Св. Лука, митрополит Месемврийски, един неизвестен архиерей на Несебър

Според М. Стамулис градът е представен на Първия вселенски събор в Никея 325 г. от своя епископ Петър.[4] Тук през 2 в. (или според житието през 4 в.) загива за Христа една от най-почитаните раннохристиянски светици на Църквата, св. вмчца Ирина, чиято памет честваме тържествено на 5 май.[5] Несебърската църква е осветена от присъствието и преминаването през града на много верни Христови следовници като св. мчк Анастасий Апокрисиарий, ученикът на св. Максим Изповедник, който прекарва известно време на заточение в града.[6] Св. Сава Сръбски пристига в Несебър през 1235 г. след второто си пътуване до Светите земи и оттук се отправя за Велико Търново при своя родственик, българския цар Иван Асен II, където и умира. Българският владетел е тъст на сръбския крал Владислав, който е племенник на св. Сава.[7] Големият български исихаст св. Теодосий Търновски, заедно със своя ученик св. Ромил Бдински, преди да се оттегли окончателно в Кефаларево[8], също прекарва известно време в Несебър и в близките несебърски манастири.[9] Тук трябва да посочим и почитта в града към св. Теодор, както и присъствието в Несебър на мощите на светеца, заграбени от венецианците през 1257 г. от митрополитския храм „Света Софѝя“, които и до ден днешен поставят редица въпроси пред изследователите.[10] Повече от убедени сме, че древната Месемврия, както и въобще земите на днешна България крият още много святост, която чака своето благовремие, за да бъде разкрита. В потвърждение на тази наша убеденост е и настоящата статия, в която ще представим накратко едно неизвестно както за несебърската общественост, така и за историческата наука име на светец, който е бил предстоятел на Христовата църква в Несебър: Месемврийския митрополит св. Лука.

Причините този голям архиерей и аскет на св. Църква да бъде забравен са, че до нас не е достигнало негово житие и името му липсва в синаксара на Църквата, няма го и в списъците на известните ни днес архиереи на катедрата в Несебър.[11] Всъщност до нас е достигнал само един извор, където присъства името на св. Лука Месемврийски. Този извор става достояние на науката едва в началото на 20 в. През 1913 г., една година след като известният изследовател А. Пападопулос-Керамевс вече е починал, са публикувни няколко ръкописа от колекцията му от периода 12-13 в. От тях, както отбелязва в предисловието към изданието В. Бенешевич, най-голямо внимание заслужава един неизвестен ръкопис, който съдържа Типика на манастира „Св. Йоан Предтеча Фоверос“, който се е намирал в околностите на Константинопол.[12] Типикът е съставен от игумена на манастира Йоан през 12 в., а самият Йоан е духовно чедо на св. Лука и вероятно приема от него ръководството на манастира след смъртта му.[13] Ръкописът днес се намира в Руската национална библиотеката в Петербург, а според сведението, което ни дава Пападопулос-Керамевс, е принадлежал на човек от гр. Смирна (дн. Измир, Турция), на име Димитриадис, от когото той го придобива.[14] През 1884 г. Пападопулос-Керамевс оповестява някои предварителни бележки върху ръкописа,[15] както и кратък откъс от самия Типик.[16] Тези предварителни бележки обаче са фокусирани основно върху местоположението на манастира и само веднъж мимоходом е споменато името на св. Лука.[17]

Манастирът „Св. Йоан Предтеча Фоверос“ e древна монашеска обител, възникнала през 5 в., и се е намирал близо до Черно море, недалеч от Константинопол.[18] Поради превратностите на времето следите от манастира днес са напълно заличени и всички опити за неговото точно локализиране са неуспешни.[19] Известният френски изследовател R. Janin предполага, че най-вероятно трябва да се търси на азиатския бряг на Босфора, малко преди той да се свърже с Черно море.[20] В единствения оцелял илюстрован ръкопис на Хрониката на Скилица, който се съхранява в Мадрид, има изображение на известния зограф от персийски произход Лазар, който зографисва манастира „Св. Йоан Предтеча Фоверос“ и на когото ръцете са изгорени по заповед на иконоборческия имп. Теофил (813-842).[21] Вероятно не много след това манастирът на св. Йоан Предтеча отново е разрушен и се нуждае от пълна или частична реставрация. Един от неговите възобновители и вероятно пръв игумен след това възобновяване става митрополитът на Несебър св. Лука.[22] За съжаление текстът ни дава само едно много кратко сведение за неговата личност. Всъщност, в целия Типик има един единствен пасаж, където е споменато името на светеца и са казани няколко думи за него. Това е частта, посветена на това как трябва да се почитат починалите, които приживе са имали особени заслуги към манастира. От там научаваме и името на св. Лука, а именно, че е бил митрополит на Несебър, че е бил игумен на манастира, както и че след смъртта си се е прославил с много чудеса. Цялата информация, която ни дава Типикът и съответно неговият автор игуменът Йоан за св. Лука, е следната:

