Това отдавна го твърдят много църковници, при това сериозни и уважавани хора. Чувала съм го с ушите си много пъти и за жалост комай имат право. Всъщност така е отдавна и не само с д. Неофит, но и с много други дядовци, дето им влизат под кожата разни кариеристи и интересчии и си ги водят за носа. Как не го разбират това дядовците ли? Много просто: едни от простодушие и наивност, други от услаждане от приятните нашепвания, трети по трети причини, които сега няма да назоваваме, че е пост велик.
Откакто го избраха, видимо дядо патриархът е в „египетски плен” на жестоки като ония „песи мухи” малки кариеристчета, които като неизлечима напаст са го нападнали и обсебили, така че ония, които са го познавали от десетилетия, понякога не могат вече да го познаят. В загрижеността си за състоянието на Патриарх Неофит мнозина убедено твърдят, че „нещо му дават”, „упойват го” и не знам още какво, но те съвсем искрено и разпалено говорят: „това не е той!”.
Че е той, той е. И че здравето му не е „на шест”, това е ясно, макар че физически и психически няма никакъв проблем да си изпълнява високите и нелеки задължения. Междувременно в изтеклата година Патриарх Неофит показа управленски умения, първосветителска отговорност и достоен характер – кому и доколко това се нрави, е отделен въпрос. Народът го харесва, вярващите благоговеят пред него, управляващите са в респект, чуждите го почитат по достойнство.
Ама това не се харесвало на определени негови приближени, специализирали църковно лицемерие и притворно угодничество в „тайните църковни школи”. Не питайте кои са и къде са тия школи. Те фактически не съществуват, но действително функционират. Нямат акредитация и официален статус, но непрекъснато бълват кадри на отвратително нехристиянско поведение и изпечено клирическо коварство. Част от тези „безценни кадри” са и около патриарха. Внушават му, колко той трябва да се пази и да не предприема нищо, защото те вместо него всичко мислят, планират, осъществяват, гарнират и сервират на тепсия. Без тях дядо Неофит нямало да бъде избран, нямало да бъде така безсмислено пищно интронизиран, нямало да му се чува името и да му се вижда образът, въобще те са му необходимо нужни „като слънцето и въздуха”. И той какво да прави, човекът, като само тях вижда и единствено техните нашепвания слуша?! Като рече да направи една крачка, те го подхващат, сякаш е 38-годишният разслабен от Йоан 5 глава. Държат го и го клатушкат, накъдето си поискат, както държаха и покойния дядо Максим (почти същите хора – ако не по ЕГН, поне по маниери и цели), та да знае патриархът, от кого зависи животът му и съществуването му, и тялото му, и душата му, че и спасението й. Ами че така де!
Тези хора обаче (същите хора по маниери и цели!) при д. Неофит стартираха още от самото начало и не му оставиха свободен ход. По монтьорски казано – никакъв луфт! Убеждаваха го, че не трябва да се отказва от Русенска епархия, че не бива да напуска неугледната синодна сграда и въобще не му е работа да ходи в обновената сграда на Софийска митрополия. Той, нали е благ и добродушен, нали не може да допусне, че някой може да е мошеник, макар и да изглежда доволно хрисим, той, казвам, се доверява на тия хора, слуша ги. Нали, зер, точно те му мислят доброто, мисли си той...
Само че, както знаем, с яденето идва апетитът, а алчността успешно може да съсипе всекиго. Така и патриаршеските придворни вече взеха да проявяват нетърпение и да си позволяват дивотии. Само така може да се обясни, как точно от тия „рабски покорни” и „безрезервно предани” момченца излезе вчерашният гаф, дето разтърси медийното пространство в България на 12 март. Тези момченца (не твърдя за момиченца) си позволиха да разпространят истински лъжи или лъжовни истини (все тая!) за неслучили се случки по време на престоя на Патриарх Неофит в Истанбул за срещата на православните предстоятели. Защо го направиха това? За да станат интересни ли? Или за да се насладят на силата на клеветата? Или защото са си по природа и образование интригантчета и не могат да изневерят на себе си? Все пак велико е, нали: до обяд всички медии жалят Патриарх Неофит и разпространяват едни и същи небивалици, а следобяд същите тези всички медии разпространяваха едни и същи опровержения! „Разказахме им играта” на медиите и на всички други – услаждаха се цял ден дребнодушните патриарходворци. Херостратовият синдром е жив и здрав в БПЦ-БП – как да не се радват момченцата?!
Според някои синодни чиновници те се опитали да си заметат следите, като натопят други, но вече има ли значение? Значение има само едно: за положението в двора на патриарха отговорност носи сам патриархът. И е време, крайно време, той да вземе метлата и да си помете двора. Тогава и здравето му ще стане наистина цветущо. Дай, Боже!
