Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (5 Votes)

/imG 1889 1В Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се проведе традиционната среща на учителите по религия, организирана съвместно от Богословския факултет и Регионалното управление на образованието – София-град. Тези срещи предоставят възможност за професионален диалог, обмяна на опит и представяне на педагогически подходи, които обогатяват преподаването на религия в училище.

Срещата беше открита от гл. ас. д-р Полина Спирова от Богословския факултет на СУ, и Ваня Станчева, началник отдел „Организационно-методическа дейност и контрол“ на РУО София-град. Те приветстваха учителите и посочихаважността на подобни срещи – за обогатяване на уменията на учителите, за споделяне на опит, за общуване и подкрепа между колегите. Сред гостите на семинара беше и д-р Виктория Цонева, старши експерт по „Обществени науки, гражданско образование и религия“ в РУО София-град.

/imG 1991Акцент в програмата на срещата беше практическият семинар, посветен на прилагането на ролевата игра при преподаването на евангелските притчи. Негов ръководител беше Тодор Башиянов – актьор, богослов  и преподавател в неделното училище при столичния храм „Покров Богородичен“, който сподели своя опит в използването на театрални и импровизационни техники при работата с деца.

Семинарът предложи на учителите възможността да излязат от обичайната си роля на преподаватели и да заемат мястото на своите ученици, като самите те се включат в игровия процес. По този начин участниците имаха възможност не само да се запознаят с определени педагогически техники, но и непосредствено да преживеят тяхното въздействие.

В началото Тодор Башиянов обърна внимание на естествената потребност от игра и на необходимостта от създаване на подходяща атмосфера, в която децата да се чувстват свободни да изразяват себе си. „Умението да играеш е като карането на колело. То никога не се забравя“, отбеляза той, подчертавайки, че готовността за игра може да бъде събудена и у възрастните.

Практическата работа започна с поредица от упражнения, заимствани от импровизационния театър, насочени към развиване на концентрацията, вниманието към другия и чувството за общност. Участниците предаваха помежду си въображаем импулс чрез пляскане с ръце, упражняваха синхронно движение и спиране без предварително уговорен сигнал, опитваха се да броят заедно, без да се прекъсват, и изграждаха импровизирани диалози при определени игрови правила.

/imG 1995Тези на пръв поглед прости задачи показаха колко важни са взаимното доверие, наблюдателността и готовността за сътрудничество. Особено внимание беше отделено на позитивното отношение към участниците и на разбирането, че в творческия процес неуспешният опит не бива да се възприема като грешка, а като част от ученето.

Централно място в семинара зае сценичното пресъздаване на евангелската притча за Блудния син (Лука 15:11–32). Учителите получиха задачата да представят повествованието чрез шест последователни „живи картини“, изобразяващи ключови моменти от притчата. Всяка картина трябваше да бъде изградена чрез разположението на участниците, техните жестове, изражения и взаимодействия.

Тази форма на работа показа как библейският текст може да бъде осмислен чрез лично участие, творческо въображение и съпреживяване. Вместо да останат само слушатели или разказвачи на познатата евангелска история, участниците се превърнаха в нейни действащи лица. Пресъздаването на образите и отношенията между тях насочи вниманието към духовно-нравствените послания на притчата – свободата на човешкия избор, покаянието, прошката и безусловната бащина любов.

/imG 1982Във втората част на семинара беше представен и друг творчески подход към преподаването на евангелските притчи – театърът на сенките. Прожектиран беше видеозапис на постановка, осъществена от децата от неделното училище при храм „Покров Богородичен“ в София. Чрез средствата на този театрален жанр те бяха пресъздали притчата за Добрия самарянин (Лука 10:25–37).

Представянето показа още една възможност за съчетаване на библейското повествование с детското творчество. Театърът на сенките позволява децата да участват както в изграждането на сценичните образи, така и в цялостното пресъздаване на евангелската история. По този начин посланието за милосърдието и любовта към ближния се разкрива не само чрез словото, но и чрез художественото действие.

Практическият семинар премина в атмосфера на активно участие, споделяне на опит и обмен на педагогически идеи. Представените подходи откроиха възможностите на ролевата игра като средство за по-задълбочено възприемане на евангелските притчи, при което детето не е само пасивен слушател, а активен участник в процеса на откриване на техния смисъл.

Срещата отново потвърди значението на сътрудничеството между Богословския факултет на Софийския университет, Регионалното управление на образованието и учителите по религия за обогатяването на педагогическата практика. Тя показа, че преподаването на евангелските истини може да съчетава богословската задълбоченост с творчески методи, които насърчават както познавателното развитие, така и духовно-нравственото възпитание на децата.

Втори кадър

/imG 1947

/imG 1950

/imG 1967

 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/4ky8r 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.