Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (31 Votes)
11.jpgЧесто хората питат: „Как трябва да се молим, с какви думи, на какъв език?”. А някои дори казват: „Аз не се моля, защото не умея, не зная молитви”. За да се молиш не е необходимо никакво специално умение. С Бога можеш и просто да разговаряш. В православното богослужение ние употребяваме особен език – църковнославянския. Но в личната молитва, когато останем насаме с Бога, не е нужен никакъв особен език. Ние можем да се молим на този език, на който говорим с хората, на който мислим.

Молитвата трябва да бъде много проста. Преподобни Исаак Сириец казва: „Нека тъканта  на твоята молитва е проста. Една дума, изречена от митаря, го спасила,  една дума на разбойника на кръста е направила от него наследник на небесното царство”.

Да си припомним притчата за митаря и фарисея: “Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.  А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!” (Лука 18:10-13). И тази кратка молитва го спасила. Нека да си спомним и разбойника, който бил разпънат редом до Иисус и който Mу казал: “спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” (Лука 23:42).
                                                  
Молитвата може да бъде и много кратка. Ако вие тепърва започвате своя молитвен път, започнете с кратки молитви – такива, върху които успявате да се съсредоточите. Бог не се нуждае от думи, Той се нуждае от човешкото сърце. Думите са второстепенни, по-важно е чувството, настроението, с които пристъпваме към Бога. Пристъпиш ли към Него без благоговейно чувство или с разсеяност, когато умът ти блуждае по време на молитвата, има много по-голяма опасност да изговориш, докато се молиш неправилна дума.  Разсеяната молитва няма нито смисъл, нито стойност. Тук действа простият закон: ако думите на молитвата не идват от сърцето, те не достигат до Бога. Както се казва понякога, такава молитва не се издига по-високо от тавана на стаята, в която се молим, а все пак тя трябва да достигне небесата. Затова е много важно, всяка дума от нашата молитва да е преживяна. Ако не се чувстваме способни да се концентрираме в дълбоките молитви, които се съдържат в Православния молитвеник, нека опитаме първо сили си в кратките молитви: „Господи, помилуй”, „Господи, спаси”, „Господи, помогни ми”, „Боже, бъди милостив към мене грешния”.

Един от подвижниците е казал, че ако можехме с цялата сила на своите чувства, от цялото си сърце и душа да изречем само молитвата „Господи, помилуй”, то това би било достатъчно за спасението ни. Но там е проблемът, че обикновено ние не можем да направим това с цялото си сърце, не можем да кажем това с целия си живот. И за да бъдем чути, ставаме многословни.

Нека помним, че Бог очаква сърцето ни, а не думите. А обърнем ли се към Него от цялото си сърце, непременно ще получим отговор.

превод: Светослав Ангелов

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kwhk 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски