Неотдавна в Санкт-Петербург се състоя ХI-та международна конференция на тема: “Църквата и медицината”. “Отделяне на органи”, “милосърдно убийство”, “рационално планиране на семейството”, “изкуствен подбор”, “медицинско прогнозиране”... Съвместима ли е съвременната медицинска практика на генетическата диагностика, изкуственото оплождане, трансплантацията, реанимацията с християнското отношение към човека? Може ли православният човек да се съгласи да съдейства в един или в друг медицински експеримент? Голям интерес предизвика темата за клонирането. Журналистката Наталия Ларина беседва на тази тема с участничката в конференцията професор д-р на философ. науки, зав. катедрата по биомедицинска етика на Руския държавен медицински университет, член на комисията по биомедицинска етика при Московската патриаршия Ирина Силуянова.
- Ирина Василиевна, Вие, разбира се, помните нашумялата история с появата на бял свят на овцата Доли. Доколкото някои учени и досега не искат да приберат в архива тази тема, като всячески лобират за нея, нека и ние да я припомним на нашите читатели.
- През юни 1997 г. ученият Ян Улмут от Шотландия “роди” симпатичната овца Доли. Това стана чрез “овча размяна”, при която ученият взема ядро от клетка, носеща в себе си генетична информация, слага го в яйцеклетката на друга овца, от която предварително изважда собственото ядро, и накрая тази яйцеклетка внедрява в организма на трета овца, заместваща майката. Така се появи симпатичната и съвършено невинна овца Доли, чиято фотография мигновено обиколи целия свят. Та нали се извърши ново, небожествено чудо на творението! Пред човечеството се откриха нови, огромни възможности. У понесените от вълната на удивлението учени се появи съблазънта: щом можа “да се роди” овца, то защо да не се осъществи също такава изкуствена манипулация и с човек. И тогава на историческата сцена се появи американският учен Ричард Сид /фамилията му в превод означава ”семенник”. Каква ирония на съдбата!/. Той разработи и обнародва фантастична програма за създаване на човешки двойници по безполов път, според която вашето точно копие може да израсте от всяка клетка. Детето, “заченато” с помощта на генни манипулации, и по характер, и по черти на лицето, и по други признаци ще стане ваше точно копие. Ето тук светът се изплаши и се разгоря.
- Защо? Нали историята изобилства с примери, когато отначало приемали на нож откритията на учените, а с времето те се укоренявали в науката.
- Този път всичко е много по-сложно. Работата е в това, че предишните фундаментални открития не предизвикваха такава напрегната етическа ситуация, тъй като сега медицинската технология излиза на ниво управление на човешкия живот. Учените получиха реална възможност да “дават живот”.
- Но много хора виждат в клонирането форма на борба с безплодието.
- Не мога да се съглася. Клонирането и борбата с безплодието съвсем не са равнозначни. Съвсем друг е въпросът, когато ние използуваме изкуственото оплождане като терапия за безплодието на съпружеските двойки. Но ще настъпи катастрофа, ако ние не алармираме за възможността тази технология да се издигне до равнището на изкуствено размножаване.
Ако внедрим клонирането, ще рухнат традиционните семейно-брачни отношения, ще бъде дадена зелена светлина и ще станат норма еднополовите бракове, непълните семейства. Нашето прагматично време ще превърне изкуственото размножаване в една твърде комфортна процедура. Защо да се обременяваме с грижи за мъжа, като можем и без него да се клонираме. На Запад няколко лесбийки са се предложили за експеримент с цел да имат общо дете.
Ако се наруши физиологията на семейно-брачните връзки, ще стане ненужен и многовековният нравствен закон, на който се гради природата на човешките отношения и въобще човекът. Ще се пречупи фундаментът на цивилизацията и културата. В Свещеното Писание е казано: “И създаде Господ Бог човека от земния прах и му дъхна в лицето дихание за живот, и стана човекът жива душа" (Бит. 2:7). В момента, в който става зачатието, в човека се вдъхва вечна душа. Докато клонирането лишава практически човека от душа. А без душа човекът може да бъде само мутант. Библейската символика е пълна с дълбок онтологичен смисъл. Тя просветява нещо, може би мътно за сегашните разбирания, но съдържа в себе си насоки за личния, обществен, политически и дори исторически живот.
- Може би, Вие драматизирате излишно ситуацията. На какъв опит обосновавате Вашето отрицание на клонирането?
- Нека се обърнем към първата половина на 20-ти век. Имаше интензивно “благополучно” развитие на ядрената физика. На практика опасността от нея беше осъзната едва след използването на атомната и водородна бомби, както и катастрофите на ядрени електростанции. И сега много учени, в това число лауреатът на Нобелова премия по физиология и медицина Жан Досе, ни предупреждават: “В областта на генетиката на човека неразумното използуване на новите технологии може да доведе до катастрофални последици”.
