Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Великият пост – време за себе си

Понеделник, 24 Февруари 2020 Написана от Венцислав Каравълчев

VKaravulchev 0Има няколко периода в годината, когато Църквата призовава хората да се отделят поне за малко от суматохата на ежедневието, от рутината и да обърнат поглед към себе си. Постът дава възможност да се обновим и заредим с духовни сили, черпейки от източника на живота – Бога. Великият пост е най-строгият и продължителен пост през годината. Най-характерният му белег е въздържането от храна с животински произход, но то носи духовна полза само в съчетание с духовния пост, който е време за размисъл, изпитване на съвестта, равносметка и промяна.

Дълга и интересна е историята на най-важния християнски пост, наричан още св. Четиридесетница. Още апостолите и първите християнски общини са отбелязвали в деня на еврейската Пасха спомена за страданията и смъртта на Иисус Христос. Това събитие не е било празнично, а повод за скръб, и затова християните са го отбелязвали с пост.

Така, първата християнска Пасха е започнала своето съществуване като пост и е била наречена кръстна Пасха. Този пост е претърпял едно поетапно развитие през годините, преди окончателно да се оформи в днешния си вид от седем седмици.

Навярно мнозина си задават въпроса на какво се дължи това очевидно противоречие между дължината на поста – седем седмици (48 дни до неделята на Великден) и неговото название – Четиридесетница? Всъщност грешка няма. Великият пост (Четиридесетница) и Страстната седмица са два различни поста, които Църквата в един момент е съединила. Към двата поста са били включени и празниците Лазаровата събота и Вход Господен в Йерусалим, които като празнични събития формално не принадлежат към постния период.

Различни обясненията са давани на въпроса какво Четиридесетницата символизира. Днес преобладава мнението, че тя следва примера на 40-дневния пост на Иисус Христос в пустинята, което предшества излизането Му на обществено служение. Преди повече от хилядолетие и половина обаче св. Атанасий Велики сравнява този пост със старозаветния пост на пророците Моисей, Давид и Даниил.

В древната Църква „четиридесетте свети дни“ на пост са били задължителни за тези, които са се подготвяли за Кръщение. През първите столетия тайнството св. Кръщение се е извършвало на някой от най-големите църковни празници, главно Богоявление и Възкресение. Така, всеки, който решавал да се приобщи към Църквата през тези дни, символично е участвал в събитието на празника, като по думите на църковните химни, „се облича в Христовите смърт и Възкресение“. Затова и готвещите се да приемат това чудно тайнство е трябвало първо да изпитат себе си с четиридесетдневен пост. Тези пък, който вече са били изпитани и са станали членове на Църквата, през Страстната седмица са постили. С други думи, Страстната седмица е била пост на верните, а св. Четиридесетница – на т. нар. оглашени (подготвяните за Кръщение).

Свидетелствата от първите три столетия на Църквата показват, че първоначално постът през Страстната седмица е продължавал от едно-две денонощия (четиридесет часа) до едноседмичен пост. Еднодневният пост, който е бил пазен в петък преди Пасха, вероятно е бил заимстван от юдеите, които също са постели в петъка преди юдейската пасха. Двудневният пасхален пост (четиридесетчасовият) се е извършвал в самата пасхална нощ и е продължавал до сутринта на неделята, до края на извършващата се тогава Литургия. През 3 в. пасхалният пост в някои църкви започва да се упражнява в продължение на цяла седмица.

С течение на времето обособилите се дотогава два независими постни цикъла – веднъж Богоявленският, който според Мат. 4:1-2 е трябвало да бъде четиридесет дни, и втори път, едноседмичен – предпасхален, са обединени в един. В различните църкви процесът на това обединение е продължил различно. Първото сигурно сведение за четиридесетдневен пост преди Великден имаме от началото на 4 в., в едно от пасхалните послания на св. Атанасий. В него се говори за четиридесетдневен пост, който е продължавал шест седмици.

С други думи, за да се стигне до съвременната великопостна практика на Църквата, се е минало през различни етапи, като всеки от тях е оставил някаква своя, специфична следа в богослужението. В днешния си вид св. Четиридесетница започва на Чисти понеделник, т. е. понеделникът след Неделя сиропустна и продължава четиридесет дни – до петъка преди Лазарова събота. Целият предпасхален период, който завършва с Празника на празниците, Възкресение Христово, включва в себе си няколко части: три подготвителни седмици (четири недели), шест седмици на самия Велик пост и последната – Страстна седмица.

Постът е характерен, както казахме, със своята строгост, особено през първата седмица, която някои започват с т. нар. тримирене. Ще рече, че първите три дни от поста те прекарват без храна и вода, като едва на третия ден приемат хляб и светена вода. До първата събота на Великия пост, Тодоровден, те ядат суха храна, след което се причастяват. Сетне продължават поста в по-облекчен вид, т. е. готвени постни ястия с олио. Тук трябва да отбележим, че тримиренето е монашеска практика, изтощението е голямо и може да навреди на здравето на неподготвените за такъв подвиг, затова то не бива да е самоинициатива.

Ако човек реши да пости, той трябва да вземе предвид своето здравословно състояние, физическа натовареност и душевни сили. Целта на поста не е да ни доведе до физическо изтощение или психическо затормозяване. Мярката се определя индивидуално, по възможност със съвета на опитен духовник. За съвременния човек е особено важно както да вкуси от опита на въздържанието в храна, така и да си постави ограничения в свои навици или безполезни и дори вредни привички. Духовниците съветват през периода на поста вярващите да си поставят някоя своя отдавна отлагана цел, за която да мобилизират силите си, да посещават по-често богослуженията в църквите и манастирите, носещи вековния опит на динамичните отношения между човека и неговия Създател.

* За първи път този текст е публикуван във в-к Преса, бр. 78, 20 март 2013 г. (бел. ред.).



Краткък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/63hhr 

Редакционни

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме