Както организмът на човека задържа веществата, от които се нуждае и отхвърля ненужните, така постъпва и Богочовешкият организъм на Църквата - с времето тя потвърждава истинността на едно събитие или я отхвърля, казва в своето днешно обръщение "Малко преди Светия и Велик Събор" Навпактският митр. Йеротей Влахос.
Известният гръцки богослов с болка говори за смесването на църковните проблеми с политиката, за успеха на етнофилетизма, който продължава да разрушава църковното единство:
"Наближава денят, в който в Крит ще се събере Светият и Велик Събор на Православните църкви, за да обсъди шест текста, подготвени на предсъборните съвещания, както и да изпрати послание за единството между Православните църкви.
През този период се изписаха много текстове за това голямо събитие от специалисти и неспециалисти. За съжаление, както съм отбелязал и преди, в някои изявления виждаме смесването на богословие и политика или по-точно казано, различни църковни фактори съзнателно или поради незнанието си се включват в плановете на политиците, както и политиците използват различни църковни фактори, за да прокарат своите планове чрез Църквата.
Разбира се, Съборът през 1872 г. в Константинопол осъди етнофилетизма като ерес, но за съжаление етнофилетизмът използва като свой орган Православната Църква с най-разнообразни последици.
Тези дни всички разговори са насочени към това доколко ще участват в Събора всички 14 Православни църкви, какви ще бъдат последиците от липсата на някои Църкви, а не толкова към съдържанието на текстовете и поправките, които трябва да се направят.
С решение на Св. Синод и на Йерархията на Гръцката църква аз ще участвам в Светия и Велик Събор и съм обхванат от дълбоко чувство на отговорност пред Православното Предание и пред самата история. Най-сериозно се вълнувам за решенията, които ще вземе този Събор и преди всичко за нещата, които ще последват после.
Казвам това, защото в крайна сметка Съборите се оценяват от богословското съзнание на Църквата. Както телесният организъм на човека задържа хранителните вещества, от които се нуждае и изхвърля ненужните елементи, същото се случва и с Богочовешкия организъм Църквата, тъй като с времето Църквата потвърждава истинността на един факт или го отхвърля".
След това Навпактският митр. Йеротей излага своите възгледи, с които ще запознае и архиереите в Крит, за 1) Самосъзнанието на Събора, където показва развитието на съборното съзнание на Църквата от VII Вселенски Събор до XIX век и доказва, че съборният институт не е прекъсвал след VIII век; 2) Западното християнство; 3) Църква-Православие-Евхаристия 4) Решенията на Гръцката църква за допълнения и изменения в съборните текстове.
