Египет е страната, която през последните месеци се намира във фокуса на световното внимание. От развитието на тази страна в близко бъдеще зависи, дали тя ще стане опора на демокрацията и прогреса в арабския свят или ще се превърне в поредната ислямска диктатура и разсадник на тероризъм и фанатизъм. Повод за бунтовете в Египет стана атентатът срещу коптската катедрала в Александрия на нова година, при което бяха убити 21 души, а 43 бяха ранени. Атентаторите и досега не са разкрити. Прави чест на мюсюлманите, че сами поставиха постове около църквите, за да спрат нови атентати.
Мнозина се питат, кои са тези копти и какво правят те в една ислямска страна. Преди три години посетих Египет и се запознах на място с живота на местните религиозни общности. Думата „копт” е от същия корен, както и думата „Египет”. Коптите са старото население на страната, които са потомци на селяните на фараоните. На Петдесетница, когато е основана Църквата, в Йерусалим има евреи от Египет (Деян. 2:10). Първи започва да проповядва християнството сред тях св. апостол Марк, който написва най-старото и най-краткото Евангелие. Той претърпява мъченическа смърт ок. 63 г. През II-III век Египет е доста християнизиран, но се срещат и много еретици, особено гностици. Александрийската школа е прочута по целия свят. Църквата излъчва редица мъченици и получава пълна свобода през IV век.
На четвъртия вселенски събор в Халкидон през 451 г. пътищата се разделят. Православните вярват, че Христос има две природи – божествена и човешка, а коптите смятат, че Той има само една или единна природа – божествена. Това е ерес, която се нарича монофизитство и става причина коптите да отпаднат от Вселенската църква. Но антагонизмът не е само религиозен. Той също има етническа, културна и икономическа основа. Египет е житницата на Византия и особено на Константинопол. Фелахите, които превиват гръб по нивите под палещото слънце, са жестоко експлоатирани от малобройната гръкоезична върхушка, съставена от чиновници, военни, духовници. След нашествието на арабите през VII век мнозина копти приемат доброволно новата религия – исляма, за да избягнат потисничеството на Византия.
Днес коптите в Египет наброяват между 12 и 15 милиона души. Възглавяват се от патриарх Шенуда III. Богослужението е монотонно на коптски и арабски език. Ползват особена азбука на основата на гръцкото писмо и самостоятелен календар, който започва от 284 г. Иконостасите са обикновени, дървени с плитка резба и малко икони. Коптите са запазили някои старозаветни обичаи като обрязването. При кръщение на техните деца се татуира кръст, за да се отличават от мюсюлманите. Имат големи манастири в пустинята, които са най-старите в света, защото тук се е зародило монашеството.
Що се отнася до православието в Египет, то почти не съществува, защото след националистическата революция през 1952 г. почти всички гърци напускат страната. За щастие през последните десетилетия Александрийската патриаршия си спомни, че в нейния титул фигурира „и на цяла Африка” и насочи вниманието си към чернокожото население на континента и особено към сираците. В страните южно от Сахара милиони деца са останали без родители, които са умрели от СПИН. Православните мисии ги прибират, къпят, хранят, кръщават, възпитават, образоват и дори женят. В тези безброй сираци - наши по-малки братя и сестри в Христос - е бъдещето на тази църква.
