Има нещо величаво и свещенно в това да създадеш църковна община зад граница. Да вградиш в нея мечтите и идеалите на поколения българи преди нас. Да ѝ вдъхнеш дух и живот и всичко това да превърнеш в любов. Но най-трудното е с любов да го предадеш на бъдните поколения, за да съхраняват и пазят православната вяра и традиции. Такова благородно дело е нашата българска православна църковна община „Рождество Богородично“ в Женева. Тя обединява множество хора и ги обединява чрез онова невидимо нещо, което е съзидателно и свързва хората през поколенията: православната вяра, българският дух, любовта, с която пазят и носят посветеността в сърцата си.
На 18 април, Пета неделя на Великия пост, в Женева беше отслужена св. Литургия от о. Юлиян Ангелов. Заради ковид-ограниченията само петдесет българи се събраха в римокатолическата църква „Св. апостол Павел“ в женевския квартал „Колони“, за да споделят духовната радост и да получат св. Причастие.
С пламенни думи о. Юлиян ни призова да бъдем по-добри, смирени и отдадени на вярата. Да бъдем пример за добри дела чрез любов, смирение и себеотрицание. Да бъдем обединители на българската православна общност във вярата, надеждата и любовта чрез истината и благодатта.
Изразяваме голяма благодарност на Станислава Нанкова, която заради кантоналните ограничения в Швейцария с любов сама изпя песнопенията от цялата литургия. Благодарим на всички, които въпреки епидемиологичната ситуация споделиха общата ни радост и спомогнаха църковната община в Женева да празнува поредната православна служба. За нас, българите зад граница, тези служби са събитие, празник и радост, те спомагат за изграждането на истинска духовна общност, в която се развиват християнските и семейните добродетели, тъй необходими в днешно време. А децата в храма бяха многобройни и шумни, … но не пречеха на молитвите ни, защото, както казва и митр. Антоний Сурожки, „… когато наистина започнете да се молите в храма, децата ще престанат да ви пречат“.
В края на своята проповед о. Юлиян се обърна към нас с думите „да не търсим награда, а най-вече да се радваме, когато, правейки добро, понасяме зло, защото там Бог ни приготвя награда не само за добрите дела, но и за претърпените изкушения!“.
Снимка: архив
