Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

B1 1024x688Св. Синод на йерархията (т. е. на всички около осемдесет епархийски митрополити) избра днес петима нови митрополити, за да запълни овакантените през последните две години митрополитски катедри.

Заседанията започнаха в понеделник, 4 октомври, с доста голям дневен ред. В него видно място заемаше четенето и обсъждането на обстойни доклади от митрополити по теми като съборното начало в Църквата, мястото на миряните в живота на Църквата, поведението на клира и миряните по време на коронавирусната пандемия и др. Високото качество на изнесените доклади стана предпоставка за задълбочени дискусии, споделят участници в заседанията.

Кадровите въпроси бяха оставени за последния ден, още повече че те създават най-голямо напрежение сред архиереите, когато трябва да избират нови свои събратя. Митрополит в ГПЦ се избира от Синода на йерархията, като за целта се съставя с гласуване бюлетина от трима кандидати, като при втори тур на гласуването се избира един от тези трима. Обичайната практика в ГПЦ е митрополит да се избира изсред кандидати-архимандрити, които имат съответните качества според устава на църквата. Рядко сред кандидатите се включват и архиереи без епархия, а се правят понякога и премествания от по-малка в по-голяма епархия, но тогава се прави избор и за освободената по този начин епархийска катедра.

И четиримата избрани нови митрополити сега са архимандрити. След избора им те ще бъдат ръкоположени в епископска степен и ще поемат ръководството на своите епархии. Ръкоположенията започват от утре и ще се извършат последователно в две съботи и недели, а последният ще бъде ръкоположен на 18 октомври, празника на св. апостол и евангелист Лука.

Ето имената на избраните:

1. За митрополит на Лангада (Лъгадина) – архим. Платон (Крикрис), 59 г., секретар в кабинета на архиепископа.

2. За митрополит на Касторя (Костур) – архим. Калиник (Георгатос), 55 г., протосингел на Навпактска митрополия.

3. За митрополит на Килкис (Кукуш) – архим. Вартоломей (Андониу), 52 г., секретар на Синодната комисия за културната идентичност.

4. За митрополит на Перистери (квартал на Атина) – проф. архим. Григорий (Папатомас), 61 г., преподавател в Атинския университет.

5. За митрополит на Тира (о-в Санторин) – архим. Амфилохий (Русакис), 51 г., секретар при главния секретар на синода.

Според запознати с делата на Гръцката църква кандидатурите на всички избрани архимандрити са предложени или поне съгласувани с архиепископа, който се радва на висок авторитет. Затова при днешните пет избора не е имало „изненади“ или излишни напрежения.

Сред петимата новоизбрани най-известен в България е архим. Григорий (Папатомас). Затова даваме негова биография.

Биографична справка

παπαπАрхим. Григорий (Папатомас) е роден на 9 септември 1960 г. в планинското село Намата (бълг. Пипилища), обл. Козани, Северна Гърция, където завършва и началното си образование. Дипломира се в гимназията в гр. Птолемаида. Завършва Богословския и Юридическия факултет на Солунския Аристотелев университет. Отбива военната си служба през 1983 г. В края на 80-те години завършва две магистратури в Сорбоната, Париж, със специалности „Канонично право“ и „История на религиите и антропология на религията“. През 1994 г. му е присъдена докторска степен по канонично право за успешно защитената дисертация на тема: „Константинополската Вселенска патриаршия, Православните автокефални църкви на Кипър и Гърция и монашеската държава Света гора според единния европейски правноканоничнен подход“ (974 с. текст и 650 с. приложения), за която получава награда от Френската академия. През 1997 г. защитава постдокторски труд на тема: „Как е установено монашеството в каноните на Църквата и законите на Римската империя (3-7 в.). Принос към каноничноправното изследване на установяването на монашеството“ (260 с.).

От 1985 г. преподава в системата на гръцкото средно образование, а от 1992 г. е преподавател по богословие и новогръцки език в гръцките училища в Париж, Естония и Литва. От 1994 г. преподава канонично право в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж. В периода 1998-2000 г. е директор на Църковното училище в гр. Килкис (Кукуш).

През 1998 г. приема монашество в манастира „Св. Георги“ край гр. Кукуш. Същата година е ръкоположен за йеродякон и йеромонах, а после е назначен за игумен на манастира. От 2001 до 2004 г. е протосингел на митрополията за Франция на Вселенска патриаршия и председател на катедралния храм „Св. Стефан“ в Париж. От 2008 г. е преподавател по канонично право в Богословския факултет на Атинския Национален и Каподистриев университет. Бил е лектор в редица университети в Европа, Азия и Африка. Член е на Синодната комисия по междуправославни и междухристиянски връзки на Гръцката църква.

2021 10 08 21 27 32Автор е на двадесет и пет книги и на повече от сто научни статии и студии на шестнадесет различни езика в гръцки и международни издания с историческо, богословско и религиоведско съдържание и с предмет на изследване каноничното право. Научен редактор е на три научни поредици: „Номоканонична библиотека“, „Номоканоничен изборник“ и „Богословие и история“.

О. Григорий (Папатомас) е добър приятел на България и на Българската православна църква. През 2003 г. съвместно с тогавашния декан на Богословския факултет на СУ проф. Иван Ж. Димитров организират и провеждат в София Шестия конгрес на висшите православни богословски школи под наслов „Православието и светът днес“.

От решаващо значение е ролята на проф. архим. Григорий по окончателното оправдаване на Българската държава в Европейския съд по правата на човека в Страсбург през 2009 г. по заведено от българските разколници дело. Тогава по инициатива на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил о. Григорий (Папатомас) предостави на БПЦ свое канонично експертно мнение относно разкола в България, чрез което беше защитена каноничната Българска православна църква и бяха отхвърлени неоснователните имуществени претенции на разколниците.

2021 10 08 21 42 04През 2019 г. като част от международна научна поредица „Номоканонична библиотека“ на гръцкото издателство „Επέκταση“ с директор проф. Йоанис Папахронис излезе на български език обемист сборник с негови текстове (588 с.), озаглавен Съвременни и бъдещи предизвикателства пред Православната църква (Исторически, еклисиологичен и каноничен подход).

През 2020 г. пак от същото издателство и в същата поредица под редакцията на докторанта по канонично право в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет Александър Смочевски беше публикувано на три езика (френски, гръцки и български) неговото канонично експертно мнение относно разкола в БПЦ (1992-1998-2009 г.).

Архим. Григорий отговаря за връзките на Богословския факултет на Атинския университет с висшите богословски школи в България и с Българската православна църква.

Негови текстове са достъпни на български език и в проекта Живо Предание: образци на съвременното православно богословие – виж: тук, тук и тук.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/86q9y 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]