Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (11 Votes)
На 13 октомври  в 21,40 часа се престави в Господа Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Арсений. Архиереят почина внезапно от масивен инфаркт в клиниката по кардиология на университетската болница "Свети Георги" в Пловдив. По думите на най-близките му служители, до последно митрополит Арсений е служил неуморно на Бога и е ръководел делата в епархията без да дава признаци на умора или слабост. Вестта за неочакваната загуба помрачи радостта на хиляди християни, стекли се в православните храмове в страната, за да почетат  един от най-тачените ни празници – Петковден.
На 14 октомври около 14 ч. тялото на архиерея беше донесено в пловдивската митрополитска катедрала "Успение на Пресвета Богородица" в подножието на стария град. В късния следобед на същия ден Св. Синод на БПЦ на извънредно заседание взе решение погребението на Пловдивския митрополит да бъде извършено на 16 октомври, понеделник. За наместник на овдовялата Пловдивска епархия беше избран Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който  ще организира изборите за нов Пловдивски митрополит.

През дните, предвидени за поклонение, хиляди граждани на Пловдив дойдоха да се простят с обичния си кириарх и да се помолят Бог да опрости душата му. Несекващ поток от опечалени, докоснали се приживе до забележителната личност на митрополит Арсений, затрупваше ковчега на покойника с венци и цветя.

митрополит КирилНа 15 октомври новоизбраният наместник на епархията митрополит Кирил отслужи св. Литургия в катедралния храм „Св. Марина”. В прочувствено слово митрополит Кирил сподели с опечалените скръбта си за раноотишлия си от този свят Пловдивски митрополит.

В деня на погребението утренята в храм „Св. Богородица” беше отслужена от ректора на ПДС архим. Сергий, ефимерия на семинарията йером. Антоний и храмовото духовенство. След това духовниците посрещнаха митрополит Кирил, който оглави заупокойната света Литургия. Опелото беше насрочено за 11 часа. Край ковчега на новопреставилия се архиерей застанаха архиерейски наместници, много свещеници, монаси и монахини от всички манастири в епархията, духовници от други епархии, политици, общественици, хиляди миряни изпълнили до краен предел Богородичния храм и неговия двор.

В опелото взеха участие синодалните архиереи Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Плевенски Игнатий, Ловчански Гавриил, Доростолски Иларион, както и архимандритите Наум, главен секретар на Св. Синод, Борис, игумен на Бачковския манастир, Сионий, ректор на СДСеминария и Сергий, ректор на ПДСеминария.

След опелото покойният архиерей беше внесен в олтара, където като свещенослужител е служил пред Божия престол, ковчегът с тялото беше изнесен от храма. Траурната процесия се отправи към гроба, който се намира непосредствено до светия олтар от източната му страна. Там се покоят и други архиереи, оглавявали Пловдивската митрополитска катедра.

Там се отслужи трисагий, след което се пристъпи към самото погребение. Според православната традиция от покойника бяха снети атрибутите на архиерейската власт: корона, енголпие, жезъл, за да се представи пред Господа като скромен монах, какъвто митрополит Арсений беше през всичките десетки години на своето църковно служение. Като припомниха думите на Господа "пръст си и в пръстта ще се върнеш", събратята архиереи и близките му хвърлиха по шепа пръст върху ковчега.

До Св. Синод бяха изпратени съболезнователни адреси по повод кончината на Пловдивския митрополит изпратиха президентът на Република България Г. Първанов, председателят на Народното събрание Г. Пирински, председателят на Комисията на НС по правата на човека и вероизповеданията проф. О. Герджиков, областният управител на област Кърджали и др. В съболезнователния си адрес президентът Първанов изтъкна, че „България изгуби едни от архиереите с отлична теоретическа подготовка и огромен практически опит в църковното бслужение”.

Вечна да бъде паметта му! Бог да го прости!

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33fcu 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.