- Ето виждате ли, той казва “неразумно”. А ако с клониране се заемат съвестни хора? В една от книгите аз прочетох такъв факт. В музея на свети Марк във Флоренция има фрески от 15 век. Те свидетелстват, че първите трансплантолози са били светите лекари Козма и Дамян, които са изобразени как присаждат на дякон Юстиниан краката на неотдавна умрял етиопец. Нима това не е свидетелство за това, че биомедицинските технологии не са опасни сами по себе си. Опасно е игнорирането, забравянето на моралния смисъл. Парацелз, създател на фармацевтичната химия, е говорил за тънката граница между лекарството и отровата. Като опора на медицината той е провъзгласил добродетелността на лекаря и професионалната етика.
- Не бъдете така наивни. Козма и Дамян са били все пак светци.
- Получава се така, че противниците на клонирането искат да спрат развитието на науката. Вие разбирате, че това е нереално.
- Мисълта, че науката е главна ценност, се утвърждаваше в съветското общество. Сега приоритетите се измениха и на преден план излиза ценността на човешката личност. Науката – това не е Робинзон без Петкан на необитаем остров. Науката е форма на дейност сред другите дейности. Учените трябва да отчитат интересите и представите на своите съграждани. И ако в тази ситуация възникнат забрани, то в основата им е безопасността на културата. Ще поясня моята мисъл с епизод от собствения ми живот.
Веднъж влязох в стаята в момент, когато малкият ми син се опитваше да пъхне метална шпилка в електрическа розетка. Моята нравствена забрана тогава му спаси живота. След това произшествие аз не прерязах обаче проводниците, за да не би, не дай Боже, да изпитам отново този страх. Така и в областта на науката трябва да имат значение нравствените забрани. И ако сега биоетици и юристи поставят въпроса за регулиране и ограничаване на тези или други научни изследвания, то зад това не стои желанието те да бъдат по принцип закрити, а стремежът те да бъдат вкарани в цивилизовани граници. Научното откритие с достигащи далече последици трябва да бъде под строг похлупак на международното и национално право и нравственост. Интересът на учените не трябва да ограничава моята свобода. Както в природата реката е ограничена от брегове и, ако ги няма, тя ще се разлее и ще унищожи всичко, така и нравствените закони и принципи се явяват такива брегове за човешката дейност.
- Привържениците на клонирането изтъкват още и следния аргумент. Душата не е генетически обусловена. Затова в клонирането нямало нищо аморално. И напълно напразно се тревожат тези, които мислят, че уж учените ще “нароят” копия на Хитлер, Сталин и т. н. Та нали, за да се клонират Ленин, Жириновски, не е достатъчно да се вземе от тях ДНК. Затова, за щастие, не може да се повтори същата ситуация, да се възпроизведе неговото семейство, реалността на онези дни.
- Този въпрос е открит и не може да бъде решен по принцип. Някои смятат, че изкуственото оплождане носи в себе си бъдещо неблагополучие за човешката душа, тъй като от самото начало човек е изтръгнат от естествената физиология. Други не са така категорични и предполагат, че е възможно Бог да вдъхва душа и в изкуствено създадения човек.
Единственото, което може да се каже с абсолютна определеност, е, че клонирането е безнравствено, защото същността му е: създаване на човек по предварително зададени параметри, а не просто изкуствено оплождане, с което човек може да се примири в най-краен случай. Това означава, че хората ще се разглеждат от определена каста хора като средство за постигане на техните цели, които могат да бъдат разнообразни и многопланови. Ще настъпи век на потребителско отношение към човека. Не законът на любовта, а неговото използване ще станат тогава определящи. Така че правото на живот на човешкия род ще стане ограничено от неограниченото от нищо развитие на науката.
Бел. В конференцията участваха Санкт-Петербурският и Ладожки митрополит Владимир, Тихвинският архиепископ Константин (Горянов), ректор на Санкт-Петербурската духовна академия и семинария, Елио Сгречча, професор по биотика, директор на Института по биотика към Университета на Светото сърце в Рим, гл. редактор на сп. “Медицина и морал” /Италия/, свещ. Александър Лапин, доктор на медицинските науки /Австрия/, Х. Тистрам Енгелхард – младши, доктор по философия и доктор по медицина /САЩ/, проф. Владимир Зарахович Кучеренко, член-кореспондент на Руската академия на медицинските науки, зав. Катедра по социална медицина към Московската медицинска академия “И. М. Сеченов”, протоиерей Сергий Филимонов, доктор на медицинските науки, председател на обществото на православните лекари в Санкт-Петербург, преподавател в Санкт-Петербургския Държавен медицински университет и др.
Източник: www.radonezh.ru
Превод: Анелия Сенгалевич