Песента на ангелите
- Детайли
- Архим. Андрей Конанос
На Рождество Христово ангелите първо пеели „слава във висините Богу“ и след това „на земята мир, между човеците благоволение“.
Едва, когато преживееш първата част от това песнопение – слава във висините Богу, – ще почувстваш мир в сърцето си, ще изчезне меланхолията от душата ти, ще се умиротвори домът, ще се помириш със себе си, с околните, със света, с колегите и ще си щастлив човек. Първо ще прославиш Бога и след това ще станеш щастлив.
И тъй като човекът, аз и ти не прославяме Бога, а прославяме нашето собствено его, в сърцето ни няма мир, нито в дома ни, нито в света. Светът не върви на добре, светът няма мир, светът изтлява и се руши. Бог съществува, но ние не участваме в Неговата божествена благодат, добрина, любов. Всички тези неща съществуват, но ние не им се наслаждаваме, не ги живеем, не им се радваме. Защо? Защото не прославяме Бога, не сме разбрали, че Той съществува, за да Го прославим, не сме разбрали, че това е целта на нашия живот. Съществувам, за да отразявам Неговата благодат, слава, радост – за да стане Бог Всичко за мен. И когато Бог стане всичко за мен и Го прославя, тогава ще се успокоя, а това ще означава, че съм разбрал мястото си в света, във вселената.
Патриаршеско и синодално Рождественско послание 2016 г.
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
“Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,
и ще Му нарекат името Емануил,
което ще рече: с нас е Бог”
(Ис. 7:14; Мат. 1:23)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Столетия наред нечуваната вест за Христовото Рождество, с която се поздравяваме ние днес, е била само пророчество и очакване. Пророчество за обещания още на нашите прародители Месия, Който ще дойде, за да съкруши изконния враг на човека (Бит. 3:15), и очакване за повторното отваряне на вратите на рая и на вечния живот. Столетия преди дивното събитие на Въплъщението и Рождеството на Божия Син човечеството и цялото творение живееха само с вярата си в обещанието и с надежда за “славното освобождение на синовете Божии” (Рим. 8:21) и за настъпването на “благоприятната Господня година” (Лука. 4:19).
Раждането на Богочовека
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Неделя преди Рождество Христово. На този ден празнуват св. Модест, патр. Йерусалимски, св. мчк Севастиан; Литургийно евангелие (Матей 1:1-25)
Характерен начин за изразяване в Свещеното Писание e: „Тази е книгата за произлизането на небето и земята” – така буквално е казано в древния гръцки превод на книга Битие 2:4, тоест книгата, която говори за сътворяването на небето и земята. По този начин авторът на първата книга на Стария Завет я определя, след като е предал разказа за сътворението на света. Началните думи на Евангелието според Матей в буквален превод звучат по същия начин: „Книга за произлизането на Иисус Христос” (Мат. 1:1), тоест за Неговото раждане. Св. евангелист започва първата книга от Новия Завет с почти същите думи, с които и първата книга на Стария Завет. Но Новият Завет се отличава от Стария по това, че проповядва радостната вест за възсъздаването на света, отклонил се от божественото си предназначение. „Възсъздаване” означава надеждата за ново сътворяване на света, т.е. за освобождаването му от греха и от смъртта, което ще настъпи окончателно при Второто Пришествие на нашия Господ Иисус Христос. Това „възсъздаване” в известен смисъл вече се е случило чрез Въплъщението, земния живот и Възкресението на Спасителя.
В св. Църква освобождаването от греха и смъртта се случва още сега чрез участието в светите й Tайнства. Затова Църквата Христова е предобраз на новото творение, което очакваме след Второто пришествие.
Рождественският пост като свобода
- Детайли
- Протойерей Андрей Дудченко
Всички пости подготвят вярващите към онова, което е отвъд пределите на поста сам по себе си.
И ако целта на Великия пост е Христовото Възкресение, то сегашните пости ни подготвят по-скоро към срещата с дошлия в света въплътен Син Божи. За да навлезем в този празник с чисто сърце, душа и тяло, Църквата ни предлага да се пречистим чрез покаяние, въздържание и молитва.
Колко дни трябва да постим?
В литургичния живот на Църквата тайнството на Рождество Христово се приближава по значимост до тайнството на Възкресението от мъртвите и заради това продължителността и значението на Рождественския пост са подобни на Великия пост преди Великден. Но тези пости не винаги са били четиридесетдневни. Дори Великите пости, най-старите, са имали различна продължителност и строгост. Още в средата на ХІІ век известният византийски канонист Теодор Валсамон, Антиохийски патриарх, отговаряйки на въпрос за задължителността на постите преди празниците Рождество Христово, на апостолите Петър и Павел и Успение на Божията Майка, посочва, че те трябвало да се спазват по седем дни, „понеже едни само пости са четиридесетдневни – на светата и велика Пасха“. А през 1431 г. Григорий Протосингел (Григорий ІІІ Мамас) пише, че по негово време в Константинопол някои са спазвали Рождественския пост от 15 ноември, други от 6 декември, а трети чак от 20 декември – от деня на предпразненството.
Притчата за голямата вечеря
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
XI Неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Праотци; преп. Даниил Стълпник, преп. Лука Стълпник
Литургийно свето евангелие: Лука 14:16-24.
Повод и цел на притчата
В един съботен ден, който за евреите е почивен, Господ Иисус Христос отишъл в дома на виден член на фарисейската общност, който Го бил поканил на обяд. На трапезата били поканени също много законници и фарисеи. Според обичая си Господ използвал случая да ги поучи и да ги настави в истините на Своето божествено учение. И понеже били на трапезата, Той ги посъветвал, когато дават обяд или вечеря, да канят преди всичко бедни, болни и недъгави, т.е. хора, които не могат да им отвърнат със същото. За това тяхно благодеяние те ще бъдат възнаградени от Бога и ще получат стократна награда в царството небесно като наследят вечното блаженство.
Христос Воскресе!