Ставащото през последните седмици в отношенията между поместните православни църкви много скоро привлече вниманието и на светските журналисти. В гръцкото езиково пространство се заговори с досада за „сателитите на Москва“, припомнят се някои действия на руския патриарх през последните месеци, смятат за безспорно руското влияние при вземането на позиция от бойкотиращите събора църкви Антиохийска, Грузинска и преди всичко Българска. Любопитното е, че освен някои български коментатори други не допуснаха отсъствие на Сръбската църква от събора. И техните преценки бяха оправдани.
От вчерашното решение на РПЦ насам в руското езиково пространство медийната агресивност е видимо по-голяма. Сатирични сайтове пуснаха колажи и клипове, осмиващи Константинополския патриарх и въобще Фенер. Но внимание заслужава преди всичко пространният анализ на Константин Егерт от руската редакция на агенцията „Дойче веле“ (DW). Той прави задълбочен критичен разбор на случващото се в православните среди в Русия през последните години и се опитва да обясни преди всичко настроенията в своята страна срещу Всеправославния събор като продължение на радикализацията, започнала в Руската църква още в последните години от патриаршеството на Алексий ІІ. Новите руски църковни фундаменталисти не само помнели икуменическото минало на патриарх Кирил, но не одобрявали и неговите сегашни действия като срещата с папата през февруари 2016 г. в Хавана и политическата му ангажираност с руските власти, особено „неговата апология на Съветския съюз и на така наречения „Руски свят“ („Русский мир“)... Фундаменталистите, които не обичат патриарха заради доброто му отношение към католицизма и склонността му към публичност, днес смятат, че са го заставили да следва тяхната линия. Те станаха най-влиятелната сила в Руската църква“, изтъква коментаторът.
За БПЦ той пише: „Имащата тесни връзки с Москва Българска църква направи това, за което я бяха помолили неофициално“.
И в заключението си отбелязва: „Това, което се случи, е гигантски удар по вселенското православие, което сега безнадеждно и задълго е разцепено на „московски“ (видимо фундаменталистки) и „константинополски“ (видимо реформаторски) блок. И Константинополската патриаршия с нейното желание да конвертира символичното си първенство в реална власт, и Московската, която се оказа заложница на фундаменталистите, и внезапно „прогледналите“ йерарси на други църкви носят всеки своята част от отговорността за това.
Значително по-остър е коментарът на Сергей Бичков в „Портал-Кредо.ру“. Той твърди, че на извънредното си заседание Св. Синод на РПЦ-МП на 13 юни е демонстрирал каноническата „замътненост на съзнанието на епископата“ на тази църква. Основание за това твърдение Бичков намира във факта, че Архиерейският събор на РПЦ на 2 и 3 февруари 2016 г. е одобрил позицията на делегацията на РПЦ, поддържана по време на събранието на предстоятелите на поместните православни църкви в Шамбези и в другите предсъборни органи, изразил е удовлетворение от внасянето на необходимите изменения и допълнения в проекто-документите за Светия и велик събор и поръчал на Св. Синод да сформира делегацията на РПЦ за участие във Всеправославния събор, което било изпълнено от Св. Синод през април 2016 г. Затова авторът се пита: как може сега заседание на Св. Синод да отмени решение на по-висшия орган – Архиерейския събор?!
Той припомня и мнението на българския свещеник от руски произход отец Всеволод Шпилер (от 1950 г. репатрирал се в Съветския съюз – бел. ред.), изказано през 1966 г. за тогавашния млад руски епископат: „те са напълно интелигентни млади хора, но са възпитани в условията на никога дотогава несъществувала система на правоотношения и затова са придобили съвършено нови „категории на правно мислене“, дотолкова своеобразни, че дори... разбиращи се от само себе си правни и църковно-правни понятия не можеха да се срещнат у тях“. И завършва Бичков: „Решението на Св. Синод на РПЦ-МП, продиктувано именно от такива „категории“, е предизвикало объркване в умовете и душите на мнозина православни. Две неголеми поместни църкви, които не могат да се оправят със собствените си проблеми, се затварят, като се стремят да се затворят не само от другите православни, но и от целия свят... Но по своя ли воля РПЦ-МП поддържа тези маргинални структури? Вярно ли е, че тя е избрала същата тази изолация, от която се опитваше да се измъкне през целия следвоенен период?“.
