Мобилно меню

4.12 1 1 1 1 1 Rating 4.12 (75 Votes)

43003339 295059261320491 8631975698988269568 nИнтервю на Двери с Охридския архиепископ Йован Вранишковски (Православна Охридска архиепископия, автономна църква към Сръбската патриаршия)

- Три съседни Православни църкви решиха да отбележат отделно 1000-годишнината от основаването на Охридската архиепископия, претендирайки за институционална връзка с църковната структура, основана от император Василий II Българоубиец. Според Вас, симптом на какво са тези поредни чествания в Охрид, София и Битоля? Боледува ли Православието на Балканите?

- Това, което споменавате, е може би най-малкият проблем в Православието. Да се празнува църковен юбилей на повече места не е болест, а полза. Това показва, че Църквата е едно тяло и че юбилеите са общи. Това, което не е добре, е друго. Ако това, което споменахте, е мотивирано от етнофилетизма, или, по-лошо, ако то има политически причини. От всички поместни Православни църкви в Скопие беше поканена единствено Българската православна църква, но тя не отиде. В София не беше поканена нито една православна църква, а в Битоля заедно с другите православни църкви беше поканена и Българската църква, но тя не изпрати своя делегация. Сега вие, като журналисти, проучете защо е станало така, но дори и да е някаква болест, тя е много по-незначителна от това, което ни се случва като проблем въобще в Православието.

- За добро или за лошо решаването на македонския църковен въпрос се обвърза с украинския църковен проблем. Има ли основания за такъв паралел и обвързване?

- Донякъде има основание да се правят паралели. Двата въпроса са дълбоко повлияни от етнофилетизма и политическите мотиви. Каква еклисиологическа разлика съществува между автономията и автокефалията? Смятаме, че няма такава. Но исканията за автокефалия имат една нецърковна цел, а това е чрез Църквата да се потвърди националната идентичност. Онези, които правят такова обвързване, забравят, че живеем в 21 век, в ера, когато информацията за по-малко от една секунда обикаля целия свят. Ако това не е достатъчно ясно, ще поясня. Точно върху тази бърза информация се основава съвременният глобализъм, който не само по името, а и по основните си характеристики е много сходен на глобализма от времето, когато проповядваха апостолите. Тогава е прието онова, за което говори св. апостол Павел: че няма нито евреин, нито елин. Това не е било прието в 19 век, дори в 20 век - не съвсем. Но то е повече от прието в 21 век, когато дори и онези, които не са в Църквата, търсят осъществяването на личността, която винаги е съборна и единствено в личностния живот, който е различен от живота като индивид, няма значение дали си евреин или елин.

Онова, което все пак е много сходно, да не кажа еднакво между Украйна и Македония, е, че двете схизматични организации искат да получат автокефалия, а и двете са в схизма. Трябва първо да влязат в Църквата със статут, който Църквата ще им даде, а не със статут, при който те ще поставят условия на Църквата, пък когато узрее времето, със сигурност ще може да им се даде и статут на автокефалия, който много малко (дори никак) не се различава от статута на автономия.

- Започнал ли е преговорният процес между Константинопол и другите поместни църкви по въпроса с автокефалията на Македонската църква?

- Ние все още не сме получили никаква официална информация от Константинополската патриаршия, че тя има някакво намерение да направи нещо по искането, изпратено от председателя на правителството на Р. Македония до Константинополския патриарх. За писмото от председателя на правителството на Р. Македония ние разбрахме от медиите и получихме косвена информация, че Македонската православна църква е подготвена да се откаже от името македонска, с цел да получи автокефален статут. Православната Охридска архиепископия направи това още през 2002 г., но конкретно за това изтърпях пет години и половина затвор, а срещу другите епископи, свещенослужители, монаси и монахини се водиха съдебни процеси. Въпреки това драго ни е, че бяхме квас за ситуацията да узрее и след толкова години да се разбере, че трябва да се откажат от името, което грабливо са присвоили.

Конкретно ще отговоря на вашия въпрос: Църквата-майка има право, пък дори и задължение да се грижи за единството на Църквата и решаването на разколите, но няма никакво право да действа еднолично и едностранно. Процесът за получаване на автономия е приет на Светия и велик събор, проведен в Крит през 2016 г., и дори и Църквата-майка няма право да действа в противоречие с тези решения.

- Според вас какви условия ще постави Сръбската православна църква за признаването на Македонската църква?

- Сръбската православна църква не поставя други допълнителни условия от онези, които са приети на Светия и велик събор на Крит през 2016 г. Даването на автономен статут е вече установено и това е същият начин, по който е дадена автономия на Православната Охридска архиепископия през 2005 г. Както вече казах, безсмислено би било да се говори за автокефален статут на някаква организация, която е все още извън Църквата, без значение дали е тя в Украйна или в Р. Македония.

- Обсъжда ли се промяна в името на Македонската църква като условие за даване на автокефалия? Какво е Вашето мнение по този въпрос?

- Аз вече отчасти отговорих на това и в предишния въпрос. Мисля, че като Македонска църква не би могла да бъде призната. Църквата не е политическа организация и не би трябвало да се държи като такава. Ако политиката успее да завладее Църквата, тя ще престане да бъде сол. Църквата прави вечността да присъства във времето и всяко временно решение ще наруши репутацията на цялата Църква. Затова всяко решение, което не би било дългосрочно, повече ще навреди на Църквата, отколкото ще допринесе за единството. Дори името на Кока Кола не може да се използва от други, защото фирмата го е патентовала преди десетилетия, още по-малко може да се присвоява онова, което произлиза от съществителното Македония, защото то отдавна е защитено от елинската цивилизация.

- Неотдавна публично достояние стана едно писмо на Сръбския патриарх Ириней до Константинополския патриарх Вартоломей (тук), в което той го призовава да не дава автокефалия на Украинската църква. Там обаче той споделя и свои мисли за църковната криза в Македония, а някои негови думи се сториха скандални на медиите в Македония. Какъв е езикът, на който днес трябва да се говори за проблемите в Православието, така че разделенията да се лекуват, а не да се задълбочават?

- Езикът на всички архиереи, но особено на патриарсите, трябва да е език на истината, но едновременно и език на любовта. Ако е само език на истината, в повечето ситуации може да звучи грубо и да бъде меч с две остриета, но той все пак е истинен. Ако е само на любовта, той задоволява само сантименталните нужди на хората. Но, ако в някоя ситуация не може едновременно да бъде и език на истината, и език на любовта, тогава по-добре е в този век да се съобщава истината, защото любовта и любезното общение ще останат за вечността, както казва апостол Павел, обаче тогава всички ще знаем истината и тя ще бъде основен код за съжителство в царството Божие.

- Оптимист ли сте за бъдещето на Православната църква?

- Понякога мисля за бъдещето на Православието и се питам: дали и как ще издържи при разрешаването на големите предизвикателства, които носи съвременността. Но единственият отговор, който ми е известен, е, че Църквата е Божия, а това означава, че Православието е от Бога и то ще има бъдеще, докато Бог има воля за това. Не искам обаче да кажа, че ние, хората, не трябва да имаме грижата за това и да оставим всичко на Бога. Господ чрез нас, хората, осъществява Своята воля, ако разбира се, сме съгласни с това. Но, докато има хора, които са съгласни да се осъществи волята Божия, Православието ще има бъдеще.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uw6yh 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.