"Ставаше дума само за молитва, която би могла да помогне на роднините на умрелите, опело на самоубийци не е обсъждано” – така е отговорил на въпросите на журналисти игумен Сава Тутунов след Архиерейския събор на Руската православна църква. „Молитвата, която може да помогне на близките на доброволно напусналите живота, въобще не може да се разглежда като "пълноценно опело"".
Поводът за подобни въпроси е било изказване на Руския патриарх Кирил за липсата на достатъчно общуване между епископите и клириците, давайки за пример противоречивата практика относно погребенията на самоубийци. "Необходимо е да се въведе единна практика, така че да се спрат злоупотребите - както поради прекалена строгост, така и заради неоправдано снизхождение... В Москва беше съставен особен чин на молитва за самоубийци. Аз поръчах на Богослужебната комисия да го проучи и, ако бъде одобрен от Св. Синод, той ще бъде изпратен до всички епархии за ползване", е заявил патриархът. Казахстанският митрополит Александър пък е споделил, че в епархията "има огромно количество суициди, хората идват със скръб". Той е отдал голямо значение на съборната молитва, "която може да помогне на живите, така че те с църковни средства да придобият мир в душата си". Игумен Сава също така е обяснил, че православните канони "сами диференцират" причините за смъртта. „В този смисъл, ако човек сложи край на живота си в пристъп на безумие, то такъв край не се разглежда в православието като самоубийство и покойният може да бъде опят и погребан по християнски”.
Дотук с цитатите от Архиерейския събор на РПЦ. Чест прави на руските архиереи, че не са избягали от обсъждането на тема, която от векове се счита за църковно табу. И доколкото трудно може да се очаква в обозримо бъдеще архиереите на БПЦ да разискват подобен въпрос, може би си струва да отделим на дискусията малко повече внимание. Кой всъщност би могъл да се ангажира с преценката: разумен или безумен е бил човек в един толкова необясним, драматичен и трагичен момент? А ако решението е грешно? А ако е убийство, маскирано като самоубийство? След като Господ ще ни съди всички, защо Му се изземва тази функция от хора, които с далеч по-прости неща не успяват да се справят? В последните години и у нас много възрастни хора - болни, изоставени и отчаяни от мизерията - посягат на живота си, докато държавата и обществото нехаят. Наследниците им пък се интересуват само от имотите, които ще придобият, а „старите” се явяват досадна пречка на плановете им за по-добър и обезпечен с нови придобивки живот. Понякога „убийството” чрез омраза и бездушие е в не по-малка степен причина за смъртта от описаното в заключенията на съдебния лекар самоубийство.
Някои от най-великите световни писатели също завършват живота си със самоубийство. При едни оспорвано, при други доказано. Но творчеството им е толкова жизнеутвърждаващо, че на милиони хора, които са разтворили книгите им, са дали надежда в труден момент и сили за справяне с житейските изпитания. Не заслужават ли те поне молитва?
За смъртта трудно се пише. Съзнавам, че вероятно още по-трудно е да се чете написаното. А най-мъчно е да се говори. Опитвали ли сте да кажете нещо утешително на хора, покрусени от загубата на близък, което да не звучи като предъвкано, сухо клише? На мене никога не ми се е отдавало. А представете си, че загубата е била внезапна и (по нашите човешки представи) преждевременна. И все пак за вярващия остава утехата, че тази раздяла е временна, и надеждата, че любимият човек ще намери покой и небесна радост, тъй като "Бог не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лука 20:38). Но нищо от това не му се полага, ако е… самоубиец, тоест човек, отхвърлил Божия промисъл за себе си и посегнал на най-ценното, което му е дарувано – живота. Но каква е всъщност истината, знаем ли? И защо си мислим, че сме наясно с Божия промисъл?
Вижте по темата: "Молитвата за самоубийците"
и "Света Богородице, упокой рабите си"
Вижте по темата: "Молитвата за самоубийците"
и "Света Богородице, упокой рабите си"
