Става дума за гръцката църква „Свети апостол Андрей“ в град Торки, графство Девън. Градът се намира на брега на Ламанша и в него още в средата на 20 век се заселва група православни кипърци и гърци. Те си създали църковна община и в 1976 г. успели да получат за своите религиозни нужди една неизползвана вече старинна църква сред старо англиканско гробище. Това ми разказа секретарят на църковното настоятелство Робърт Скриванос, полугрък, полуангличанин.
Десетилетия след това в тази църква служеше англичанинът отец Григорий Карпентър, преминал в младините си към православната вяра, изучил се, специализирал в Гърция и станал свещеник към гръцката Архиепископия на Тиатира и Великобритания (към Цариградска патриаршия). При ръкоположението му дали името на свети Григорий Палама и вече никой не използва английското му име, той е просто отец Грегъри!
Преди 8 г. започнах от време на време да служа заедно с о. Григорий в храма, където наред с кипърците се черкуваха вече и доста гърци от Гърция. Идваха и православни от други народности, основно емигранти от Източна Европа, но също и англичани, приели православието.
Преди 7 години отец Григорий поради старост и известна немощ ми отстъпи (с благословението на архиепископ Никита) правото да обслужвам енорията. През 2023 г. получих официално писмо от архиепископията на Тиатира и Великобритания, че съм основният свещеник на енорията.
Когато отец Григорий ми предаваше документацията, каза, че тази църква никога не била освещавана. Стори ми се странно, как така се служи в един неосветен храм. Доколкото бях чувал от него, много пъти са идвали владици, но или са забравили факта, или не са обръщали внимание на това.
Един ден заедно с г-н Робърт се разровихме из документите и видяхме, че гръцко-кипърската общност е наела изоставената англиканска църква „St Saviour’s“ („Св. Спас“) през 1976 г. и са започнали преговори с общинската гробищна комисия (Graveside Commission) да закупят тази църква. През октомври 1978 г. е получен окончателният документ от кралицата (английска му работа!) за собственост на църквата, без пътеката и гробищните места. Дори преди самия подпис на Нейно Величество Елизабет II вече са служени служби от приходящи от други градове православни свещеници. Тази година (2026) се навършиха 50 г., откакто в тази църква се служат православни служби.
Като енорийски свещеник (макар и с неуредено „прехвърляне“ от БПЦ към местната архиепископия) аз реших, че този юбилей е добър повод да поискаме на нашия архиепископ Никита да ни бъде осветен храмът. Започна една дълга преписка със секретаря му, дякон Георги, месеци чакане на отговор, докато беше решено младият викарий на архиепископа, Мелитински епископ Максим, да дойде да освети църквата.
Както се досещате, освещаване на църква може да е веднъж в живота на един свещеник, а може и въобще да не му се случи, ако служи в стар осветен храм. Като свещеник в Пловдивска и сетне във Видинска епархия аз не бях присъствал досега на такова освещаване. Както каза в проповедта си епископът, и той за пръв път правеше освещаване. Самото свещенодействие е доста сложно за изпълнение и тъй като в архиепископията не се намери опитен свещеник да извърши подготовката на специалната смес, се наложи да дойде свещеник чак от Солун. Това допълнително усложни подготовката ни. Дошлият отец Игнатий знаеше само гръцки и аз увиснах във въздуха, изцяло разчитах на гръцкоговорещите ми олтарни помощници да подготвят всичко необходимо за освещаването.
На 20 юни 2026 г., събота, посрещнахме в църквата в 6 ч. следобед епископ Максим, гръцкия свещеник Игнатий и дякон Георги. Те донесоха частици от свети мощи, които да вградим в светия престол. Мощите са от св. Мина (11 ноември), от св. преподобномъченица Параскева Римлянка (26 юли) и от безименен мъченик от лаврата на св. Сава Освещени, убит, когато през 614 г. персите опустошават Палестина и извършват масово клане в лаврата. Църквата почита паметта им на 16 май. Отслужихме тържествена вечерна. Църквата беше пълна. Накрая извадихме светите мощи за поклонение.
След вечерната свещениците и църковните настоятели отидохме на вечеря в българо-румънския ресторант. Хапнахме постни ястия и такава хубава дума се отвори, че макар да не се беше мръкнало (сега са най-дългите дни тук, на север), в 10 ч. казах на всички: „Тръгвайте си, че утре ни чака важно дело!“
Историческият 21 юни 2026 г.
На сутринта в 9 ч. започнахме утринната. Епископът и другите гости пристигнаха в 9.25 ч. Църквата вече беше пълна. Към 10.30 ч. започна самото освещаване. Аз бях просто наблюдател на нещо уникално. Предварително бяхме изрязали в средата на олтарната маса (светия престол) един отвор с размери 15/15/15 см. В него сложихме много имена на живи и починали, които енориашите бяха донесли да бъдат запечатани „до второ пришествие“, както прочете епископът. Първо измихме престола с вода. Подсушихме. После отец Игнатий обви малката мощехранителница в кърпа и я постави в отвора при имената. По време на утринната той беше разтопил воскомастиката (благовонна смес от чист пчелен восък, чист тамян, сакъз и други ароматни вещества). Изсипа 2-3 пакета мраморен прах в отвора и доля догоре с воскомастика. Тази смес бързо изстива (точно както когато накапеш свещ), но и леко се изду. И когато о. Игнатий сложи капачето от мрамор, то не можа да легне в отвора, а стърчеше отгоре. Настана суматоха, наложи се да се изчегърта застиналата вече смес. И втори, и трети път не можеше да пасне капачето и да се изравни с останалата част на мрамора, за да е гладка повърхността на светия престол. Привлякохме вниманието на хората в храма, извън олтара.
След това се изляха много благовония върху престола, а ние, свещениците, забърсвахме обилно с кърпи. После, преди да положим бялата покривка върху престола, о. Игнатий сипа на кръст от двата края на престола от воскомастиката и покривката залепна завинаги върху престола. Довършихме покриването с останалите покровци, бели на цвят. Доста време отне това, макар че о. Игнатий работеше бързо.
Накрая продължихме със светата архиерейска литургия.
Преди да завършим, по мое предложение епископът пострига двама мъже за четци, за да ми помагат в олтара, а на ръкоположения преди три години свещеник Брандън Галахър от Екситър, професор по богословие, прочете молитва за духовен наставник, изповедник – нещо, което в България нямаме. Т. е. той вече може да провежда изповеди. За мене е голяма помощ, защото досега неговите енориаши се налагаше да пътуват от Екситър до Торки, за да се изповядват. А и аз ходех 2 пъти в годината, преди Великден и преди Коледа да ги изповядвам.
Свършихме чак към 2.30 ч. В двора момчетата бяха опънали палатка, а жените разпънаха маси. Епископът благослови и чинно хората се наредиха да се подкрепят. Имахме възможност всеки с всекиго да общува. Някои седнаха до владиката да споделят своите проблеми. Много хора дойдоха при мене да изразят радостта си от уникалната служба. Аз си мислех, че 5 часа и половина ще да им е дошло твърде много, но те бяха радостни. Имаше поклонници от енориите в Екситър и Плимут, но най-интересно беше, че имаше хора от Лондон, Средна Англия и графство Корнуол. Към 4 часа гостите си тръгнаха и ние започнахме да прибираме.
Както казах на енориашите ми: This is once in a life-time experience (Това е преживяване, което се случва веднъж в живота). Бог по молитвите на св Андрей, св. Мина, св. вмчца Параскева да напълни този Свой дом с последователи, от които да излязат бъдещи певци, монаси и свещеници! Амин!