„По същия начин [трябва да честваме] и паметта на всепреподобния господин Лука, който беше митрополит на Месемврия и игумен на този манастир, светия мой [духовен] отец и мой възприемник [в монашеството]. Ако искате да научите за наградата от неговия духовен труд, търпение, смирение и безкрайни сълзи, дойдете със своите страдания [болести] до неговите почитаеми и свети мощи и като се помажете с елей от кандилото му, ще познаете благоуханието и благодатта на изцелението, дадени му от Бога“.

(Ὁμοίως καὶ τὴν μνήμην τοῦ πανοσιωτάτου κῦρι Λουκᾶ, τοῦ γεγονότος μητροπολίτου Μεσημβρίας καὶ τῆς μονῆς ταύτης ἡγουμενεύσαντος, τοῦ ἁγίου μου πατρὸς καὶ ἀναδόχου μου, οὗ τῆς ἐργασίας τῆς πνευματικῆς καὶ τῆς ὑπομονῆς καὶ τῆς ταπεινώσεως καὶ τῶν ἀπείρων δακρύων αὐτοῦ τὴν ἀντάμειψιν εἰ βούλεσθε μαθεῖν, τῷ τιμίῳ καὶ ἁγίῳ αὐτοῦ λειψάνῳ ἀσθενοῦντες προσέλθετε καὶ ἐκ τοῦ ἐλαίου τῆς κανδήλας αὐτοῦ ἀλειφόμενοι τὴν δοθεῖσαν αὐτῷ παρὰ θεοῦ εὐωδίαν καὶ χάριν τῆς ἰάσεως ἐπιγνώσεσθε).[23]

Както вече споменахме, автор на Типика на манастира „Фоверос“ е иг. Йоан, като самият Типик е заимстван до голяма степен от Типика на манастира „Св. Богородица Евергетис“.[24] За себе си о. Йоан казва, че идва в манастира през м. октомври в годината 6621 от сътворението на света, т. е. през 1113 г.[25] От друг пасаж в Типика можем основателно да предположим, че о. Йоан отива в манастира като мирянин и едва след известно време решава да приеме монашество. Думите му са достатъчно красноречиви: „Пренебрегнах това, което се вижда, и избрах да живея сам, за Господа“.[26] От пасажа, в който се споменава св. Лука и който вече цитирахме, се вижда, че о. Йоан нарича светеца свой „духовен отец и възприемник“. В случая за възприемник е използвана думата ανάδοχος, която означава също и благодетел, спонсор, но смятаме, че тук е използвана точно за да посочи св. Лука като възприемник на о. Йоан в монашеството. От това сведение можем да заключим, че св. Лука е бил митрополит на Несебър в годините преди 1113 г., като в един момент, дали поради старост или по друга причина, е решил да напусне катедрата си и да се оттегли в манастира на св. Йоан Предтеча „Фоверос“. Възможни са и двата варианта като причина за оттеглянето му, още повече, че 11-12 в. са доста размирни за региона на Несебър. През 1078-1079 г. имаме бунт на богомила Добромир, който е последван от нахлуването на кумани и печенези през 1094 г. и др.[27]

