Мобилно меню

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (120 Votes)

ce986На 11 октомври Св. Синод на Константинополската Вселенска патриаршия издаде първия си официален документ, свързан с църковната криза в Украйна. Архиереите на Патриаршията възстановиха епископската каноничност на ръководителите на двете неканонични православни църкви в страната, като това решение предизвика най-голям отзвук в Украйна и Русия. То беше тълкувано разнопосочно от всички участващи в спора страни, включително и като признаване на т. нар. Киевска патриаршия или пък предоставяне на автокефалия на Украинската църква. Предлагаме на читателите на Двери разяснение на петте пункта от комюникето на Вселенска патриаршия:

1) Обновява вече взетото решение Вселенска патриаршия да пристъпи към даване на автокефалия на Църквата в Украйна.

Първата точка потвърждава решението на Вселенска патриаршия да предостави автокефалия на Украинската църква чрез издаване на Томос. Но това изречение има и още един смисъл, а именно, че изброените в комюникето по-долу точки не представляват изпълнение на това решение на Патриаршията, което предстои. С други думи, те не дават автокефалия на нито една православна църковна структура в Украйна.

2) Да възстанови, от този момент, Ставропигията на Вселенската патриаршия в Киев, една от многото нейни ставропигии в Украйна, съществуващи там винаги.

Ставропигията в църковната административна организация е църковна структура (най-често храм или манастир), подчинен непосредствено на патриарха, а не на местния митрополит. С възстановяването на ставропигията в Киев Вселенска патриаршия създава в украинската столица църковен център, който ще е подчинен пряко на Вселенския патриарх. Ставропигията ще служи вероятно като представителство на Вселенска патриаршия в Киев и ще играе важна роля в процеса на обединение на православните църкви в Украйна.

3) Да приеме и преразгледа молбите за апелация на Филарет (Денисенко), Макарий (Малетич) и техните следовници, които са се оказали в разкол не по догматични причини, в съответствие с каноничните прерогативи на Константинополския патриарх да получава такива молби от йерарси и други клирици от всички автокефални църкви. По този начин горепосочените бяха канонично възстановени в своя архиерейски или свещенически чин, а техните вярващи са приети в общение с Църквата.

Вселенската патриаршия, възползвайки се от правото на Константинополския патриарх на апелация, отговаря положително на молбите за разглеждане на техния случай на Филарет (Денисенко) и Макарий (Малетич) „и на техните последователи“. Двамата са „възстановени в своя сан“ от преди излизането им в разкол, който сан за Филарет (Денисенко) е митрополит, а за Макарий – свещеник. Затова и в решението се казва „канонично възстановени в своя йерархичен или свещенически чин“, а не „приети в настоящия си сан“. Според митрополита от Вселенска патриаршия Йов (Геча), сегашният титул на Филарет (Денисенко) би трябвало да бъде „бивш Киевски митрополит“. В евхаристийно общение се приемат „вярващите“ от тези църкви, т. е. миряните. За епископата на двете структури и за техния сан не се казва нищо.

4) Отменя действието на Синодното писмо от 1686 г., издадено за тогавашните обстоятелства, което дава право по икономѝя на патриарха на Москва да ръкополага митрополита на Киев, избран от събранието на клира и народа в неговата епархия, който трябва да поменава Вселенския патриарх като пръв йерарх по време на богослужение като израз на канонична зависимост от църквата-майка в Константинопол.

Това е най-важното решение от взетите на октомврийското заседание на Синода на Константинополската патриаршия. С това Синодно писмо Вселенска патриаршия предава на Москва правото да ръкополага митрополит на Киев, чиято епархия дотогава е в диоцеза на Константинопол. Това предаване става в отговор на писмено искане от руските князе Иван Алексеевич и Петър Алексеевич (бъдещият Петър Велики). В акта на Патриаршията се предвижда Киевският митрополит и занапред да продължава да споменава при богослужение на първо място Константинополския патриарх, което означава юрисдикционна зависимост. Сега Вселенската патриаршия се позовава на нарушаването на това условие от синодния акт за Киевския митрополит и тълкува следващите действия на Московския патриарх като самоволно присъединяване на чужда канонична територия.

С отмяната на този акт сега Вселенска патриаршия „освобождава“ Киевската митрополия от зависимостта ѝ към Московския патриарх. Наследник на Киевската митрополия в Украйна днес е каноничната Украинска православна църква.

5) Отправя призив към всички ангажирани страни да се въздържат от окупиране на храмове, манастири и други имоти, както и от всякакви актове на насилие и отмъщение, за да надделеят мирът и Христовата любов.

Този призив се явява отговор на масовата медийна кампания, която се разгръща в Русия и Украйна и цели да ожесточи хората в търсене на провокации и им внушава идеята за „мъченичество“. Това е призив и към украинските власти – да не предприемат репресивни действия към Украинската православна църква – Московска патриаршия, и по-специално към нейното имущество.

Решенията от горните пет пункта не предполагат признаване на двете разколнически църкви в Украйна за канонични – нито на т. нар. Киевска патриаршия, нито на Украинската автокефална православна църква (УАПЦ). Според замисъла на Вселенската патриаршия, решенията отварят пътя и пред трите църкви в страната да се обединят в единна поместна православна църква. Водещата роля в този процес, според Фенер, ще бъде на Киевската ставропигия на Патриаршията.

Представители на Вселенската патриаршия нееднократно заявяваха през изминалия период, че автокефалия ще бъде дадена на една обединена Украинска църква. Силни противници на такова обединение има не само сред голяма част от епископата на УПЦ (МП), но и сред самите разколници и на първо място самият Филарет (Денисенко), който през последните десет години на няколко пъти провали опитите на Фенер да разреши украинския църковен проблем.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uwruw 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.