Мобилно меню

4.7037037037037 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (54 Votes)

koiНапоследък под нечие влияние Българският патриарх Неофит започна да чете публично текстове със странна граматика. По амбициите на някого (вероятно на обкръжението си) той започна да говори за себе си в 1 лице множествено число: ние. Сигурно това се нрави на някого, защото... го отдалечава от нас, простолюдието. На всичко отгоре в обръщенията си при избора на Русенски митрополит патриархът сякаш направо страда от раздвоение на граматическите си разбирания, които – както е добре известно – никога не са му били неясни. Ту говори на митрополит Наум на „Вие”, ту на „ти” и пак на „Вие”, и пак на „ти”. Досадно е всичко това, като го чете човек в синодния сайт. Патриархът и митрополитът са братя в Христос и ако Сам Спасителят е говорил винаги на „ти” и за себе си казва „Аз” (което заради божествеността Му го пишем с главна буква), редно ли е духовният баща на целия ни православен народ да говори на най-близките си събратя на „Вие”? Не е, разбира се. Но някой му го пише или редактира в този досадно помпозен стил, чужд на любовта в Христос. Още по-чуждо е на тази любов да говори някой за себе си в 1 л. мн. ч. – „ние”. Поне оня престарал се слуга да беше го написал с главна буква като на величествата в монархиите. Ама хайде, ония са монарси, патриархът обаче не е монарх, не е владетел-самодържец, а е любящ духовен баща. И никой, който го познава, не може да му оспори това качество. Кой тогава му влага в устата тия чужди нему граматики? Кой? Кой?

Вижте също: За църковните Делян-пеевциПатриархът има проблеми, но не здравословни, а с обкръжението си

Обновление: скоро след излизането на настоящия коментар с филологическите бележки на проф. Желев, част от най-фрапиращите части от коментирания текст бяха редактирани (срв. тук и тук). Нашият сайт продължава да изпълнява образователната си мисия.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9xh9x 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен