След решението на гръцкото правителство да изгони от страната двама руски дипломати, Виктор Яковлев (бивш офицер) и Александър Павлов, заради купуване на влияние в гръцките църковни среди, медиите в южната ни съседка се опитаха да хвърлят светлина върху това безпрецедентно решение. За системното прокарване на руско политическо влияние чрез църковните структури в Гърция се пише отдавна, но сега за първи път то е последвано от толкова категорични действия на държавно равнище.
В лаконичната информация на в-к „Катимерини“, който пръв оповести новината преди две седмици, се споменава за даване на подкупи на гръцки митрополити и на манастири в Света гора. По-конкретно в новината се казва, че са установени „многобройни съгласувани усилия за разширяване на руското влияние в Гърция, включително чрез дейността на „Императорското православно палестинско дружество“ (създадено през 1882 г.). Срещу парично възнаграждение руски дипломати са се опитвали да придобият влияние в общини и сред митрополити на Гръцката православна църква, както и в Света гора – Атон“. Споменава се за възпрепятстване на упражняването на суверенни права на гръцката държава над нейната територия, като явно се има предвид статутът на Света гора.
В скорошния коментар „Зимата между Атина и Москва“ на в-к „Катимерини“ се казва: „От гръцка страна дейността на тези църковни кръгове е известна. Някои от тях активно участваха в организирането на протестите срещу решаването на спора за името (на Република Северна Македония). Неслучайно по това време беше забранено влизането в страната на двама руски граждани, членове на „Императорското православно палестинско дружество“. Що се отнася до митрополитските кръгове, Атина познава добре дейността на тези кръгове от висшата йерархия, които тясно сътрудничат с лица, прокарващи руското влияние – и това от години притеснява не само Вселенската патриаршия в Константинопол, но и Атинската архиепископия. Успоредно с това мнозина в Атина смятат, че руското проникване на Света гора е много по-значително, отколкото изглежда. Не на последно място трябва да отбележим, че тези новини предизвикаха определени реакции и в Кипър. Преди няколко месеца с решение на Кипърския архиепископ Хризостом на практика беше решено да не се продава телевизионният канал на Църквата на бизнесмен, поддържащ тесни връзки с Русия. Кипърската йерархия се страхува за идния ден, тъй като изглежда, че Москва има свой кандидат (за архиепископския престол) в случай, че бъде поставен този въпрос“.
В коментара „Как беше създадена руската мрежа в Гърция“ на в-к „Вима“ се коментират опасенията на гръцки йерарси за формирането на митрополитски кръгове, които да издигнат на престола на Атинската архиепископия избранник на Москва: „Тези сложни отношения се пренесоха и в Църквата в Гърция, където са се образували два лагера, които се състезават за нарастване на влиянието си. Опасенията на прозападния лагер са, че Русия ще се опита, ако ѝ се даде възможност, да контролира процеса по наследяване на архиепископския трон в Атина. Смята се, че тя следва същата стратегия във всички православни патриаршии и архиепископии с цел установяване на господство на Московската патриаршия и отслабване на Вселенската патриаршия. В Гърция руското влияние се прокарва чрез спечелването на митрополити, но и чрез конкретни, популярни интернет-сайтове като romfea.gr, които отразяват прекалено активно дейността на Волоколамския митр. Иларион (Алфеев), председател на Отдела за външноцърковни връзки на Московска патриаршия, но и на Руската църква като цяло. Отношенията на църковните фактори с част от политическата класа в Гърция са една черна кутия, която никой не иска да отвори“.
В същия коментар се отделя внимание на основните райони, които представляват стратегически интерес за руските власти, най-вече в Северна Гърция. Белег за засиленото руско присъствие в тези места е издигането на руски църкви, паметници на руски воини, образуване на сдружения за запазване на руските традиции сред преселилите се в страната понтийски гърци (православни християни-гърци от черноморското крайбрежие, които в определен период се оказват в територията на руската държава, а през втората половина на миналия век им се разреши да се преселят в Гърция - б. р.), организации за гръцко-руска дружба и др.: „Освен в Александруполис руски църкви има и в Навплио – храмът е със седем камбани и изкусни стенописи, а този в кв. Неаполис в Солун е построен от материал с дървени стърготини от майстори, дошли за тази цел чак от Сибир, един подобен се строи и във Верия (Бер)“.
Засиленият поклоннически поток на руски граждани в Северна Гърция и Света гора дава възможност под формата на поклоннически дарения да постъпват крупни суми към определени светогорски манастири и митрополии, разположени в райони с важно стратегическо значение: „Засилва се поклонническият туризъм от Русия както към Света гора, така и в манастири и поклоннически места в цяла Гърция. Поклонническият поток се организира от определени туристически фирми, локализирани в Северна Гърция и в Кипър, като се насочват към избрани места в различни райони, за да се подкрепят религиозните институции там и икономически, в условията на криза. Някои от частните туристически агенции не се ограничават в религиозния туризъм и имат мощни връзки с руския елит. Основен притегателен център за руснаците от векове е Света гора и особено манастирът Ватопед с неговото богаство и светско-предприемачески характер, както и руският манастир „Св. Пантелеймон“, който беше посетен от Путин през 2016 г. Тези туристически агенции осигуряват покани и разрешения за престой в манастирите, като са развили и транспортна мрежа във вътрешността на атонската република, а поклонниците правят щедри дарения на манастири, скитове и килии. Контролът върху разрешителните за влизане в Света гора беше много слаб, в резултат на което официалните власти не знаят кой влиза и излиза в манастирите, едва наскоро процедурата по издаване на разрешителните стана по-строга“.
Електронното издание „Документи“ коментира процесите, предхождали събитията от последните дни, по следния начин: „Ако някой проследи с внимание мотивите за освобождаването на двамата руски дипломати, веднага ще разбере, че от много месеци, предимно в Северна Гърция, се разиграва истински шпионски трилър, който е свързан пряко с преговорите между Атина и Скопие за македонския въпрос. Този трилър се разиграва на много равнища и включва финансиране и организация на съпротива срещу постигането на договор между Гърция и Бившата югославска република Македония. На това равнище контактите на руския фактор се изразяват в редица съвместни дейности с бизнес кръгове в Северна Гърция, но и с митрополити и църковни структури и сдружения. На едно второ равнище, също важно в геополитически план, руското влияние се засили в манастирската общност на Света гора. Тук съществува следният конфликт: с отправна точка Света гора, която е под юрисдикцията на Вселенската патриаршия, се развива остра съпротива между проруските среди в Гръцката църква и привържениците на Фенер на два фронта: украинският въпрос и проблемът със схизматичната Архиепископия на Бившата югославска република Македония.
Вселенската патриаршия се опитва от много време да даде автокефалия на Украинската православна църква въз основа на някогашното ѝ подчинение на Вселенската катедра. Това намерение разгневява както патриаршията в Москва, така и властта в Кремъл. От другата страна са онези групи в Гръцката църква, които традиционно и предимно от времето на архиепископ Христодул клонят към руския фактор. И така битката между Вселенския патриарх Вартоломей и неговите противници в автокефалната Гръцка църква през последния период се нажежи до „червено“.
Почти едновременно избухна и кризата в йерархията на Кипърската църква, завършила с намесата на архиепископ Хризостом, който обвини руснаците, че се месят в делата на кипърската йерархия. „Стигнахме до там, една митрополия на острова да се нарича „малкият Кремъл“, заяви предстоятелят на Кипърската църква в едно откровено интервю-изповед за вестниците „Филелевтерос“ и „Политики“.
