Днес известният мисионер и богослов дякон Андрей Кураев беше съден в Никулинския районен съд в Москва по подаден донос „от гражданина Сергей Чичин“ за неговите антивоенни публикации.
Всички искания на неговия адвокат са отхвърлени и дякон Андрей Кураев е осъден да плати глоба от 30 000 рубли за „дискредитация на руската армия“. Втори такъв процес срещу него го заплашва с реална присъда затвор.
„Не знам какво е сметнал съдът за престъпление в моята статия. Мотивната част на съдебното решение не е прочетена. В досието по делото също няма конкретни думи или цитати. Различни адвокати ми казват в хор, че е време да се евакуирам: втори процес вече ме заплашва с реална присъда затвор. Ще бъда честен: не искам да си тръгвам. Ще се опитам да тръгна по пътя на изправлението. Вече казах какво мисля за това, за което не бива да се мисли и говори. И платих на съда за думите си.
За да затрудня бъдещите доносници да вършат благородната си работа, изтрих дневника си за периода от 23 февруари до 1 август“.
В доноса срещу дякон Андрей Кураев гражданинът Чичин казва: „Моля да се направи проверка по факта за разпространение на непроверена информация от гражданина на РФ Андрей Вячеславович Кураев. Бидейки лидер на общественото мнение (за определена част от населението) чрез своя блог, Кураев А. В. редовно води открита антируска пропаганда. В свой пост от 18 април 2022 г. от 12:46 ч. той пише: „за рубцовските момчета, изпращащи заграбена битова техника вкъщи“. След това авторът дава линк към сайта Медуза, без да спомене, че той е включен в списъка на „чуждестранните агенти“, и призовава да бъде четен чрез VPN (цитат): „за биографиите на тези момчета четете в разследването на Медуза". По версията на г-н Кураев излиза, че руските военни в Украйна са активно заети с разграбването на битова техника от местното население и изпращането ѝ в Русия“.
Репресивната вълна в руската държава става все по-силна и безскрупулна, наподобявайки съветските репресии през 30-те години (което и самият дякон Андрей Кураев предвиди още в началото на войната – тук).
Както тогава, така и сега в обществото силно се насърчава доносничеството, като почти всички дела за „дискредитация на руската армия“ започват по донос – от енориаши (както е в случая със свещ. Йоан Бурдин), колеги, читатели.
Неотдавна и главният редактор на свободната Православна енциклопедия „Древо“ беше осъден по донос и принуден да свали антивоенните си публикации, както и да спре новинарската рубрика в проекта си.