В една наша статия за друг непознат светец от Анхиало (дн. Поморие) св. Яков Изповедник виждаме, че той, който е бил епископ на Анхиало, в един момент от живота си се е оттеглил от задълженията си на архиерей и се е върнал към монашеския живот, т. е. подобна практика не е била непозната за Църквата.[28] Много е възможно случаят със св. Лука Месемврийски да е подобен. Изворът не ни дава подробности, но можем да предположим, че св. Лука е бил аскет, който дълго време се е подвизавал, при това с голяма вероятност в манастира „Св. Йоан Предтеча Фоверос“ и на някакъв етап от живота си е трябвало да приеме архиерейството. Точно така се е случило със св. Яков Изповедник и епископ Анхиалски: когато острата нужда от неговото архиерейство е отминала, той се е завърнал към манастирския живот.[29] В подкрепа на подобна хипотеза е и фактът, че в Типика на манастира се говори за много ктитори и благодетели на св. обител, които монасите трябва да поменават, но освен св. Лука и неговото духовно чедо Йоан, чието име е добавено по-късно в ръкописа,[30] не се споменава за друг игумен от периода на последното му възобновяване през 11-12 в.[31] А това възобновяване със сигурност е станало по времето на патр. Николай, чието име е споменато няколко пъти в ръкописа. Той е посочен като патриарха, дал автономен статут на обителта.[32] Относно това, кой точно от всички патриарси с името Николай е споменат в Типика, смятаме, че Пападопулос-Керамевс с право посочва патр. Николай III Граматик (1084-1111),[33] за разлика от R. Janin, който смята, че това е бил патр. Николай Мистик (901-907).[34] Това наше мнение се подкрепя и от контекста на Типика, от който се вижда, че патр. Николай е починал немного преди съставянето му. Също така не без значение е и фактът, че самият патр. Николай Граматик след идването си от Антиохия Писидийска в Константинопол основава манастира „Св. Йоан Предтеча Лофу“,[35] т. е. той изпитва особена почит към св. Йоан Кръстител.

От всичко изложено дотук можем да обобщим, че благодарение на Типика на манастира „Св. Йоан Предтеча Фоверос“ до нас достига името на още един забравен, неизвестен светец, свързан с българските земи – св. Лука, митр. Месемврийски. Светецът е бил митрополит на Несебър през 11 в., като можем само приблизително да посочим периода, в който той е светителствал в града. От Типика виждаме, че при идването на о. Йоан в манастира на Предтечата през 1113 г. св. Лука вече е там и е игумен. Сведението, че патр. Николай Граматик дава автономен статут на манастира, показва, че това не може да е станало след 1111 г., защото това е годината на блажената кончина на патриарха. Можем да предположим с голяма сигурност, че автономният статут на манастира е даден по време на игуменството на св. Лука, т. е. светецът със сигурност е в манастира преди 1111 г., но колко по-рано от това, не можем да посочим. Преди да стане игумен на манастира св. Лука е бил митрополит на Несебър, но също нямаме никакви податки за това, колко време е бил архиерей на града. От имената на архиереите, които са ни известни от Несебър, последният управлявал през 11 в. и чието име е достигнало до нас, е митр. Григорий (1053-1054).[36] Следващият известен с името си митрополит е Теодор (споменат в 1157 и 1166 г.).[37] От казаното дотук можем да предположим, че след митр. Григорий имаме още един или двама неизвестни митрополити на Несебър, след което на катедрата застава св. Лука. Както споменахме, много вероятно е той да се е подвизавал като аскет преди това и поради неизвестни нам причини да е приел да стане архиерей, но това наше предположение не може да бъде подкрепено изворово. Все пак едно интересно правило от Типика на манастира ни дава основание да смятаме, че св. Лука е бил монах тук и преди да стане архиерей в Несебър. В Типика е записано, че в манастира не се приемат монаси, които са постригани в други манастири – ксенокурити (ξενοκουρίται),[38] защото причиняват големи разстройства в живота на обителта.[39] Правилото не уточнява дали това засяга цялото братство или конкретно избора на игумен,[40] но трябва да отбележим, че проблемът с ксенокуритите през разглеждания период е бил много сериозен и актуален. В определен момент преди 1111 г. светецът напуска митрополитската катедра в Несебър и се установява в манастира „Св. Йоан Предтеча Фоверос“, където е избран за игумен. В Типика на манастира имаме още една фиксирана дата – 1143 г.[41], която е във връзка с едно дарение на Никифор Вотаниат и неговата съпруга Евдокия Комнина,[42] чийто син е бил монах в манастира. От контекста на сведението се вижда, че през тази година и о. Йоан е вече покойник. Колко дълго о. Йоан е бил игумен, не е посочено, но от сведенията в Типика можем да заключим, че той наследява игуменството от св. Лука след блаженната му кончина, т. е. съвсем условно можем да приемем, че св. Лука е починал някъде между 1120 и 1130 г. Веднага след блаженната му кончина неговите св. мощи и мястото, където са били положени, са станали източник на благодат и изцеление за пристъпящите с вяра към тях. Самите мощи на св. Лука почти сигурно са се намирали в съборния храм на манастира, много вероятно в притвора, каквато практика имаме многократно засвидетелствана в църковната археология.

* За първи път този текст е публикуван в сп. Християнство и култура, бр. 1 (158), 2021, с. 85-92 (бел. ред.).