Мобилно меню

4.8222222222222 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (45 Votes)

Christs-hand-blessingПровокирани от дискусиите в църковните среди през изминалите дни, наши читатели споделят своя опит от срещата с тоталитарното духовно ръководство, което имитира харизмата на благодатното старчество. Публикуваме откъс от поредицата „Въпроси”, издание на просветното дружество „Св. Патриарх Евтимий” в Пазарджик. Статията е озаглавена „Свободни ли са старостилците”. Нейният автор Владимир Михайлов ни пише, че материалът „Одигитрия” му е припомнил за подобни духовни практики при старостилците и затова ни изпрати материал, посветен на този проблем.

„... Обществена тайна е, че водачите на старостилците се опитват да зомбират привържениците си, т. е. да ги направят безропотни изпълнители на заповедите им. Нещо подобно срещаме през Средновековието при католиците. Католическите свещеници упражнявали строг контрол над живота на християните, които били длъжни да съобщават за всички свои мисли, дори най-интимните. Те докладвали даже и за сънищата си.

Но да видим какво е положението при старостилците. Техните свещеници ги смятат неспособни за самостоятелни решения, затова ги приучват да искат позволение за всичко. Думата позволение звучи грубо, неудобно и компрометиращо за пред хората. Все пак сме 21 век, а не тъмното Средновековие. Затова се пуска в обръщение неин заместител - благословение. По този начин й се придава благовидност, свещеност и божествен оттенък.

Но какво значи благословение?

В Стария Завет се използва думата бераха, която най-общо означава „даряване на блага”. В много пасажи благословението се противопоставя на проклятието (Бит. 27:12). Понякога се използват определени словосъчетания, които изразяват благословение (Бит. 27:36, 38, 41).

В Новия Завет се използва гръцката дума евлогия, която се употребява в същия смисъл (Иак. 3:10), но тя означава и духовното благословение, което дарява благовестието (Рим. 15:29), както и материални блага, благополучие (Евр. 6:7; 12:17).

В основата на думата благословение стоят други две: благо и слово. Това ни отвежда до сладко, приятно слово (пожелание), добро слово, добра дума. Например: „Бъди жив и здрав! Нека всеки ден Света Богородица те пази и води към добро!.

От този пример на класическо благословение ясно личи, че то е винаги положително и утвърждаващо, а не забранително и негативно. Не може да се каже „НЕ бъди здрав. Нека Св. Богородица НЕ те пази и води всеки ден”… В този смисъл в благословението липсва всякаква забрана. То ни сочи перспектива, а не ни спира от пътя.

Но какво виждаме при старостилците? Ще дам един пример.

От православното просветно дружество организирахме поклонническо пътуване до Бачковския манастир и участие в литийното шествие с чудотворната икона на Св. Богородица. То става всяка година на втория ден на Великден. На този ден тук се стичат много хора от цяла България. Поканихме и старостилката Яна (от етична гледна точка името е променено). Зарадвана тя прие, но направи уговорката, че първо трябва да вземе благословение от техния свещеник в неделя.

В понеделник тя ни съобщи, че няма да идва, защото свещеникът не бил й дал благословение, т. е. забранил й да отиде на срещата с чудотворната икона! Всичко това го бе приела безропотно. Самоубеждаваше се (а също и нас), че това не е забрана, а благословение, защото й беше разрешил да отиде в Бачковския манастир, но на друг, определен от него ден.

Всички останахме изумени от тоталитарния подход на старостилните свещеници. Те не признават никакви лични желания и самоопределяне на вярващите. Присвоили са си правото да им бъдат духовни старци и се отнасят към тях като към малки, невръстни деца, нуждаещи се от настойник. Също както психично болните, които се нуждаят от придружител, който да разрешава вместо тях всички житейски ситуации…

Къде остана християнската свобода? (Иак. 2:12; 2 Петр. 2:19; Рим. 8:15; 1 Кор. 6:20; Гал. 2:4, 4:22-26, 31, 5:1, 13).

Къде остана свободната ни воля – отражение на нашия образ и подобие на Бога?...

Къде остана древното учение за двата пътя? (Втор. 28  гл.; Дидахия – учението на 12-те апостоли)…

Да делегираш отговорността от постъпките си на друг е привлекателно, но нравствено осъдително. Така се осигурява удобно спокойствие и сигурност, но те са в услуга на нашия вечен враг, който се стреми да загаси сърдечното пламъче на живата вяра и попречи на устрема ни към победа в духовната борба.

Ако оставим за всичко да решават свещениците, къде остава нашата отговорност? На Страшния съд ние ще отговаряме за личните си мисли, дела и бездействия. Ще бъдем съдени лично, а не за съветите или забраните на свещениците. За тях те сами ще си отговарят.

Въпросът е, безгрешни ли са свещениците? Св. Писание казва, че никой не е безгрешен. Даже и апостолите. В такъв случай какво е това безумство на старостилците, решили да предоставят на свещениците си да определят индивидуалната им участ. Отказвайки се от ежедневната броеница на житейските си волеви избори, те се оставят на чужда воля.

Приема се, че свещеникът винаги ще дава правилни съвети. Само не ни се казва какво ще стане, ако сгреши. Кой ще е виновен?... Но даже, ако съветите на свещеника им са винаги правилни, ще излезе, че той ги спасява насила. А това и Бог не го прави. Бог ни насочва и създава общите ситуации, но оставя на нас да направим своя конкретен индивидуален избор, за който ще носим лична отговорност. Той никога не предопределя бъдещето ни и никога няма да каже като старостилния свещеник „иди” или „не отивай на поклонение”… Той ще остави ние да решаваме. И ще уважи личния ни избор...

Но как ще подходи православният християнин към благословението, давано от свещениците? ... Отива при свещеника. Съобщава му своето желание за това поклонническо пътуване. Моли го да благослови предстоящия ни път, за да отидем и се върнем всички живи и здрави, обогатени с преизобилна благодат. Възможно е да поискаме да ни прочете и молитва за път. Това е всичко. Нито дума дали ни разрешава или не да пътуваме. Изборът е наш, ние сме го направили и сами носим отговорност. Свещеникът не се меси в личния ни живот, за да определя бъдещето ни. Той много би се зачудил, ако поискаме позволение дали да отидем или не на поклонническо пътуване, защото много добре знае, докъде се простират задълженията му и няма да започне да се вживява в ролята на нов религиозен Биг брадър”.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9a96q 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий