На 6 март тази година е Голяма Задушница, наричана така, защото е преди началото на Великия пост. Църквата е определила в съботата преди Месни заговезни да се извършва помен за починалите християни.
Всички задушници се извършват в събота – деня преди Господнето Възкресение в неделя, за да напомня на всички хора за нашата надежда. А именно, че смъртта е само временно разделение на душата с тялото, но ще дойде ден, когато всички ще възкръснем – едни за живот, а други за осъждане.
За помена се приготвя „коливо” – варено и подсладено жито, като символ на житното зърно от Евангелието, което, когато паднало и умряло в земята, дало голям и обилен плод (Йоан 12:24). Раздава се също хляб и вино, а в наши дни и дребни сладки. Поменът се прави на гроба или в църква. Близките на починалите записват предварително Заупокойна св. литургия, а след нея свещеник отслужва панихида или друга по-кратка заупокойна молитва (парастас), споменавайки имената на починалите ни близки. Свещеникът прекадява гроба с тамян и прелива с вино.
Обичаят да се раздава храна „за Бог да прости” е въведен, за да даде възможност на близките да проявят милосърдие, като нахранят нуждаещите се. Църквата приканва християните да проявяват в този ден милосърдие под различни форми, според избора на всеки, за да засвидетелстват своята вяра и надежда в Господа, че и Той ще прояви милост и ще опрости греховете на починалите ни сродници. Не е необходимо да се оставя храна на гробовете, защото тя не е предназначена за засищане на починалите, а е милост към живите.
На Задушница молитвата, извираща от любов, събира живи и мъртви, така както това ще стане и при Христовото Пришествие. Затова и в неделния ден в литургийното св. Евангелие ще се четат думите на Христос за Страшния съд и за Божия критерий, според който ще бъдат разделени праведни и грешни: действената любов към ближния.
Снимка: Стефка Борисова
Още по темата:
