От 11 ч. днес в пловдивската митрополитска катедрала "Св. Богородица" беше извършено опелото на починалия в петък от сърдечен удар Пловдивски митрополит Арсений. Преди опелото Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, наместник на овдовелия Пловдивски митрополитски престол, отслужи заупокойна св. литургия.
В края на опелото митр. Кирил прочете послание от Н. Св. Българския патриарх Максим до опечалените архиереи, свещеници и народ.
Покойният митрополит Арсений беше погребан от източната страна на църквата, до олтара.
На опелото и погребението присъстваха членовете на Св. Синод без Врачански Калиник, Старозагорски Галактион и задграничните Европейски Симеон и Американски Йосиф. Епископи по традиция не присъствали на опелото на починал митрополит, понеже те били възможни кандидати за катедрата, коментира запознат висш духовник.
Бяха дошли също главният секретар на Св. Синод архим. Наум, игуменът на Бачковския манастир архим. Борис, ректорите на двете семинарии архим. Сионий (СДС) и архим. Сергий (ПДС), архиерейски наместници и свещеници, монаси и монахини от цялата епархия и от други епархии.
От инославните изповедания присъстваха католическият епископ Георги Йовчев, арменският свещеник в града и представители на районното мюфтийство.
Присъстваха също, за да изразят почит към митрополит Арсений, и посланиците на Русия А. Потапов и на Ватикана монс. Дж. Леанца, както и други дипломати.
От представителите на властта бяха министърът на транспорта П. Мутафчиев, директорът на Дирекция "Вероизповедания" на МС проф. И. Желев, директорът на президентската канцелария М. Илиев, народни представители от района, областният управител Т. Петков, кметовете на Пловдив И. Чомаков, на Смолян Д. Янкова и много други селища, председателят на пловдивския Общински съвет, пловдовският апелативен прокурор Р. Димов, полицейски и армейски командири, както и много други политици и общественици.
Отиде си един достоен владика - подчертаваха всички в изказвания и частни разговори. Честен и прям, той не се плашеше от никого и от нищо. Преживял отмяна на митрополитски избор и заточение в манастир в най-трудните години, той се стремеше да издигне епархийската си църква в годините на демократични промени у нас. Не всички го разбираха и подкрепяха, още по-малко признаваха неговата правота онези, които той изобличаваше. Но той не се боеше, защото знаеше най-добре, че няма за какво да го обвинят. Така си и изгоря в своята може би недоразбрана от другите борба за изправяне на крака на Българската православна църква.
Нека се помолим Бог да го упокои във вечните Си селения, където са душите на праведниците. А на Пловдивска епархия да даде достоен негов заместник, който подобно на дядо Арсений с "духа и силата на Илия" (Лука 1:17) да върши Божието дело.
Амин!
Бел. ДвериБГ: За любителите на статистиката трябва да се каже, че д. Арсений беше последният архиерей на БПЦ, който беше ръкоположен за епископ по времето и с участието на покойния Български патриарх Кирил (+1971 г.). Бог да ги прости и двамата!
Бяха дошли също главният секретар на Св. Синод архим. Наум, игуменът на Бачковския манастир архим. Борис, ректорите на двете семинарии архим. Сионий (СДС) и архим. Сергий (ПДС), архиерейски наместници и свещеници, монаси и монахини от цялата епархия и от други епархии.
От инославните изповедания присъстваха католическият епископ Георги Йовчев, арменският свещеник в града и представители на районното мюфтийство.
Присъстваха също, за да изразят почит към митрополит Арсений, и посланиците на Русия А. Потапов и на Ватикана монс. Дж. Леанца, както и други дипломати.
От представителите на властта бяха министърът на транспорта П. Мутафчиев, директорът на Дирекция "Вероизповедания" на МС проф. И. Желев, директорът на президентската канцелария М. Илиев, народни представители от района, областният управител Т. Петков, кметовете на Пловдив И. Чомаков, на Смолян Д. Янкова и много други селища, председателят на пловдивския Общински съвет, пловдовският апелативен прокурор Р. Димов, полицейски и армейски командири, както и много други политици и общественици.
Отиде си един достоен владика - подчертаваха всички в изказвания и частни разговори. Честен и прям, той не се плашеше от никого и от нищо. Преживял отмяна на митрополитски избор и заточение в манастир в най-трудните години, той се стремеше да издигне епархийската си църква в годините на демократични промени у нас. Не всички го разбираха и подкрепяха, още по-малко признаваха неговата правота онези, които той изобличаваше. Но той не се боеше, защото знаеше най-добре, че няма за какво да го обвинят. Така си и изгоря в своята може би недоразбрана от другите борба за изправяне на крака на Българската православна църква.
Нека се помолим Бог да го упокои във вечните Си селения, където са душите на праведниците. А на Пловдивска епархия да даде достоен негов заместник, който подобно на дядо Арсений с "духа и силата на Илия" (Лука 1:17) да върши Божието дело.
Амин!
Бел. ДвериБГ: За любителите на статистиката трябва да се каже, че д. Арсений беше последният архиерей на БПЦ, който беше ръкоположен за епископ по времето и с участието на покойния Български патриарх Кирил (+1971 г.). Бог да ги прости и двамата!
