На 25 февруари се навършиха 114 години от рождението на архимандрит Серафим Алексиев. Неговата родственица доц. д-р Виолета Нокова - Балджиева предостави на "Двери" непубликувано негово стихотворение в памет на годишнината от рождението му, както и няколко думи за светлата му личност.
Удостоен от Бога с богати духовни дарования, архимандрит Серафим (Алексиев) е автор на множество трудове и публикации с църковно-изследователски и нравствено-богословски характер. Той се нарежда сред последните достойни, смели и верни на своето верую служители на Православната църква в годините на атеистичния натиск на комунистическата идеология у нас. С основание е наричан „съвестта на Българската църква“ – не само заради своята задълбочена ерудиция, но и поради нравствената си твърдост, духовна принципност и пастирска отговорност.
Архимандрит Серафим (Алексиев) е известен и като поет. Надарен с изключително чувствителна и деликатна душевност, той успява да изрази дълбоки и сложни вътрешни преживявания чрез богати и въздействащи образи. В стиховете му ясно личат любовта към Бога, към ближния и към красотата на природата, която той съзерцава и разбира като откровение на Твореца.
Любовта към Христаос и непрестанният стремеж към единение с Него са централният мотив в неговата поезия – духовна изповед и молитвен възход на сърцето.
Ти ще бъдеш възроден
Архимандрит Серафим ( Алексиев)
Защо не можеш красотите
да видиш в тоя Божи свят?
Помръкнали са ти очите
от грях и зло. Ти цял си в ад.
Но скъсай, скъсай с греховете
и въздъхни от все сърце!
Покай се ти! И ще засвети
отново твоето лице!
Във храма Божи ще се снеме
от тебе тежката вина.
Ще ти олекне злото бреме
и ще почувстваш ведрина!
И след като си отпочине
душата ти във оня ден,
потискащата скръб ще мине
и ти ще бъдеш възроден!
Па разходи се из полето,
подишай ведрия му лъх,
и вътре в тебе, във сърцето
пусни да влезе пресен дъх!
И ще те трогне в миг тревата,
цветчето, що не знае грях,
и на пчелиците крилцата,
и златният прашец по тях!
А вечер, щом се във безкрая
покажат ясните звезди,
възторг ще почне, без да знаеш
да блика в твоите гърди!
Пък сутрин, ако ти излезеш
край хълмовете на простор,
във дивен сякаш храм ще влезеш,
де птички пеят Богу в хор.
Тогава си умий очите
в шуртящия край теб поток,
и ще те смаят красотите,
които сътворил е Бог!
