Преди две седмици (т. е. в края на юли; текстът е от 9 август 2018 г.) от Вселенската патриаршия излезе информация, че Негово Всесветейшество Вартоломей е получил покана от Руския патриарх Кирил за чествания по случай 1030-годишнината от Кръщението на Русия, организирани от РПЦ в Москва. Вселенската патриаршия е отговорила, че в Москва нямат основание да празнуват такава годишнина, доколкото тя се отнася до приемането на християнството на държавно ниво от Киевска Рус, а не на Московското княжество. Така че представители на Патриаршията ще участват на празниците в края на юли в Киев.

Тази лаконична информация едва ли е направила впечатление на много хора в България, но тя съдържа в себе си сърцевината на спора за независимостта на Църквата в Киев. Руската теза е ясна на българската публика, а и като цяло на западното общество благодарение на повече от два века промоцираната теза, че Киев е неразделна част от Русия в исторически план, както и че Православната църква в Украйна е изначално част от РПЦ. Дори в общите пособия по история на Църквата, не само на български, но и на повечето европейски езици, тази теза е широко разпространена поради разглеждането на историята на Православната църква на територията на Руската империя като нещо интегрално и без да се влиза в детайли. Повечето такава литература, от друга страна, не взима изобщо предвид чисто богословското и канонично измерение на църковните юрисдикции през вековете на територията на многонационалната и многорелигиозна Руска империя.

На 11 октомври Св. Синод на Константинополската Вселенска патриаршия издаде първия си официален документ, свързан с църковната криза в Украйна. Архиереите на Патриаршията възстановиха епископската каноничност на ръководителите на двете неканонични православни църкви в страната, като това решение предизвика най-голям отзвук в Украйна и Русия. То беше тълкувано разнопосочно от всички участващи в спора страни, включително и като признаване на т. нар. Киевска патриаршия или пък предоставяне на автокефалия на Украинската църква. Предлагаме на читателите на Двери разяснение на петте пункта от комюникето на Вселенска патриаршия:

1) Обновява вече взетото решение Вселенска патриаршия да пристъпи към даване на автокефалия на Църквата в Украйна.

Първата точка потвърждава решението на Вселенска патриаршия да предостави автокефалия на Украинската църква чрез издаване на Томос. Но това изречение има и още един смисъл, а именно, че изброените в комюникето по-долу точки не представляват изпълнение на това решение на Патриаршията, което предстои. С други думи, те не дават автокефалия на нито една православна църковна структура в Украйна.

2) Да възстанови, от този момент, Ставропигията на Вселенската патриаршия в Киев, една от многото нейни ставропигии в Украйна, съществуващи там винаги.

Ставропигията в църковната административна организация е църковна структура (най-често храм или манастир), подчинен непосредствено на патриарха, а не на местния митрополит. С възстановяването на ставропигията в Киев Вселенска патриаршия създава в украинската столица църковен център, който ще е подчинен пряко на Вселенския патриарх. Ставропигията ще служи вероятно като представителство на Вселенска патриаршия в Киев и ще играе важна роля в процеса на обединение на православните църкви в Украйна.

Двудневният референдум в Румъния за приемане на конституционно определение за брака като „съюз между мъж и жена“ завърши вчера, в неделя, 7 октомври. Участието в референдума, иницииран от противници на еднополовите бракове, е едва 20.4%, а минималният праг за влизане в сила на резултата от допитването е 30%.

Така този референдум няма да повлияе на определението за брак в Румъния и затова пътят за възможно легализиране на еднополовите бракове вбъдеще остава открит.

Нека напомним, че цел на референдума, проведен по инициатива на консервативното движение „Коалиция за семейството“, беше да се промени сега джендърно неутралното определение за брака в румънската конституция като „съюз на съпрузи“ в „съюзи на мъж и жена“. Тази поправка би затруднила занапред евентуално разрешаване на еднополовите бракове, които не са признати в Румъния.

Гръцкият информационен портал othodoxia.info публикува откъси от стенографския протокол от срещата на Вселенския патр. Вартоломей и Московския и на цяла Русия патр. Кирил, провела се в края на август тази година.

По време на срещата, продължила около три часа, двамата предстоятели са обсъдили всички въпроси, свързани с разногласията между двете църкви, както и този за отсъствието на Руската църква от Светия и велик събор на Крит, а също са представили своите възгледи и позиции за междуцърковните отношения и междухристиянския диалог.

Както личи от разговорите, публикувани по-долу, става ясно, че Вселенският патриарх не смята, че Украйна се намира в юрисдикцията на Москва – позиция, която патр. Кирил не може да приеме. В разговора си с Вселенския патриарх той заявява: „Ние никога не сме преставали да смятаме, че сме една страна и един народ. Не е възможно да отделим Киев и нашата страна, защото Киев е изходната точка на нашата история. Националното самосъзнание на руснаците и украинците е залог за запазване на единството на Руската православна църква“.

Патр. Кирил смята, че причина за всички проблеми в региона е унията след Фераро-Флорентийския събор. „Ако не беше унията, руснаците нямаше да ръкоположат еп. Йов без съгласието на Константинопол, нямаше да си самопровъзгласят автономия и никой не може да каже до кога щеше да продължи юрисдикцията на Константинопол в тези земи“, твърди патр. Кирил и подчертава, че идеята за отделна украинска нация е разработена в края на 19 в. от привържениците на унията с цел разширяване влиянието им в страната и отделянето ѝ от властта на царя.

Интервю на Двери с Охридския архиепископ Йован Вранишковски (Православна Охридска архиепископия, автономна църква към Сръбската патриаршия)

- Три съседни Православни църкви решиха да отбележат отделно 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия, претендирайки за институционална връзка с църковната структура, основана от император Василий II Българоубиец. Според Вас, симптом на какво са тези поредни чествания в Охрид, София и Битоля? Боледува ли Православието на Балканите?

- Това, което споменавате, е може би най-малкият проблем в Православието. Да се празнува църковен юбилей на повече места не е болест, а полза. Това показва, че Църквата е едно тяло и че юбилеите са общи. Това, което не е добре, е друго. Ако това, което споменахте, е мотивирано от етнофилетизма, или, по-лошо, ако то има политически причини. От всички поместни Православни църкви в Скопие беше поканена единствено Българската православна църква, но тя не отиде. В София не беше поканена нито една православна църква, а в Битоля заедно с другите православни църкви беше поканена и Българската църква, но тя не изпрати своя делегация. Сега вие, като журналисти, проучете защо е станало така, но дори и да е някаква болест, тя е много по-незначителна от това, което ни се случва като проблем въобще в Православието.