Кога и колко трябва да се молим? Апостол Павел казва: „Непрестанно се молете.” (1 Солун. 5:17). А св. Григорий Богослов пише: „Да си спомняш Бога е нужно по-често, отколкото вдишваш”. Идеалът е целия живот на християнина да бъде пропит с молитва.
Множество беди, скърби и нещастия произлизат именно от това, че човеците забравят за Бога. И сред престъпниците има хора, които са вярващи, но в момента на извършване на престъплението те не мислят за Него. Трудно ще ни бъде да си представим човек, тръгнал да извърши убийство или грабеж, мислейки за Всевиждащия Бог, от Когото не може да остане скрито никакво зло деяние. И веки грях човек извършва именно тогава, когато не помни Бога.
Повечето хора не могат да се молят по цял ден, затова трябва да намерят някакво време, макар и кратко, когато да си спомнят Бога.
Сутрин се събуждаме с мисли затова, което ни предстои да свършим през деня. Преди всички вие започвате да действате и се потапяте в неизбежна суета, но посветете поне няколко минути на Бога. Изправете се пред Него и Му кажете: „Господи, Ти си ми подарил този ден, помогни ми да го премина без грехове, безпорочно, запази ме от всяка злина и нещастие”. И призовете Божието благословение над започващия ден.
През цялото време се старайте да си спомняте колкото може по-често за Бога. Ако се почувствате зле, обърнете се с молитва: „Господи, зле ми е, помогни ми”. Ако пък ви се случи нещо хубаво, кажете: „Господи, да Ти бъде слава, благодаря Ти за тази радост. Вълнувате ли се заради някого, тогава кажете: „Господи, безпокоя се за нея; тревожа се и скърбя за него, помогни му. И така през целия ден, каквото и да се случва, превръщайте го в молитва.
Когато денят ви отива към своя край и вие се приготвяте за сън, припомнете си деня, благодарейки Богу за всичко хубаво, което се е случило, и принесете покаяние за всички недостойни постъпки и грехове, които сте извършили през него. Измолете от Бога помощ и благословение за предстоящата нощ. Научите ли се така да се молите през всеки един ден, скоро ще установите, че целият ви живот става все по-пълноценен.
Често хората оправдават нежеланието си да се молят с това, че са твърде заети, потопени в ангажименти. Да, мнозина от нас живеят с такъв ритъм, с какъвто не са живели хората в древността. Понякога в течение на един ден трябва да свършим много неща. Но винаги има паузи. Стоим на спирката например и чакаме трамвая (четири- пет минути)... Возим се с метрото (двадесет-тридесет минути). Набираме телефонен номер и чуваме сигнал „заето” – ето ви още няколко минути... Използваме ли тези паузи за молитва, те няма да бъдат „изгубено време”.
