Мобилно меню

4.7647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (17 Votes)
митр. иларион АлфеевМолитвата е съпроводена не само с радостта и придобивките, получени чрез нея, но и с усърден ежедневен труд. Понякога молитвата носи огромна радост, духовно освежава  човека, дава му нови сили, открива пред него нови възможности. Но често се случва човек да не е в настроение за молитва, да не му се иска да се моли. Обаче молитвата не бива да зависи от настроенията ни. Молитвата е труд. Преп. Силуан Атноски казвал: "Да се молиш значи да проливаш кръв". Както и при всеки друг труд, от човека се изисква усилие, често огромно, така че дори, когато не ти се иска да се молиш, трябва да се принудиш да го правиш. Такъв подвиг се възнаграждава стократно.

Но защо толкова често не ни се иска да се молим? Мисля, че главната причина е в това, че нашият живот не съответства на молитвата, не е настроен според нея. Като дете, когато учех в музикалното училище, имах прекрасен учител  по цигулка. Неговите уроци бяха много интересни, но понякога и много трудни, и това не зависеше от неговите настроения, а от това доколко добре или зле съм се подготвил аз за урока. Ако се занимавах у дома повече с дадена пиеса и отивах на урок напълно подготвен, тогава и урокът минаваше като на един дъх, беше приятно и за учителя, и за самия мен. Ако ли пък през седмицата мързелувах и отивах неподготвен, то и учителят се огорчаваше, и на мен ми бе тягостно от това, че урокът не протича както трябва.

Така е и при молитвата. Ако животът ни не е подготовка за молитвата, ще ни бъде много трудно да се молим. Молитвата е индикатор за качеството на нашия духовен живот, един вид лакмусна лента. Трябва да настройваме живота си по такъв начин, че той да съотвества на молитвата. Когато изричаме молитвата "Отче наш", ние казваме: "Господи, да бъдеТвоята воля", това означава, че винаги трябва да бъдем в готовност да изпълняваме Божията воля, дори когато тази воля противоречи на нашата човешка воля. Когато казваме на Бога: "И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си", ние сами взимаме върху себе си задължението да прощаваме на хората, да им опрощаваме задълженията защото ако не го направим за тях, то по логиката на тази молитва, и Бог няма да прости нашите дългове.

И така едното трябва да съответства на другото – животът на  молитвата и молитвата на живота.  Без това съответствие няма да имаме успех нито в живота, нито в молитвата.

Нека не се смущаваме, ако ни е трудно да се молим. Това означава, че Бог поставя пред нас нови задачи, при това трябва да ги решим и в молитвата, и в живота. Ако се научим да живеем според Евангелието, ще се научим и да се молим по евангелски. Тогава и животът ни ще стане пълноценен, духовен, наистина християнски.

Превод Светослав Ангелов

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x9k 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж