Св. Синод на йерархията (т. е. на всички около осемдесет епархийски митрополити) избра днес петима нови митрополити, за да запълни овакантените през последните две години митрополитски катедри.
Заседанията започнаха в понеделник, 4 октомври, с доста голям дневен ред. В него видно място заемаше четенето и обсъждането на обстойни доклади от митрополити по теми като съборното начало в Църквата, мястото на миряните в живота на Църквата, поведението на клира и миряните по време на коронавирусната пандемия и др. Високото качество на изнесените доклади стана предпоставка за задълбочени дискусии, споделят участници в заседанията.
Кадровите въпроси бяха оставени за последния ден, още повече че те създават най-голямо напрежение сред архиереите, когато трябва да избират нови свои събратя. Митрополит в ГПЦ се избира от Синода на йерархията, като за целта се съставя с гласуване бюлетина от трима кандидати, като при втори тур на гласуването се избира един от тези трима. Обичайната практика в ГПЦ е митрополит да се избира изсред кандидати-архимандрити, които имат съответните качества според устава на църквата. Рядко сред кандидатите се включват и архиереи без епархия, а се правят понякога и премествания от по-малка в по-голяма епархия, но тогава се прави избор и за освободената по този начин епархийска катедра.
И четиримата избрани нови митрополити сега са архимандрити. След избора им те ще бъдат ръкоположени в епископска степен и ще поемат ръководството на своите епархии. Ръкоположенията започват от утре и ще се извършат последователно в две съботи и недели, а последният ще бъде ръкоположен на 18 октомври, празника на св. апостол и евангелист Лука.
Ето имената на избраните:
1. За митрополит на Лангада (Лъгадина) – архим. Платон (Крикрис), 59 г., секретар в кабинета на архиепископа.
2. За митрополит на Касторя (Костур) – архим. Калиник (Георгатос), 55 г., протосингел на Навпактска митрополия.
3. За митрополит на Килкис (Кукуш) – архим. Вартоломей (Андониу), 52 г., секретар на Синодната комисия за културната идентичност.
4. За митрополит на Перистери (квартал на Атина) – проф. архим. Григорий (Папатомас), 61 г., преподавател в Атинския университет.
5. За митрополит на Тира (о-в Санторин) – архим. Амфилохий (Русакис), 51 г., секретар при главния секретар на синода.
Според запознати с делата на Гръцката църква кандидатурите на всички избрани архимандрити са предложени или поне съгласувани с архиепископа, който се радва на висок авторитет. Затова при днешните пет избора не е имало „изненади“ или излишни напрежения.
Сред петимата новоизбрани най-известен в България е архим. Григорий (Папатомас). Затова даваме негова биография.
Биографична справка
Архим. Григорий (Папатомас) е роден на 9 септември 1960 г. в планинското село Намата (бълг. Пипилища), обл. Козани, Северна Гърция, където завършва и началното си образование. Дипломира се в гимназията в гр. Птолемаида. Завършва Богословския и Юридическия факултет на Солунския Аристотелев университет. Отбива военната си служба през 1983 г. В края на 80-те години завършва две магистратури в Сорбоната, Париж, със специалности „Канонично право“ и „История на религиите и антропология на религията“. През 1994 г. му е присъдена докторска степен по канонично право за успешно защитената дисертация на тема: „Константинополската Вселенска патриаршия, Православните автокефални църкви на Кипър и Гърция и монашеската държава Света гора според единния европейски правноканоничнен подход“ (974 с. текст и 650 с. приложения), за която получава награда от Френската академия. През 1997 г. защитава постдокторски труд на тема: „Как е установено монашеството в каноните на Църквата и законите на Римската империя (3-7 в.). Принос към каноничноправното изследване на установяването на монашеството“ (260 с.).
От 1985 г. преподава в системата на гръцкото средно образование, а от 1992 г. е преподавател по богословие и новогръцки език в гръцките училища в Париж, Естония и Литва. От 1994 г. преподава канонично право в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж. В периода 1998-2000 г. е директор на Църковното училище в гр. Килкис (Кукуш).
През 1998 г. приема монашество в манастира „Св. Георги“ край гр. Кукуш. Същата година е ръкоположен за йеродякон и йеромонах, а после е назначен за игумен на манастира. От 2001 до 2004 г. е протосингел на митрополията за Франция на Вселенска патриаршия и председател на катедралния храм „Св. Стефан“ в Париж. От 2008 г. е преподавател по канонично право в Богословския факултет на Атинския Национален и Каподистриев университет. Бил е лектор в редица университети в Европа, Азия и Африка. Член е на Синодната комисия по междуправославни и междухристиянски връзки на Гръцката църква.
Автор е на двадесет и пет книги и на повече от сто научни статии и студии на шестнадесет различни езика в гръцки и международни издания с историческо, богословско и религиоведско съдържание и с предмет на изследване каноничното право. Научен редактор е на три научни поредици: „Номоканонична библиотека“, „Номоканоничен изборник“ и „Богословие и история“.
О. Григорий (Папатомас) е добър приятел на България и на Българската православна църква. През 2004 г. съвместно с тогавашния декан на Богословския факултет на СУ проф. Иван Ж. Димитров организират и провеждат в София Шестия конгрес на висшите православни богословски школи под наслов „Православието и светът днес“.
От решаващо значение е ролята на проф. архим. Григорий по окончателното оправдаване на Българската държава в Европейския съд по правата на човека в Страсбург през 2009 г. по заведено от българските разколници дело. Тогава по инициатива на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил о. Григорий (Папатомас) предостави на БПЦ свое канонично експертно мнение относно разкола в България, чрез което беше защитена каноничната Българска православна църква и бяха отхвърлени неоснователните имуществени претенции на разколниците.
През 2019 г. като част от международна научна поредица „Номоканонична библиотека“ на гръцкото издателство „Επέκταση“ с директор проф. Йоанис Папахронис излезе на български език обемист сборник с негови текстове (588 с.), озаглавен Съвременни и бъдещи предизвикателства пред Православната църква (Исторически, еклисиологичен и каноничен подход).
През 2020 г. пак от същото издателство и в същата поредица под редакцията на докторанта по канонично право в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет Александър Смочевски беше публикувано на три езика (френски, гръцки и български) неговото канонично експертно мнение относно разкола в БПЦ (1992-1998-2009 г.).
Архим. Григорий отговаря за връзките на Богословския факултет на Атинския университет с висшите богословски школи в България и с Българската православна църква.
Негови текстове са достъпни на български език и в проекта Живо Предание: образци на съвременното православно богословие – виж: тук, тук и тук.
