Грузинският митрополит на Поти и Коби Григорий счита, че истинската причина за отказа на Грузинската църква от участие в Събора не е била огласена. Единственото "ново" нещо, случило се между двете решения, е отказът на Българската църква да участва в събора. Според него неучастието на Грузинската патриаршия ще затвърди подозрението, че тя е сателит на Руската църква.
И по-конкретно митрополит Григорий е заявил следното пред своите събратя:
На 25 май, преди две седмици, заседава св. Синод на Грузинската църква, когато бяха разгледани зебележките относно предсъборните текстове. Беше приета позиция на Грузинската църква за Светия и велик събор. Също така беше определен списъкът с епископите и други членове, които ще представляват Грузинската църква на събора. По време на заседанието бяха изслушани критичните и негативни оценки на преподавателя Едишер Челидзе и митрополита на Цагери и Лентеки Стефан, чиито мнения бяха приети от синода на Грузинската църква. Тогава изразих мнението си, че по този въпрос е по-добре да се свика един широк съвет от богослови. От страна на синода позицията ми беше приета, но други епископи отбелязаха, че вече е твърде късно за това. Следователно, позицията ми остана само на хартия. Днес, две седмици по-късно, отново заседава извънреден синод, за да обсъди участието или не на Грузинската църква в Светия и велик събор. Питам:
- Какво се случи през тези две седмици преди свикването на Събора? Може би е станало нещо, което всички трябва да знаем, а не го знаем?
Това, което чух днес за участието на грузинските представители в предсъборните дейности, е известно и ако всички тези неща бяха оценени положително преди две седмици и беше решено да участваме в Светия и велик събор, тогава какво се случи в това кратко време, че всичко се промени?
Позициите на митрополита на Гори и Атени Андрей, който е член на предсъборната комисия, бяха известни и преди (позициите на Българската и Сръбската църкви), но синодът на Грузинската църква реши да участваме в Светия и велик събор. Грузинската църква се съгласи с почти всички теми с изключение на въпроса за смесените бракове.
Единственото ново нещо, което се случи, беше, че Българската църква каза категорично "не", а Сръбската църква поиска отлагане на Светия и велик събор. Знае се, че ще заседава синодът на Руската църква, където ще се обсъди дали да участват или не в Светия и велик събор, тъй като, според тях, ако не присъстват всички църкви на Събора, то това няма да бъде пълнотата на Православната църква.
Искам да обърна вашето внимание на един момент:
- представителството на Грузинската църква работи нормално в предсъборните заседания на Светия и велик събор и тези заседания не бяха лесни. Но всичко това ние не бива да го слушаме днес. Тоест, след като нашето представителство е подписало текстовете на Светия и велик събор, няма смисъл от този разговор днес. Трябваше да участва богословски съвет. За съжаление не стана така. Затова днес тук ние трябва да чуем или за своите грешки, или за това, което трябва да знаем, но не знаем.
За съжаление не се чу нищо за истинската причина!
Следователно, ако Грузинската църква каже "не" на участието си в Светия и велик събор, какво очакваме от това?
- в крайна сметка Светият и велик събор няма да се проведе и така ще се измъкнем от неудобното си положение? Лично аз не мисля така. Напротив, според моето мнение ще се засили подозрението, че Грузинската църква е зависима от Руската църква. Всичко това обаче ще има отрицателни последици за Църквата, но и за нашата страна.
Беше казано, че Грузинската църква няма да може да защитити позициите си. Да, ако тези позиции нямат богословски аргументи, тогава не само няма да можем да ги защитим, но и ще изпаднем в неудобно положение. Ако обаче имаме богословски аргументи, тогава защо отказваме да участваме в Светия и велик събор? Там нашите събратя ще обсъждат тези въпроси. Къде отиде оптимизмът ни?
Мисля, че крайното "не" на участието в Светия и велик събор няма да реши проблемите, но напротив, ще ги умножи.
Какъв е изходът от това положение?
1. Мисля, че представителство на Грузинската църква трябва да участва в Светия и велик събор. Разбирам, че това е трудно, но въпреки това трябва да го направим.
2. Ако Синодът на Грузинската църква счита, че патриархът ще бъде в неудобно положение на Светия и велик събор, тогава ви предлагам: а) нашата Църква да участва със свое представителство в какъвто и да е състав и вътре да участва епископ с гръцки език. Освен това тя да бъде придружавана от богословски Съвет, между които и г-н Едишер Челидзе, за да изложи аргументите си, които чухме тук; б) на ръководителите на това представителство трябва да се даде власт да взима решения в съответствия с интересите на Православната църква; в) нашият представител трябва да говори на грузински език, защото досега ни възприемат като носители на руския начин на мислене и като сателити на Руската църква. Този въпрос е от изключително значение, за да излезем от това положение.
