Мобилно меню

4.8 1 1 1 1 1 Rating 4.80 (25 Votes)

800px Vita icon of St Paraskeve of Trnovo Patriarchate of Peć 1719 20

Преп. Параскева-Петка Нова е една от най-почитаните светици на Балканите. Тя се родила между 910 и 930 г. в селището Епиват (дн. Селимпаша, Турция), на ок. 40 км. западно от Константинопол, на европейския бряг на Мраморно море. Починала в Каликратия, отново в Източна Тракия, на 27-годишна възраст. Известни са имената на още двама членове на семейството ѝ – баща ѝ Никита и брат ѝ Евтимий Мироточиви, който станал епископ на Мадит и се прославил там с множество чудеса.

Още от малка възраст момичето се отличавало с голямо милосърдие. Раздавала на бездомниците своите хубави дрехи, а взимала техните дрипи. На една просякиня пък подарила златното си кръстче. Красотата, добротата и заможността на семейството ѝ привличали вниманието на много младежи, които искали да се оженят за нея. Затова девойката тайно напуснала семейството си и заминала за столицата Константинопол, където се поклонила на най-големите светини, а после с кораб се отправила към Йерусалим. Там приела монашество в един женски манастир, но скоро след това се оттеглила и заживяла като отшелница. В пустинята прекарала пет години в пост и молитва, търсейки Бога и молейки Го да прости греховете ѝ. Тогава ѝ се явил ангел, който ѝ казал, че скоро ще напусне този свят и трябва да се върне в родното си място.

Когато пристигнала в Епиват, св. Петка била толкова променена и изнемощяла от живота в пустинята, че никой не я познал. Там се поклонила на гроба на родителите си, след което отново отишла в Константинопол, за да се поклони на светините, пазени в тамошните храмове. На връщане към родното си място се спряла в селището Каликратия (днес Мимарсинан, на западния бряг на залива Бююкчекмедже), където заживяла в близост до храма „Св. Апостоли“, помагайки в църквата. Там останала две години. Една вечер почувствала лека болка в главата и мирно предала духа си. Била на двадесет и седем години.

Ето как Търновският патриарх Евтимий описва откриването на нейните мощи:

Posreshhane na moshhite na sv petka v trnovo„Ала Бог не остави своята рабиня да лежи в забрава, нито пък да се разтлее от гниене нейното непорочно тяло. С него Той извърши дивно чудо. Тогава някъде там наблизо на стълб се подвизаваше в безмълвие един стълпник: той мислеше за себе си и за Бога. Случи се, че един моряк, който боледуваше от тежка болест, умря и някъде наблизо [до стълпника] беше изхвърлен. Безмерен смрад започна да се разпространява. Не само никой, който се приближаваше там по пътя, не можеше да мине, но дори и стълпникът поради това, че не можеше и той да търпи оная непоносима смрад, биде принуден да слезе от стълба, както и да заповяда на някои да изкопат дълбок трап и да хвърлят в него онзи смърдящ труп. Като приеха с радост заповедта, [копачите] напредваха в работата. Като се занимаваха с нея и правеха трапа по-дълбок, те намериха тяло, простряно в земята, ала никак незасегнато от гниене. Като се изплашиха и се изпълниха всички с почуда, те не проумяха онова, което ставаше. Но понеже бяха неопитни и прости и понеже смятаха случилото се за малка и незначителна работа, те заровиха онзи злосмраден труп нейде там наблизо [до тялото на преп. Параскева]. Когато пък работниците се върнаха по домовете си, те съобщиха на всички за онова, което се беше случило. Един от тях по име Георги, благочестив и христолюбив човек, бидейки в своя дом, вечерта – според както си имаше обичай да се моли – се отдаде на молитва и искрени молби отправяше той към Бога за целия си дом. Когато на заранта беше обхванат от сън, стори му се, че вижда някаква царица, седнала на пресветъл престол, и че голямо множество светли воини стоят около нея. Като ги видя, онзи христолюбец, бидейки тутакси обхванат от страх, се хвърли на земята, тъй като нямаше смелостта да съзерцава тяхната светлост и красота. Ала един от тези светли [ангели] го хвана за ръката, изправи го и му каза: „Георги, защо така пренебрегнахте тялото на преподобната Параскева? Веднага го извадете и го положете в скъп ковчег, защото царят пожела нейната хубост и поиска да я прослави тука на земята“. Тогава и светлата онази [царица] му рече: „Скоро вземете моите мощи, положете ги на лично място, защото не мога повече да търпя тежкия смрад на онзи труп, тъй като аз съм човек и от майчина утроба съм излязла. Родното ми място пък е онзи град, който наричат Епиват, в който вие сега живеете“. В същата нощ и една от благочестивите жени по име Евтимия видя видение подобно на онова, което видя [и Георги]. На утрешния ден и двамата подробно разказаха видяното на всички. И когато изслушаха това, всички бежешком се притичаха [при гроба на преп. Параскева]. След като извадиха тялото ѝ с голямо усърдие, [всички му] се чудеха като на някое необикновено, многоценно съкровище. След като го вдигнаха със свещи и кадила, с аромат и благовония, те го положиха радостно в църквата на светите и всехвални апостоли. Лежейки в нея, тя вършеше много и чудни знамения. И не само в онази страна, но и във всички околни земи чудесата и знаменията ѝ станаха известни на всички, защото всички недъгави и бесновати из околността, които идеха с вяра, получаваха изцеление. А мълвата за нея се разнесе по цялата околност на онази страна“.

