Въпросът за отношението на Православната църква към употребата на съвременните средства за контрацепция, който периодично се повдига в общественото пространство и се обсъжда публично в някои медии, има множество етични, медицински, социо-културни и духовно-нравствени измерения. Въпросът е сложен и комплициран и се докосва едновременно до различни биоетични, антропологични и социално-етически теми.
Най-често интереса на по-широките обществени среди и интересуващи се от него се привлича от подробностите, които се обсъждат в един определен контекст и могат да се сведат до два въпроса:
1.Как се отнася Църквата към самите контрацептивни средства и има ли различно становище за тях в зависимост от естеството, характера и действието им върху човешкия организъм?
2.Каква е позицията на Църквата за употребата на тези различни видове контрацептивни средства от вярващите християни в контекста на техните съпружески отношения?
Следва да се отбележи преди всичко, че в своето християнско етическо учение Православната църква поставя тези въпроси винаги в контекста на проблематиката на семейната нравственост и ги обвързва неразривно с етическия принцип на отговорното родителство. От този основен принцип произтичат всички подробности и морални становища в църковното учение, отнасящи се към допустимостта или недопустимостта на употребата на определени контрацептивни средства. Етическата и пастирската оценка на Църквата се обуславят също така от целите, мотивите и контекста на използването на тези средства.
Следващото много важно уточнение, което трябва да имаме предвид, е че църковното становище по отношение на употребата на контрацептивни средства, от християнска и богословска гледна точка, има преди всичко етически и пастирски характер, а не чисто догматико-вероучителен характер.
В настоящето изложение ще бъдат засегнати в по-ограничен обхват само някои етически, а не толкова пасторологични, аспекти на темата, които се обсъждат през последните години в областта на Православно-християнското нравствено богословие и преди всичко в светлината на най-новите актуални постановки и концепции на съвременното социално учение на Църквата. За по-голяма конкретност и яснота ще бъдат приведени становищата и църковните позиции по разглежданите въпроси, формулирани в един от най-новите и авторитетни църковни документи – “Основи на социалната концепция на Руската православна църква” (ОСК РПЦ). съдържащи се в съответните негови глави (Х, ХІ и ХІІ).
Църковната позиция за видовете контрацептивни средства
В своята преценка за характера на контрацептивните средства Православната църква се ръководи от внимателен подход и не заема безусловно едностранчива отрицателна или положителна позиция. Църквата не се обявява априори против всички видове средства за контрацепция, а определя своето становище и отношение към тях в зависимост от това дали имат абортивно или неабортивно действие (ОСК РПЦ, ХІІ, 2).
Към т.нар. “абортивни” контрацептивни средства се отнасят оценките и становищата на Църквата, валидни за аборта като съзнателно и преднамерено прекратяване на бременността и прекъсване на живота на новозаченатото човешко същество (ОСК РПЦ, ХІІ, 2).
Употребата на съвременни контрацептивни средства се отнася, от християнска гледна точка, предимно към областта на личната и семейната нравственост, макар и с някои свои аспекти да има по-широко отношение и към някои важни въпроси на обществения морал като сексуалното образование и възпитание на подрастващите, здравословни проблеми на превенцията на определени болести, предавани по полов път, въпроси на семейното планиране, демографски проблеми и други. Църквата се сблъсква с тази тема в по-ново време, когато се изправя пред някои нови форми на демографска политика и опити за изкуствено регулиране на раждаемостта, предприемани и планирани от държавата и различни правителствени програми с разнообразни средства и методи, а също така и пред лицето на динамичното развитие на научните открития в областта на биологията; напредъка на производството на различни фармацевтични и лекарствени средства и широкото приложение на нови биомедицински технологии.
Употребата на противозачатъчни средства
От гледна точка на Православното богословие и учението на Църквата въпросът за употребата на съвременни контрацептивни средства спада към областта на личната нравственост и морална преценка на съвестта на отделните вярващи и има предимно пастирски, а не чисто доктринален характер.
Ето защо когато Църквата се произнася по тези въпроси нейните интереси са обосновани и мотивирани от пастирската грижа за своите духовни чеда, а не от някакви други подбуди или цели. Целта на подобни становища е да се предостави в необходимата пълнота духовно ръководство на вярващите християни, които се вслушват в авторитета и вероучителната власт на Църквата, за да получат напътствия за своя свободен и отговорен избор и безукорна преценка на съвестта при решението за тяхното използване.
Зачитайки свободата на съвестта и неприкосновеността на личната духовна сфера на живот на всеки вярващ, а също и свещения характер на християнския брак и достойнството на благословения от Бога брачен съюз, основан върху съпружеската любов, представителите на Църквата не се намесват директно и непредпазливо с някакви общозадължителни предписания и норми, които биха имали ограничен и казуистичен характер. Въпреки това Църквата счита за свой пастирски дълг да напомня на вярващите християни и да се обръща към будната им християнска съвест с духовно напътствие при избора и решението за употребата на подобни средства. Най-вече става дума за особеностите на някои противозачатъчни средства и медикаменти, чиито ефект предизвиква абортивно действие и при употребата им се навлиза в областта на съзнателното и преднамерено прекъсване на заченат живот.
1.Как се отнася Църквата към самите контрацептивни средства и има ли различно становище за тях в зависимост от естеството, характера и действието им върху човешкия организъм?
2.Каква е позицията на Църквата за употребата на тези различни видове контрацептивни средства от вярващите християни в контекста на техните съпружески отношения?
Следва да се отбележи преди всичко, че в своето християнско етическо учение Православната църква поставя тези въпроси винаги в контекста на проблематиката на семейната нравственост и ги обвързва неразривно с етическия принцип на отговорното родителство. От този основен принцип произтичат всички подробности и морални становища в църковното учение, отнасящи се към допустимостта или недопустимостта на употребата на определени контрацептивни средства. Етическата и пастирската оценка на Църквата се обуславят също така от целите, мотивите и контекста на използването на тези средства.
Следващото много важно уточнение, което трябва да имаме предвид, е че църковното становище по отношение на употребата на контрацептивни средства, от християнска и богословска гледна точка, има преди всичко етически и пастирски характер, а не чисто догматико-вероучителен характер.
В настоящето изложение ще бъдат засегнати в по-ограничен обхват само някои етически, а не толкова пасторологични, аспекти на темата, които се обсъждат през последните години в областта на Православно-християнското нравствено богословие и преди всичко в светлината на най-новите актуални постановки и концепции на съвременното социално учение на Църквата. За по-голяма конкретност и яснота ще бъдат приведени становищата и църковните позиции по разглежданите въпроси, формулирани в един от най-новите и авторитетни църковни документи – “Основи на социалната концепция на Руската православна църква” (ОСК РПЦ). съдържащи се в съответните негови глави (Х, ХІ и ХІІ).
Църковната позиция за видовете контрацептивни средства
В своята преценка за характера на контрацептивните средства Православната църква се ръководи от внимателен подход и не заема безусловно едностранчива отрицателна или положителна позиция. Църквата не се обявява априори против всички видове средства за контрацепция, а определя своето становище и отношение към тях в зависимост от това дали имат абортивно или неабортивно действие (ОСК РПЦ, ХІІ, 2).
Към т.нар. “абортивни” контрацептивни средства се отнасят оценките и становищата на Църквата, валидни за аборта като съзнателно и преднамерено прекратяване на бременността и прекъсване на живота на новозаченатото човешко същество (ОСК РПЦ, ХІІ, 2).
Употребата на съвременни контрацептивни средства се отнася, от християнска гледна точка, предимно към областта на личната и семейната нравственост, макар и с някои свои аспекти да има по-широко отношение и към някои важни въпроси на обществения морал като сексуалното образование и възпитание на подрастващите, здравословни проблеми на превенцията на определени болести, предавани по полов път, въпроси на семейното планиране, демографски проблеми и други. Църквата се сблъсква с тази тема в по-ново време, когато се изправя пред някои нови форми на демографска политика и опити за изкуствено регулиране на раждаемостта, предприемани и планирани от държавата и различни правителствени програми с разнообразни средства и методи, а също така и пред лицето на динамичното развитие на научните открития в областта на биологията; напредъка на производството на различни фармацевтични и лекарствени средства и широкото приложение на нови биомедицински технологии.
Употребата на противозачатъчни средства
От гледна точка на Православното богословие и учението на Църквата въпросът за употребата на съвременни контрацептивни средства спада към областта на личната нравственост и морална преценка на съвестта на отделните вярващи и има предимно пастирски, а не чисто доктринален характер.
Ето защо когато Църквата се произнася по тези въпроси нейните интереси са обосновани и мотивирани от пастирската грижа за своите духовни чеда, а не от някакви други подбуди или цели. Целта на подобни становища е да се предостави в необходимата пълнота духовно ръководство на вярващите християни, които се вслушват в авторитета и вероучителната власт на Църквата, за да получат напътствия за своя свободен и отговорен избор и безукорна преценка на съвестта при решението за тяхното използване.
Зачитайки свободата на съвестта и неприкосновеността на личната духовна сфера на живот на всеки вярващ, а също и свещения характер на християнския брак и достойнството на благословения от Бога брачен съюз, основан върху съпружеската любов, представителите на Църквата не се намесват директно и непредпазливо с някакви общозадължителни предписания и норми, които биха имали ограничен и казуистичен характер. Въпреки това Църквата счита за свой пастирски дълг да напомня на вярващите християни и да се обръща към будната им християнска съвест с духовно напътствие при избора и решението за употребата на подобни средства. Най-вече става дума за особеностите на някои противозачатъчни средства и медикаменти, чиито ефект предизвиква абортивно действие и при употребата им се навлиза в областта на съзнателното и преднамерено прекъсване на заченат живот.
