Мобилно меню

4.9752066115702 1 1 1 1 1 Rating 4.98 (121 Votes)

fthiotidos ios 2020Митрополитът на Фтиотида Симеон в проповедта си в храм „Благовещение Богородично“ тълкува неделното евангелско четиво за неразумния богаташ, свързвайки известната притча с настоящата ситуация.

„Богатството, което този неразумен богаташ мисли, че притежава, не са само материалните блага. Богатството му се състои в неговото безкрайно и неизчерпаемо его, заради което той не вижда никого и нищо пред себе си. 

И ето че идва Христос, обръщайки се към него и към всички нас с въпроса: Не виждаш ли какво става около теб? Погледни за малко в болниците. Не виждаш ли, че вчера, само за вчера, всеки час са умирали четирима души. 108 човека починаха вчера само от една болест, като изключим другите прричини. Не виждате ли какво се случва в света, във всяко кътче на земята?

А ти почивай, яж и се весели. Казвай си, нека се наслаждавам на живота, нямам нужда от нищо, аз съм силен, постигнал съм всичко с помощта на науката, на технологиите, на икономиката, на бързата интернет връзка. С всички блага, които имам, мога да си живея чудесно.

Какво да кажем за всички тези илюзии, с които съвременният свят облече мечтата си за благоденствие?

Дойде един вирус, една болест, една пандемия и срина всичко, разобличи всичко, унижи всичко и всички: системи, научни центрове, цели университети, международни форуми, всичко. Икономика, мощни компании, империи, гиганти. Всички клекнаха, поклониха се и се покланят на един вирус, който помете всичко по пътя си.

И дори когато бъдат намерени ваксина, решения и отговори, каквито ще бъдат намерени, защото Божията любов няма да ни остави, човечеството дълго време ще събира своите парчета.

Дали ще се замислим, че и ние сме безумни? Че истински забогатява не онзи, който превръща себе си в съкровище, не онзи, който трупа съкровища около себе си, не онзи, който поставя в центъра себе си и своето щастие, който върви през живота със своето безгранично „аз“, със своето безкрайно и ненаситно „мое“, а този, който иска да забогатее „в Бога“.

Ще рече, това е този човек, това общество, което може да издигне поглед нагоре, да погледне по-истински и по-дълбоко. Нека размислим кое в крайна сметка е това, което може да ме направи истински щастлив? Какво може наистина да ме изпълни? Дали да се боря и конкурирам за материални блага и печалба? Или да намеря самия Бог в лицето на другия?

Това означава да богатея и да събирам съкровища „в Бога“. Означава, че придобивам друг подход, че другият не е мой съперник, не е мой противник, а е образът на Бога в живота ми, той е моят ангел, с когото имам възможност да живея, да споделям. Дава ми се възможност сега, в тази здравна криза и пандемия да правя жертви, да се лиша от нещо, да се подложа на малка аскеза, на малък пост, за да живеем, да превъзмогнем трудността, да помогнем на тези, които се борят в болниците, в интензивните отделения, на първа линия на служението. Да се въздържам и да остана вкъщи, да пазя дистанция, да спазвам някои здравни мерки.

Тази аскеза и пост, които Бог сега иска от мен, за да предпазя ближния си, да предпазя обществото ни, ни дават възможност да размислим и осъзнаем колко грешна е посоката, в която вървим. Хоризонтът на нашата активност не е необятен, хоризонтът на удоволствията не е безкраен, не можем да правим каквото искаме, колкото искаме, както искаме и когато искаме.

На всичко това обаче се сложи край. Онова, което може да даде смисъл на живота ни, е да си кажем, че от днес преставаме да мечтаем за живот, в който правя каквото искам, но започвам да копнея за живот, в който Бог прави каквото иска и който Той ръководи. Да копнея за живот, в който на първо място са не собствеността и изключителността, а споделянето, любовта, справедливостта. За живот, в който управлява Бог, но не като разпределител или съдия, а като компас, навигатор, който ще държи спирачките ми в изправност, така че животът ми да бъде мъдър, а не безумен.

Колко актуални са думите на Христос, братя мои, в този преходен период, който вярвам, ще преодолеем. Да! Нека бъдем оптимисти! Рано или късно нормалността ще се върне. Въпросът обаче е да се върнем към нова нормалност, а не към това, което досега смятахме за нормално – нека не мислим, че индивидуализмът е нормалност, че концентрирането върху правата е нормално, че нормално е всеки да прави каквото иска, както иска и колкото иска, че нормалното е всеки да прави каквото му харесва, без да се съобразява с другия.

Нормалното е да се грижиш за другия, нормално е да обичаш и да прощаваш, да отвориш сърцето си и да го направиш място, което е приятно за всички. Нека то стане празник и рай, който да побере всички хора, близки и далечни. Тогава връщането ни към новата нормалност след коронавируса ще бъде чудесна възможност за изграждане на обществото ни на нова основа, от което толкова много се нуждаем“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6hhaq 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]