Богослови на поклонение при гроба на св. Климент Охридски

В нашето поклоническо пътуване доайен бе проф. прот. д-р Радко Поптодоров. От преподавателската колегия участие с приветствия, лекции и изяснения взеха проф. д-р Славчо Вълчанов, доц. Дилян Николчев, доц. д-р Божидар Андонов, д-р Ивайло Найденов, гл. ас. Екатерина Дамянова, гл. ас. Костадин Нушев, и гл. ас. Людмила Савова. В поклоническото пътуване участваха още доц. Иван Петев, д-р Димо Пенков, гл. ас. Ивайло Шалафов, гл. ас. Андриян Александров, хон. преп. Елисавета Шамрай, както и библиотекарят Цвета Узунова, секретарките Мария Генева и Ваня Найденова, инж. Венера Христова, докторантите Магдалена Павлова, Камелия Славчева и Даниела Василева както и приятели и гости на Богословския факултет като Лиляна Бакалова, секретар на ВАК и Георги Гешев (началник на Учебен отдел в СУ) и някои членове на семействата на преподавателите.

Към братска Македония потеглихме, в ранната утрин на 25  юли Така започна нашата дългоочаквана среща със свети Климент Охридски, с цел да преоткрием неговите безсмъртни завети.

Първото място, което посетихме беше храмът „Св. великомъченик Георги” в Старо Нагоричане, в който се насладихме на иконописта и уникалните композиции от началото на 14 век. В близост до град Прилеп разгледахме намиращата се в живописни скали обител „Св. архангел Михаил”. Радушно бяхме приети от сестрите на новостроящия се манастир „Св. Йоан Златоуст” в гр. Битоля, където успяхме да отидем в края на вечернята. Вечерта, радостни от поклонението на тези светини, изпълнени с много нови знания, благодарение на компетентното и ерудирано водителство на нашия водач – д-р Павел Павлов, ние отседнахме в нашите хотели в гр. Охрид.

Сутринта се събрахме пред паметника на св. Климент Охридски, намиращ се в центъра на града, в непосредствена близост до Охридското езеро. С нетърпение се изкачихме на хълма, на който се намира новият храм, където се покоят мощите на св. Климент. Когато влязнохме в храма бяхме обзети от благоговение пред мощите на св. Климент Охридски. Тяхното благоухание от мирото, което се изтича от мощите на св. Климент, за нас бяха още едно явно свитеделство, че св. Климент, покровителят на нашата Алма Матер е жив в Христа. Затова и поклонението ни бе изживяно от нас като среща на чеда с техния обичан баща и небесен наставник. Прочувствена и дълбоко емоционална бе речта и на отец проф. Радко Поптодоров. Бяхме развълнувани от факта, че сме при св. Климент и затова, макар и с неохота, напуснахме храма, за да продължим нашето поклоничество. Слизайки от хълма, отидохме в храма „Св. Богородица Перивлепта”, където до 2004 г. бяха мощите на св. Климент. След разглеждането на храма на света Богородица, чиито стенописи датират от края на 13 в., цялата ни група се отправи към брега на Охридското езеро. Качихме се на едно корабче и при съпровод на македонски народни песни се понесохме по вълните на Охридското езеро. Това повдигна духа на нашата група и ние с готовност се присъединихме към пеенето.

По време на обедната почивка поклониците се разделихме на групи. Някои отидохме до прочутите и възпявани Билянини извори, други посетиха библиотеката в гр. Охрид, трети обходиха централните улици.

В ранния следобед поехме към историческия манастир „Св. Наум”, където се поклонихме на мощите на светеца и разгледахме храма. След поклонението някои от групата се възползваха от чудесния следобед и отидоха с лодка по река Църни Дрим (Черни Дрин). Други се изкъпаха в толите и галещи води на Охридското езеро. Имаше и ентусиасти, които сториха същото в ранното утро на 27 юли.

На 27 юли денят, когато Българската православна църква празнично чества Успението на св. Климент, паметта на св. Седмочисленици и на св. Панталеймон, продължихме пътуването си към северозападната част на Македония. След като видяхме излизането на река Църни Дрим от Охридското езеро, минахме през град Дебър и през живописни клисури се отправихме към Бигорския манастир „Св. Йоан Предтеча”. В подножието на манастира слязохме от автобуса и след 20 минутно ходене пеша по извивките на склона се насладихме на гледката на падащ в подножието на манастира малък водопад, а преди всичко – на самия манастир, извисил се над скалите. В манастира бяхме топло приети (впрочем такъв прием като православни пилигрими получавахме навсякъде) и след поклонението на чудотворната икона на св. Йоан Предтеча, и разглеждането на храма с фрагменти от 14 в., и иконостас от Дебърската школа нашето пътуване продължи към гр. Скопие.

На планината Водно (която прилича на планина Витоша), в чието подножие е разположен гр. Скопие, по лъкатушещ път ние отидохме до храма „Св. великомъченик Панталеймон” в с. Горно Нерези. Храмът се отличава с великолепни стенописи от 12 в., които са най-добре запазените фрески от този период. Тук се срещнахме с епископ Давид.

В ранната привечер минахме през Скопие, видяхме сградата на Богословския факултет, парламента и катедралния храм „Св. Климент”.

Изпълнени с много впечатления от нашето поклоническо пътуване ние се завърнахме в ранните часове на 28 юли, носейки в сърцата си както радоста от духовното съприкосновение с личностите и делото на св. Климент и св. Наум, така и едновременно радостта от общението помежду ни, и с нашите гости и приятели. Нашата надежда е в това - срещата ни със свети Климент Охридски чудотворец да ни вдъхнови, а светителят да ни помогне да бъдем достойни негови последователи, които извършват богословското служение с цялото си сърце както го е сторил той. Надяваме се по неговите молитви, както и по молитвите на св. Наум, предано да възлюбим Богочовека Христос и Неговото евангелско учение за да можем да свидетелстваме на богословското поприще истинността на Православието, както това са правели и правят и до днес св. Климент и св. Наум.

Снимките са от сайта patepis.com