Напоследък под нечие влияние Българският патриарх Неофит започна да чете публично текстове със странна граматика. По амбициите на някого (вероятно на обкръжението си) той започна да говори за себе си в 1 лице множествено число: ние. Сигурно това се нрави на някого, защото... го отдалечава от нас, простолюдието. На всичко отгоре в обръщенията си при избора на Русенски митрополит патриархът сякаш направо страда от раздвоение на граматическите си разбирания, които – както е добре известно – никога не са му били неясни. Ту говори на митрополит Наум на „Вие”, ту на „ти” и пак на „Вие”, и пак на „ти”. Досадно е всичко това, като го чете човек в синодния сайт. Патриархът и митрополитът са братя в Христос и ако Сам Спасителят е говорил винаги на „ти” и за себе си казва „Аз” (което заради божествеността Му го пишем с главна буква), редно ли е духовният баща на целия ни православен народ да говори на най-близките си събратя на „Вие”? Не е, разбира се. Но някой му го пише или редактира в този досадно помпозен стил, чужд на любовта в Христос. Още по-чуждо е на тази любов да говори някой за себе си в 1 л. мн. ч. – „ние”. Поне оня престарал се слуга да беше го написал с главна буква като на величествата в монархиите. Ама хайде, ония са монарси, патриархът обаче не е монарх, не е владетел-самодържец, а е любящ духовен баща. И никой, който го познава, не може да му оспори това качество. Кой тогава му влага в устата тия чужди нему граматики? Кой? Кой?
Вижте също: За църковните Делян-пеевци, Патриархът има проблеми, но не здравословни, а с обкръжението си
Обновление: скоро след излизането на настоящия коментар с филологическите бележки на проф. Желев, част от най-фрапиращите части от коментирания текст бяха редактирани (срв. тук и тук). Нашият сайт продължава да изпълнява образователната си мисия.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9xh9x
И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен