Мобилно меню

4.5151515151515 1 1 1 1 1 Rating 4.52 (66 Votes)
1_122.jpgНа 17 февруари в официалния Синодален сайт излезе една възхвална статия за „един от видните управници на Видин” от далечното минало, в епохата на османското владичество, „който и до ден – днешен се тачи и възхвалява във Видин и околностите му”. Там се говори още за неговата „любов и загриженост към цялото население” от онзи край на поробена България. Явявал се покровител не само на мюсюлманите, но и на християните. Авторът твърди, че „днес името Пазвантоглу е символ на любов, единство и безрезервно и всеотдайно покровителство на целия народ”. Пазвантоглу е тачен (?) за това, че бил построил джамията и едноименната библиотека. Ето някои пасажи:

„Осман Пазвантоглу, управител на Видинския санджак (османска административна област с център Видин) от 1793 до 1807 г., според преданията бил сред най-човечните между турските управници. Българите от околността го уважавали, но не се нравел на султана заради новаторските си идеи в управлението. Той е най-знаменитият управител на Видинската област през целия период на османското владичество”.
„Умира във Видин на 5 (17) февруари 1807 г. Османците отказват да го погребат на свещена земя (в градината на джамията) – за тях бил предател и враг”.

„Величието на Видин чрез делото на Осман Пазвантоглу се показва на света, като една крепост, която не е минало, а настояще, което я прави вечна и безсмъртна.”

За съжаление този епос влиза в сериозно противоречие с действителните факти относно личността и управлението на този бивш еничарин, който с буйния си и жесток нрав не само организирал разбойническа шайка от дезертьори на турската войска и кърджалии, но въстанал срещу официалното турско управление и самия султан Селим ІІІ, като бил страшилище с издевателствата си над християнското българско население в северозападна България през 18 в.

Извадки от един исторически източник: „Вълчедръм – докосване  до миналото” на Йордан Перчинков ни разказват съвсем различно действителността от онази епоха:

„След подписването на Свищовския и Яшкия мирен договор с Русия в 1772 г. за българския народ настъпили тежки времена. Разбитите турски войски не искали да се завърнат по домовете си и се отдали на грабеж и безчинства. От това се възползвали кърджалиите, наричани „тегли-ешкияси” и „далиите” (горски хора). От Южна България те преминали Балкана и цели 12 години ограбвали и безчинствали. Селата били подложени на палеж и грабеж. Хората бягали в планините. Кърджалиите нахлули и във Видинска област.”

 „Най-тежко време настъпило, когато във Видин се появил независимият господар Осман Пазвантооглу”.

Пазвантооглу влезнал във връзка с бунтовници и орга­низирал бунт против държавата. Той организирал бунта с 1000 арнаути, кърджалии, еничери и някои недоволни аги от санджака.

На 19 февруари 1793 г. султан Селим III издал друг ферман, в който заповядвал: „Разбойникът Осман Пазвантооглу да бъде заловен и наказан със смърт”. Осман Пазвантооглу разбрал за султанската заповед и веднага взел мерки. Той събрал една голяма тълпа от недоволни и съмишленици. Напуснал града, като извършил безброй злодейства и грабежи в околностите му. Когато се изморил от безчинствата, той отново се върнал в крепостта.

Подкрепян от еничари, кърджалии и други разбойнически групи, той окупирал целия Видински санджак, изгонил началниците на каазите и поставил свои верни хора.

Опиянен от голямата си победа, Пазвантооглу събрал около осемдесетхилядна войска и започнал да разширява владенията си. Той превзел Враца, Ловчанска, Плевенска и Севлиевска кааза и се отправил за Търново. Навсякъде по пътя си грабел и плячкосвал, а плячката изпращал във Видин. В Никополска кааза извършил нечувани жестокости. Ето един случай: събрал голяма група жени и деца от раята, натъпкал ги в една кошара и ги запалил живи да изгорят. По този начин той накарал населението да трепери, само като чуе името му.

Измъченото и наплашено население непрекъснато изпращало молби до Високата порта да вземе мерки и го защити от разбойническите шайки на Пазвантооглу.

В 1800 г., за да си набави храни, той нападнал Влашкото княжество, превзел градовете Чернещ и Крайова и ги ограбил.

В книгата си „Ломският край през възраждането” Симеон Дамянов пише: „Силно разстроен бил стопанският живот в Ломско през годините на така нареченото „кърджалийско” или „размирно време”, когато Осман Пазвантооглу се провъзгласил за независим владетел на Видин. Постоянните походи на редовната турска армия и на пълчищата на Пазвантооглу и ожесточените стълкновения между тях, безогледните реквизиции и ангарии, с които и едните, и другите притеснявали раята, заставяли селското население да напусне домовете си и да се крие заедно с добитъка и прибраната реколта по горите. Тогава селата Комощица, Расово, Орсоя, Сливата изчезнали напълно. Село Вълчедръм останало само с 12 къщи, Черни връх – с 5-6 къщи, Крива бара – с 15 къщи, Ключова махала – с 10 и т. н.

В една църковна книга за тези времена поп Иван пише: „Тогава бяха години размирни”. В един регистър за селата от Ломския край за Вълчедръм е казано, че през 1784 г. се е състояло от 500 къщи от рая, но по време на станалата през 1804 г. война то се разпръснало и някои селяни избягали към Ефляк (Влашко), а други в околните села.

В книгата „Богослужебно последование и житие на Св. Софроний Врачански" (СИ, С., 1983 г.) църковният историк проф. Христо Ст. Христов относно страданията и неуспехите на св. Софроний Врачански в грижата му за епархията разказва:

„За съжаление еп. Софроний (Врачански) не успял в битността си като Врачански архиерей напълно да изяви своите богати възможности на изряден проповедник и неуморен просветител, нито да разгърне и осъществи сред цялото си словесно паство по-продължителна и широкомащабна народополезна дейност. Грабителските набези на укрепилия се във Видин (1794-1807 г.) турски метежник Осман Пазвантоглу се превърнали в постоянен кошмар за беззащитното население от северозападните български предели и особено след 1796 г. направили почти невъзможни Софрониевите архипастирски обиколки из епархията” (стр. 57).

„Св. Софроний трябвало да слугува на властния грък Калиник и неговите съдружници – разбойниците на Пазвантоглу” (стр. 58).

Относно разбойничеството на Пазвантоглу и войниците му св. Софроний казва в житието си: 

Епархията се разсипа, села не останаха, изгориха ги кържалиите и пазвантските хайдути, а хората избягаха повече по Влашко и по други страни” (с. 42, Житие и страдания, Софроний Врачански, С. 1946 г.).

Горните исторически свидетелства доказват, че Осман Пазвантоглу, самовластен управител на Видинската област в края на 18 и началото на 19 в., не е бил така миролюбив и любвеобвилен управител за народа, но страшилище за българското християнско население. И похвали за един самозван разбойник, излъчени на страницата на официалния български синодален сайт, са слабо казано кощунство и подигравка с паметта на нашите предци. Интересно ми е къде е цензурата на редакторите от Синодния сайт?

(Бележка на редакцията на Двери.бг: оригиналният материал, предизвикал този коментар, вече не е достъпен за потребителите на докорошния си интернет-адрес на официалния сайт на Св. Синод. Хипервръзката в началото на настоящия коментар сега е заменена с връзка към копие на оригиналния материал в кеш-паметта на google, за да може да се проследи като източник. Ако материалът се появи в редактиран вид, си запазваме правото да добавим връзка и към него.)


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3a3kd 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.