St Petka Klisura Monastery Icon

Почитта към св. Петка се разпространила във всички балкански страни. През 1238 г. българският цар Йоан-Асен II пренесъл мощите ѝ в българската столица Търново, където те останали до 1395 г. В продължение на две години пребивавали във Видин, след това били пренесени в Белград. През 1521 г., след падането на града под османска власт, султан Сюлейман Великолепни пренесъл мощите ѝ в Константинопол, принуждавайки Патриаршията да ги откупи срещу дванадесет хиляди златни дуката. Така мощите на светицата се оказали в патриаршеския храм до 1641 г., когато молдовския княз Василий Лупу поискал мощите ѝ в замяна на изплащане на дълговете на намиращата се в криза Вселенска патриаршия. Така те се озовали в Яш, в Румъния, където се пазят и до днес, а празникът на светицата, 14 октомври, е неработен ден в страната.

Преди да открие нейното житие известният гръцки учен Атанасиос Пападопулос-Керамевс попаднал на интересен документ за нейния храм в Епиват. Става дума за непубликуван патриаршески сигилий от 1677 г. Документът изиграва важна роля за историята и топографията на Епиват. От него става ясно, че много преди 1677 г. храмът на св. Петка в Епиват е съществувал и местните много са я почитали. В патриаршеския сигилий, подписан от Константинополския патр. Дионисий, е описана следната история:

„Храмовете са подвластни на божественото право и са освободени от всяко човешко робство… Митрополитът на Силиврия Антим подаде жалба срещу монасите от манастира „Св. Богородица Камарйотиса“ на о-в Халки, защото монасите са присвоили църквата от неговата епархия, посветена на св. Параскева в Епиват… Тази църква не е ставропигиална, нито има нещо друго, което да оправдава властта на манастира. Винаги храмът е бил енорийски и е принадлежал към митрополията на Силиврия. Попитахме монасите и някои други, които ги подкрепят, дали имат документи, които да овластяват манастира. Те отговориха, че нямат такива документи… Но някой си Диамандис, могъщ и арогантен човек от Епиват, който държал в ръцете си архиереите на митрополията и правел каквото си иска, било заради нечиста печалба или с някаква друга лоша цел, предал храма на манастира… Отците давали малко пари на архиереите. По този начин задържали църквата във владението си и смятали архиерея за чужд… Благодарение на свещените канони слагаме край на това безредие и богохулство и решаваме съборно, че църквата на св. Параскева Епиватска ще бъде в юрисдикцията на митрополията на Силиврия, а монасите да се оттеглят като чужди и да не участват по никакъв начин в нея…“.

В края на 19 и началото на 20 век църквата на св. Петка в Епиват е обновена и се превръща в най-внушителния християнски храм извън Константинопол. По-малки храмове на светицата има в цялата област, а жителите им даряват много имоти, като средствата се използват предимно за благотворителност и помощ на бедните. След 1923 г., в резултат от размяната на население между Турция и Гърция, историческият храм на св. Петка Епиватска в родния ѝ град е отнет и се използва като склад, а през 1979 г. е разрушен напълно.

Гръцкият историк Атанасиос Кумбарулис пише през 2011 г. в увода към своята книга Преподобна Параскева Нова, че „… светицата е особено почитана от румънците и славяните. Преп. Параскева Нова се смята за украса и девствена одежда в Българската, Сръбската и Румънската църкви. Докато в Гърция, с малки изключения, тя не е удостоена с голяма почит. Като цяло тя е непозната на повечето гърци“. Това е може би причината в съвременните гръцки църковни текстове тя да се среща като св. Параскева Балканска.

Състави: Златина Иванова


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/64x4p 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата