Не за първи път в най-новата ни църковна история скандални решения, взети от няколко или дори един митрополит, се прокарват като решения на Св. Синод. Ключова роля при преодоляването на тези кризисни ситуации имаха свещенството и миряните – точно тези, които новата наредба, гласувана от няколко синодни архиереи, ще отстрани от участие в изборния процес в БПЦ.
Ще припомним хронологично няколко случая от близкото минало, които получиха голям обществен отзвук. Първият е за архонтите и тяхното място в БПЦ. Схемата за раздаване на псевдоаристократични и псевдоцърковни титли срещу щедри дарения, започнала като тарикатска завера, по-късно беше лансирана и гласувана в Св. Синод като „благочестива традиционна“ практика за поощряване на дарителството в Църквата. Митрополитите няколко пъти сменяха мнението си за тях. Първоначално, на заседание в пълен състав на синода на 24.1.2007 г., Протокол № 3, приеха решение, че в БПЦ-БП няма титла „архонт“. През юни 2012 г. синодът, по идея на новия Пловдивския митрополит (избран през февруари 2007 г.), отмени решението си отпреди пет години и най-неочаквано официално въведе архонтството (тук), като прие „Правила за утвърждаване и присъждане на почетното звание „архонт“ (тук). Повече за това – тук. Опит за апология на архонството – тук.
В църковното (а и в светското) общество обаче имаше пълно единодушие, че това явление няма място в живота на БПЦ и така архонтството се превърна в нарицателно за фалшива и празна от съдържание титла, получена по пътя на симонията. Така постепенно решенията и „Правилата…“, гласувани от синода, бяха изоставени и никога не бяха развити като реална църковна практика. Причината е, че Божият народ – клирици и миряни – разпознаха „архонтството“ като чуждо явление в живота на Църквата.
Вторият случай е от края на следващата – 2013 г., когато се проведоха избори за Варненски и Великопреславски митрополит. Още тогава беше поставен за пореден път въпросът за по-отговорен подход от страна на Св. Синод в изготвянето на списъка с достойните за участие в изборите епископи. Попадането в него на несъмнено неподходящи за такъв пост хора, както и явни корупционни практики доведоха до опорочаване на избора за Варненски епархийски архиерей. Достоен изход от тази ситуация беше постигнат благодарение на куража и самоотверженото поведение на свещеници от епархията и миряните, които подкрепиха своите пастири. Към тях се присъединиха клирици и миряни от столицата. Това поведение на Божия народ тогава предизвика нескритото възхищение сред някои митрополити. „Благодарни сме ви, че днес за първи път имахме възможност да избираме митрополит от двама достойни епископи“ – каза тогава митрополитът за САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Той благодари на варненските свещеници и миряни за достойното им поведение и смелостта да отстояват Христовата правда докрай и без страх (още за това – тук).
Случаят във Варна даде стимул на неврокопските избиратели (тук и тук), а по-късно и на видинските, да отстоят правото си да изберат митрополит, когото те смятат за достоен да ги управлява.
Всички помнят удивителното за нашите църковни реалности единодушие на Божия народ през 2014 г. срещу решението на Св. Синод да хиротониса за епископ архим. Дионисий (Мишев). Тогава обаче Негово Светейшество Българският патриарх Неофит все още ръководеше делата на църквата и макар че въпросният клирик беше наречен за епископ по негово предложение, патриархът слезе лично пред Синодната палата и съобщи на събралите се протестиращи свещеници и миряни, че синодът се е вслушал в техния глас и е променил решението си (тук). Патриархът тогава не пожела да демонстрира власт, а постави на първо място мира в Църквата и единството на вярващите в Христа.
Какви изводи можем да направим от тези случаи сега?
Св. Синод може не само да приема, но и да променя свои решения. Коректив за това е реалният църковен живот, животът на Божия народ (клир и миряни) в Църквата, в която обитава Светият Дух.
Затова е важна учителната и пастирската роля на свещениците, които да възпитават сред своите енориаши свободолюбив Христов дух, способен да следва Божията правда, смелост да отстояват евангелските принципи и бдителност към лукави действия.
Очевидна истина е, че корупционните практики и манипулациите са по-лесно осъществими в малки затворени общности, които се стремят към самодостатъчност и към все по-голяма изолация от „външните“. Затова важните решения в обществата са поверени на съборни органи с широко представителство. Подобна постановка е залегнала и в Устава на БПЦ, където законодателната власт е поверена на Църковния събор, който на най-високо равнище осъществява принципа на съборността в Църквата. А пред църковното общество винаги стои задачата да е будно и да се противопоставя на опитите за налагане на авторитарен стил на управление в Църквата в разрез със съборността, с това, което християните изповядват на св. Литургия всяка неделя: „Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква…“.
Снимка: Архив „Двери“
