Неделя на блудния син отмина, но продължава седмицата на блудния син. Тъкмо тези дни са благодатни за блудните синове да се завърнат в дома на своя небесен Отец. Ние не искаме да вярваме, че дори и заблудили се и отклонили се от „обятията на Отца“ (алюзия за известното песнопение „Обятия Отча“, прекрасно изпълнявано от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит), тези отци и братя са обикнали този свят повече, отколкото Божията правда и спасението на Божия народ, за което те всички са давали обет.
В Евангелието от Лука, 15 глава, преди притчата за блудния син Господ Иисус Христос е разказал притчата за загубената овца и за изоставените в пустинята 99 овци, за да бъде спасена едната! Всички знаем тази притча и нейното тълкувание. Най-добре я знаят днешните пастири и вярваме, че те ще последват този образец на истинско пастирство. Защото народът ни е прекрасен – и вярващ, и доверчив. Той иска да вярва, че пастирите му няма да се погаврят с каноните и устава на Църквата, а преди всичко те самите ще ги спазват. Че няма само да приказват с кухи заучени фрази за любов към ближния, а наистина ще показват такава любов и ще учат народа на нея.
Тези дни подставени лъжци започнаха да говорят, че се готвел разкол. Обвиняват в създаването на разкол не други, а самите защитниците на единството и на каноничния ред, установен от свети архиереи в древност и пазен до днес. Вярваме, че архиереите и свещениците милеят и радеят за спазване на устава на БПЦ-БП, създаден преди шестнадесет години от клир и народ с участието на повечето днешни архиереи начело с покойния Български патриарх Максим.
Но някои от архиереите наистина изпаднаха под зловредно влияние, а много от свещениците не смеят да изразят своето мнение, ако то е различно от онова на митрополита им. Разбираемо е и никой не ги съди. Все пак повечето от събратята им заявяват своята подкрепа за каноничния и уставния ред. Те открито защищават и своите пасоми, с които живеят в благодатното семейство на енорията от години и десетилетия, заедно вървят по пътя на спасението и не им е безразлично дали тези миряни ще продължат да дават приноса си за благото на цялата Църква, или ще бъдат отритнати като „тълпа“ и сложени в графа „пълнеж“. Защото пълнотата на Църквата, за която така хубаво говори св. апостол Павел, не е пълнеж. Няма Църква без пълнотата на вярващите. Само пастирите не правят стадо и само архиереите и другите клирици не правят Църквата. А и овците не са само за доене и стригане, но, по думите на Спасителя от Евангелие според Йоан, 10 глава, те са преди всичко за обгрижване с любов. Тях истинските пастири ги знаят по име и ги зоват, водят ги към доброто и полезното за душите им.
Добре е всичко това да се осъзнае и да не се забравя. Защото времената са наистина блудни. А идва и неделята на Страшния съд!
