Днес Църквата чества паметта на св. Доротей, епископ Тирски. Този голям светител на древната Църква е поредното име, пряко свързано със земите на нашата родина България. Това е и поредният светец и мъченик, чиито име, дела и подвиг тънат в забвение и са слабо или въобще непознати на българския читател.
Едва ли е възможно днес да си дадем реална оценка за това, колко значим е приносът на св. Доротей за историята на Църквата като цяло и в частност, за историята на ранното християнство по българските земи. Ще споменем само, че благодарение на него днес знаем, че апостолският мъж Амплий (56-59 г.), за когото св. ап. Павел казва: „Поздравете обичния ми в Господа Амплий“ (Рим. 16:8), е бил пръв епископ на Одесос, днешната Варна. Преданието говори, че лично св. ап. Андрей Първозвани, първият от апостолите, когото Господ Иисус Христос призовава за служение, е ръкоположил св. ап. Амплий за епископ на славния Одесос. Казвам славния, защото известното за този град, което отваря вратите за неизвестното, красноречиво говори, че Одесос е бил значим център не само в регионален мащаб, но и в световен, не само в областта на цивилната история, но и на християнската. Тук е открито най-старото злато на света, за което учените още спорят, дали е на 6, 7 или дори на 8 хиляди години – факт, който преобръща цялата световна история.
Ръкополагането на св. ап. Амлий за пръв епископ на града не е случайно. От думите на св. ап. Павел си вижда, че те добре са се познавали. Едва ли ще бъде преувеличено, ако допуснем, че св. Амплий е един от учениците на св. ап. Павел, при това един от най-добрите и добродетелни. Само така можем да обясним специалния поздрав, който апостолът отправя в своето Послание до римляни към св. Амплий. Един от първите, който ни съобщава, че св. Амплий е бил епископ на Одесос, е св. Доротей Тирски, в своето произведение Деяния на седемдесетте апостоли – сведение, което впоследствие ще бъде препредадено от мнозина.
Второто важно сведение, което ни дава св. Доротей, е, че св. Климент Римски – едно от най-значимите имена в ранното християнство – е бил пръв епископ на Сердика (дн. София), при това много преди да стане епископ на Рим. Третото безценно сведение е за св. ап. Ерм, вероятно същият, за когото и св. Павел говори в Послание до римляни (16:14). Според същия списък (деяния), св. ап. Ерм е пръв епископ на Филипопол (дн. Пловдив). Друг безценен принос към Църквата на св. Доротей е този, че той се явява учител на бащата на църковната история Евсевий Кесарийски. Излишно е да говорим, колко много дължи всеки от нас на своите учители и още повече на своите учители във вярата.
Кой е св. Доротей Тирски? Сведенията, които са достигнали до нас за него, са твърде оскъдни. Роден е около 255 г. сл. Хр. Първоначално е бил избран в Антиохия за презвитер, като изрично Евсевий споменава, че е бил девственик – „скопец по природа“. Бил е изключителен ерудит и учен, знаел е еврейски и гръцки, изкусен във философията, богословието и ораторското изкуство. Неговите качества дотолкова са впечатлили императора, че той, забележете, „без да бъде принуждаван да се откаже от вярата си (християнството)“ е назначен за надзирател на добива на пурпурни оцветители.[1]
По-късно е избран за епископ на гр. Тир (дн. Ливан, недалеч от Бейрут). По време на гоненията на императорите Диоклетиан и Лициний, следвайки думите от Мат. 10:23, светецът бяга за първи път в Одесос (днешна Варна). След смъртта на Диоклетиан (според някои, чак след убийството на Лициний 324 г.), по времето на св. Константин Велики, св. Доротей се завръща на катедрата си в Тир. Взема участие в Първия вселенски събор в Никея през 325 г. По времето на имп. Юлиан Отстъпник отново е отстранен от катедрата си и заточен в Одесос. Тук, в този славен за нашата история град, на 107-годишна възраст, през 362 (363?) г. от Р. Хр. мъченически загива поради отказа си да се отрече от Христос св. Доротей, епископ Тирски.
Тропар, глас 4
О, Доротее, мъдър Христов йерарх, ти си получил светлината на мъдростта като дар от Отца на светлините. Ти си увеличил дадените ти таланти и във възрастта си достигнал далеч отвъд пределите на природата. И сега дори, о, свещеномъчениче Доротее, не преставаш да се молиш за нашите души.
