Много е важно да се молим за нашите братя и сестри в Христа, които са изживели живота си, едни по-дълъг, други – съвсем кратък, но всички те са се преставили пред Лицето на Господа. Те са преминали пътя, който предстои всички ние рано или късно да изминем. Те знаят какво ни очаква, а това означава, че техните молитви са полезни за нас.
А на тях са им необходими нашите молитви. Ето, ние се обръщаме към светците и казваме: „Светителю, отче Николае, моли Бога за нас грешните“, или „Преподобни отче Серафиме, моли Бога за нас грешните, помагай ни“, „Пресвета Богородице, спаси нас грешните“ – така се молим.
Но св. ап. Павел казва, че е необходимо не само да се обръщаме към светците, но да се молим и едни за други. Светците, разбира се, могат повече да ни помогнат, защото както казва св. ап. Яков, „голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (5:16). Всеки човек обаче, в една или друга степен, е праведен. Ние все пак не сме бесове, не сме се развратили напълно, в нас е останало нещо свято; и молитвата ни е действена според степента на нашата праведност.
По същия начин е действена и молитвата на нашите починали сродници за нас. Затова ще се молим един за другиго: ние за починалите, починалите – за нас, и така всички ще се спасим. Ще се молим нашият живот да е поне малко по-близо до Бога; ще молим Господа да спаси душите на нашите починали близки, познати, сродници, врагове, на всички, които се нуждаят от нашата молитва. И ще се надяваме, че техните молитви също така ще ни помогнат и ние да се поправим, да станем по-одухотворени, по-обòжени.
Когато ние станем такива, тогава и нашите молитви ще имат по-голяма сила; голяма сила ще имат нашите молитви, ако сме праведни. Засега нашата праведност е малка, но нека доброто в нашите души принася плодове според това колко е плодородна почвата, на която зреят.
Да помилва Господ всички нас, живи и починали, всички, които се нуждаят от Божията милост!
Източник: Православие и мир
