„Притчата за талантите казва: „Това, което Господ ни е дал, не бива да го заравяме, защото ще ни се отнеме – не само то, но ще ни се отнеме всичко“, каза Никола Антонов, новинар от БНР, който преди 13 години обаче сменя попрището и се отдава на IT сектора. Паралелно с това обаче е и солист в най-добрите църковни хорове, води и работилница за Източно църковно пеене в храма „Рождество Христово“ в столичния квартал „Младост“.
„Църковното пеене и изобщо пеенето винаги е било част от живота ми. В продължение на няколко години вземах и уроци по класическо пеене в желанието си да развия таланта си. От няколко години пътувам до Гърция, където се уча от най-големите корифеи на т. нар. „Византийско църковно пеене“. У нас го наричаме „Източно църковно пеене“. Това е църковната музика, която са изпълнявали, творили и създавали нашите възрожденски учители и общественици“, каза той.
В храм „Рождество Христово“ има доста активно неделно училище, което се посещава от много деца. А в работилницата по пеене също има курсове по църковно пеене, освен за възрастни, и за деца.
„Децата са най-добрите богослови“, каза Антонов.
„Ако не посеем нищо в душите на децата, ще остане пустота, от която ще израснат бурени. Затова не бива ни учудва, че по улиците виждаме толкова депресирани младежи, които не знаят какво да правят с живота си. И най-често посягат към наркотиците“.
Според него родителите са тези, които трябва да „слагат“ нещо в душите на децата като духовна храна. Едни деца, които израстват във възпитание в православие, те растат в любов, във вяра, и „няма как и няма защо след това да посегнат към наркотиците – те имат смисъла и радостта от общуването“.
„Ходенето на църква не е задължително, както изобщо не е задължително да бъдем християни, още по-малко добри хора. Но човекът е общностно същество, църквата е мястото, където ние споделяме помежду си тази близост и тази доброта, която иначе ще остане индивидуално в нас и тя ще умре, няма да даде плод. За да даде плод, ние трябва да живеем заедно в една общност, и от векове, особено за нашия народ, това е била църквата, поне неделното богослужение. Целта на детската работилничка е да се приобщят и да се потопят в литургичния живот на църквата, да се „накиснат“ в живата вода на църковното богослужение, за да може след това от тях да израснат едни здрави хора със здрава ценностна система и стабилен морал“.
Цялото интервю може да чуете тук
* Никола Антонов е един от основателите и член на екипа на Двери БГ, богослов и преводач от старогръцки на светоотечески трудове (бел. ред.).
