На 16 февруари се навършват три месеца от смъртта на Неврокопския митрополит Натанаил. Публикуваме откъс от словото на Амантийски еп. Натанаил, викарий на архиепископа на Тирана и цяла Албания Анастасий, Албанска православна църква, който споделя спомените си за приснопаметния архиерей. Словото е произнесено на 25 януари т. г. в храм „Св. Кирил и Методий” в Гоце Делчев по повод интронизацията на новия Неврокопски митрополит Серафим:
„... Познавах митрополит Натанаил от 35 години – от тогава, когато беше още йеромонах и учеше в Атина. Когато научи, че имаме едно и също име, той се зарадва много и от тогава не прекъсна нашата дружба; и сега, когато дойдох, съм много притеснен, че вече не го виждам. В паметта ми остана последната Литургия, която отслужихме тук само преди шест месеца. Дойдох само за един ден, за да мога да го видя и тогава той ми каза: „Остани още един ден да отслужим заедно Литургия – утре е неделя”. Слава Богу, че останах да служа. Това беше последната Литургия, която служихме заедно, и последният път, когато го видях. Днес, по време на св. Литургия, си представях, че той е до мене. А освен това се удостоих да облека неговите одежди. Нашият брат Серафим трябва да се чувства извънредно щастлив, че стана приемник на онзи митрополит Натанаил, когото всички вие познавахте, както и аз го познавах.
Той беше малък на ръст, но по дух беше гигант. Той беше човек с дълбока вяра в Бога, човек на любовта, човек на жертвоготовността, човек, който беше готов да жертва себе си. Той много преживяваше проблемите, които се появяваха в живота на Църквата, но той побърза да си отиде от нас. Той можеше още много неща да даде, но не зависи от нас да можем да го задържим. Друг е бил Божият план. Изглежда Бог го е обичал твърде много и го взе при Себе Си, за да отпочине от трудовете си. Каза му: „Ела при Мене, достатъчно си работил. Ела да си отпочинеш”. И той си тръгна от нас. Но духовно той е сред нас, само телом не е сред нас. И се радва. Радва се душата му, че той е оставил един достоен заместник. Радва се, че ни вижда всички нас тук заедно. (...)
Когато за първи път дойдох тук през 1995 г., той беше само от една година митрополит тук и тогава епархията беше в жалко състояние, сега всички виждате каква е тя. Това дело, което покойният митрополит Натанаил остави до средата, трябва да се продължи.
Обични братя и сестри от Неврокопска епархия, и вие трябва да се чувствате щастливи – имахте достоен митрополит, който даде живота си за цялата епархия. Сега имате един друг достоен митрополит, който е приемник на отишлия си. Както подкрепихте и подпомагахте онзи, така сега подкрепяйте неговия приемник...”.
