За църковните Делян-пеевци

Името на въпросния млад бизнесмен и политик много бързо стана нарицателно в българската обществена действителност. Сега е на път е да се прочуе и Българската православна църква – Българска патриаршия със свои Делян-пеевци. На времето покойният Патриарх Максим успяваше да действа като задържаща сила (2 Сол. 2:6-7) за такива „явления”, но вече го няма тоя, „който задържаше” появата на „тайната на беззаконието”. Новият патриарх в своята незлобивост сякаш не може и да предположи, че около него се навъртат все ласкатели, които имат за единствена цел своето благополучие и нямат никакъв стремеж да са полезни на Църквата и на спасението на своите души. Това са млади църковни кариеристи с неудържим напън и странни успехи в убеждаването на определени синодни старци да ги подкрепят и на конкретни новобогаташи и новобогаташки да ги финансират, за да заемат ключови постове в БПЦ. Тези хора обаче са истинска заплаха за Църквата. А току виж църковният „парламент” ги гласувал за високи постове и след това само протестите на вярващия народ ще останат да зъзнат в зимата на владишкото неразбиране за простичкия въпрос: защо в Църквата ни се появяват недоносени клирици-кариеристи и кого ползват те?

Наистина, става дума за безскрупулни църковни юпита с много мераци и малко качества, хора с получени по неясни начини богословски дипломи, но с никакви богословски познания, с ниска интелигентност и посредствена култура, затова пък с „особени” умения да се харесват на вътрешни и особено на външни за Църквата хора, за да се издигат все по-нагоре и по-нагоре за ужас на вярващия народ. И не на последно място – това са хора със съмнителен морал и доказано лицемерие, изпечени интриганти и шантажьори, които не се спират пред нищо, за да наклеветят, да измислят, да излъжат в изгода изключително на себе си.

Говорим за клирици, които въведоха позорната корупционна схема в БПЦ за раздаване на кухи „архонтски” и други измислени титли срещу пари, много пари. За хора, някои от които дори бяха низвергнати от сан за големи парични злоупотреби, после се появиха като „владици” на чужди църкви у нас. Които явно разполагат с огромни парични средства без да са свършили през живота си работа за 2 стотинки; те сами се хвалят с луксозно облекло и прескъпи аксесоари на световно скъпи фирми. На всичко отгоре на такива хора милостиво им се опрощават тежки наказания без с нещо да се показали разкаяние. Други правят гаф след гаф, петнят събратя, дори епископата, а за награда искат важни постове у нас и в чужбина. И дори ги получават.

Как става това? Как тези хора успяват да се лансират сред църковната върхушка, за да се докопат до въжделени кресла? Кой ги търпи и подкрепя да напредват в кариерата? Кой, кой? И срещу какво?

Това са въпросите. И те чакат със страшна сила отговорите си.