-малко към държавата, извършила коварно въоръжено нападение срещу нашата страна. Също така не сме упълномощавали никого от РПЦ да говори от наше име в ООН. Притеснени сме, че въпроси за Украинската православна църква се повдигат от структури, които нямат нищо общо с нас. Призоваваме руските власти да не говорят от името на нашата църква на международни форуми и да не използват религиозния фактор за своите политически цели.
В същото време ние молим нашите украински власти да провеждат балансирана религиозна политика в страната, да осигурят равни права на всички религиозни организации, за да не дават извинение на държавата-агресор да използва религиозната политика на нашата държава за своите собствени интереси.
Синодните институции на Украинската православна църква системно извършват дейности, насочени към защита на правата и свободите на вярващите и религиозните организации на Украинската православна църква както на национално, така и на международно равнище в рамките на своята компетентност и наличните възможности“.
Режимът на Путин използва религията като основен елемент за публичното оправдаване на военните си действия. В годините, предшестващи войната, УПЦ беше използвана от Кремъл като маркер за „руския свят“ в Украйна.
С наближаването на военната агресия Москва започна открито да говори, че Украинска църква няма, а има „Руска православна църква в Украйна“. В. Путин въведе в употреба преди четири години наименованието за УПЦ – „Руска православна църква в Украйна“. Парадоксално това съвпадна и с желанието на украинската светска власт, която настояваше УПЦ да се преименува с това наименование, но УПЦ разгорещено защитаваше правото си да бъде автентична украинска църква, а не „Руска църква в Украйна“. От началото на войната това име започна да се използва повсеместно в Русия, за да се заявят открито руските претенции да защитават „руското канонично православие в Украйна“.
Войната прекъсна връзките между Киевския митрополит Онуфрий и Московския патриарх Кирил, първоначално едностранно от страна на МП, която не можеше да даде обяснение за своето поведение. УПЦ обвини Руската църква в греха на Каин, а руснаците нарекоха украинците предатели на „руския свят“. Впоследствие УПЦ обяви на събор своята административна независимост от Москва, изпадайки формално в неуредено канонично положение.
Официално Московска патриаршия не е признала отделянето на УПЦ от себе си, защото това би било равнозначно на политическото решение да се признае правото на Украйна на независима държава. В руските пропагандни църковни медии, като например в популярния ултраконсервативен „Благодатный огонь“, открито звучи следното:
„Бъдещата съдба на православието в Украйна всъщност не се решава от самостойни „събори“ и събрания на духовенството в Киев, а от Въоръжените сили на Руската федерация, които провеждат специална военна операция за защита на нашата родина от въоръжената окупация на страните от НАТО на територията на бивша Украйна. Няма абсолютно никакъв начин да запазим УПЦ в лоното на Руската православна църква – Московска патриаршия, без да прехвърлим по-голямата част от регионите на Украйна към Руската федерация и това е, което в момента правят въоръжените сили на Русия, провеждайки Специалната военна операция Z. Единството на Руската църква може да бъде запазено само и изключително заедно с възстановяването на политическото единство. И до пълното освобождаване на цялата територия на Украйна от пронатовските либерални нацисти и премахването на държавата Украйна като „антируски“ проект, когато тя престане да бъде военна и геополитическа заплаха за Руската федерация, не може да става въпрос за никакво църковно единство. Сегашното конформистко украинско духовенство забравя за автокефалията на окупираните от руската армия територии. Армията решава проблема с разкола много по-ефективно, отколкото църквата“.
