Мобилно меню

4.9365079365079 1 1 1 1 1 Rating 4.94 (63 Votes)

Koleda pitkaВсички пости подготвят вярващите към онова, което е отвъд пределите на поста сам по себе си.

И ако целта на Великия пост е Христовото Възкресение, то сегашните пости ни подготвят по-скоро към срещата с дошлия в света въплътен Син Божи. За да навлезем в този празник с чисто сърце, душа и тяло, Църквата ни предлага да се пречистим чрез покаяние, въздържание и молитва.

Колко дни трябва да постим?

В литургичния живот на Църквата тайнството на Рождество Христово се приближава по значимост до тайнството на Възкресението от мъртвите и заради това продължителността и значението на Рождественския пост са подобни на Великия пост преди Великден. Но тези пости не винаги са били четиридесетдневни. Дори Великите пости, най-старите, са имали различна продължителност и строгост. Още в средата на ХІІ век известният византийски канонист Теодор Валсамон, Антиохийски патриарх, отговаряйки на въпрос за задължителността на постите преди празниците Рождество Христово, на апостолите Петър и Павел и Успение на Божията Майка, посочва, че те трябвало да се спазват по седем дни, „понеже едни само пости са четиридесетдневни – на светата и велика Пасха“. А през 1431 г. Григорий Протосингел (Григорий ІІІ Мамас) пише, че по негово време в Константинопол някои са спазвали Рождественския пост от 15 ноември, други от 6 декември, а трети чак от 20 декември – от деня на предпразненството.

Покойният Сръбски патриарх Павел е разработвал темата „Съгласуване на църковните определения за поста с изискванията на съвременната епоха“, която се е очаквало да бъде разгледана на Всеправославния събор. В отговор на въпроси, зададени от официалния печатен орган на Сръбската Православна църква «Гласник», Патриархът излага своята позиция. Като се има предвид, че някои Устави предписват Рождественския пост да започва не на 15 ноември по стар стил, като днес, а и на 10 декември, в ХV век – и на 20 декември, Патриархът намира за възможно да предложи на Всеправославния събор да установи продължителността на постите преди Рождество Христово на две седмици.

Но сегашната действаща църковна дисциплина предполага продължителност на Рождественския пост 40 дни. Постите приключват в нощта преди Рождество. През цялото това време нараства молитвеното напрежение, все по-силно става предчувстването на празника. Пет дни преди Рождество започва така нареченото предпразненство, по образец на Страстната седмица. Специалният ден на поста – навечерието на празника – е Навечерието на Рождество, или Бъдни вечер. Това е ден на строг пост, богослужението на Бъдни вечер е построено по образец на Разпети (Страстен) Петък.

«Може» или «не може»?

Как да се подготвим достойно за празника Рождество Христово? Когато празнуваме пришествието в света на въплътения Бог, който ни се е открил като любов, ние самите се стремим да се научим на любов към Бога и ближните, на искрена молитва, опрощение и мирно устроение на духа. Погрешно е да се разглежда постът като време, когато нещо „не може“: не може да се употребява месо, да имаш съпружески отношения, да гледаш телевизия и тъй нататък. Същината на поста не е в онова, което не може, а в това какво можем да направим, когато освободим своите сили и време. Така че целта на някои ограничения по време на постите не е в тях самите, а в това, което можем да направим благодарение на тях.

Според църковния устав, по време на Рождественския пост не е разрешена употребата на продукти от животински произход – месо, яйца, мляко и неговите производни. Риба и вино в обичайната енорийска практика се вкусва във всички дни, освен сряда и петък (освен случаите, когато в сряда или петък се пада някой голям църковен празник, например Въведение Богородично или храмов празник), а също така освен периода на предпразненството на Рождество (от 2 януари по нов стил). Но манастирските правила са по-сурови.

Изключването на месото по време на пости не означава, че то е „нечисто“ само по себе си или неговата употреба е грях. Ние се въздържаме от месо, защото искаме да възпитаваме своята воля и да докажем, че човекът не е само материално същество, което живее „за единия хляб“.

Църковният устав регулира не само видовете храна, но и нейното количество. Целта на поста е да даде възможност на човека да усети глад, да познае своята зависимост от материалната храна и да я преодолее. Като чеда Божии ние зависим само от Него и не бива да ставаме роби на храната или на плътските пристрастия.

Телесният и духовният пост

Телесният пост, тоест въздържанието от употреба на определени продукти, трябва да бъде уравновесен с духовен пост. Сам по себе си телесният пост нищо не дава на душата и не ни приближава към спасението. Напротив − такъв пост може и да навреди, ако ние, въздържайки се от храна, мислим за своето превъзходство над непостещите. Истинският пост трябва да бъде съчетан с молитва, покаяние, въздържане от страсти, изкореняване на вредните навици, прощаване на обидите.

В съвременната църковна проповед може да се чуе призив към ограничаване на съпружеските отношения по време на пост. Дори и да е така, става дума не за греховност или нечистота на половите отношения, а за съсредоточаване на силите върху духовния живот. По време на Рождественския пост ограничаването на съпружеското общение, между другото, не е толкова актуално, както по време на Великия пост, и всяко християнско семейство трябва мъдро и с разсъдителност да подходи към този деликатен въпрос, като помни думите на апостол Павел, че мъжът и жената не бива да се лишават един друг от „съпружеско сношение“, освен ако бъде по съгласие. Не е работа на духовника да регламентира честотата или начина на съпружеските отношения. Съпрузите трябва „да са сами за себе си висша съдебна инстанция“ в една такава интимна сфера.

Много по-важно е да се въздържаме по време на пост от всичко онова, което не спомага за съсредоточеността върху духовния живот, тоест от развлекателни и зрелищни мероприятия, партита, концерти, особено от напразно губене на време в гледане на сериали, долнопробни телевизионни шоута и филми, с които днес изобилства ефирът. Естествено, че не става дума за пълна забрана на телевизията по време на пости – всеки християнин може по свое усмотрение да определи какви предавания са му нужни и не противоречат на неговия духовен живот. 

Постите не са цел, а средство. С тяхна помощ християните се стремят към усмиряване на страстите си и пречистване от грехове. Телесният пост без духовен се изражда в една банална диета. Църковните молитви напомнят, че духовният пост трябва да бъде неотделим от телесния: „Братя, като постим телесно, да постим и духовно: да разтрогнем всички съюзи на неправдата“. В своите песнопения Църквата отрича представата, че телесният пост без духовно правене е Богу угоден: 

Постейки с храна, душе моя, а от страстите неочиствайки се,

напразно се подвизаваш в неядене.

Ако, прочее, не ти стане причина за поправяне,

ще бъдеш възненавидян от Бога, и ще се уподобиш

на най-злите демони, които нищо не ядат.

Всъщност по-добър от всякакви теоретични разсъждения би бил опитът от поста. Струва си веднъж да опитаме да изпълним на практика това, към което ни призовава Църквата. Дори да е в последната седмица преди Рождество. Преживяването на празника ще бъде много по-дълбоко и по-радостно.

Превод: Анна Георгиева

Източник: Правмир

 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wfkcr 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.