Една сутрин преди години станах с намерението да си подстрижа косата, като част от подготовката ми за посещение в Лондон, но с първото писмо, което отворих ми се изясни, че няма нужда да ходя до там. Така че реших да отложа и подстригването. Но тогава нещо започна най-необяснимо да гложди ума ми, почти като глас, който казваше „Въпреки всичко се подстрижи. Иди да се подстрижеш.” Накрая вече не издържах и отидох. По онова време се подстригвах при мой познат християнин, който имаше доста проблеми и на когото брат ми и аз понякога успявахме да помогнем. В момента, в който отворих вратата на салона му, той каза – „О, молех се, ако е възможно да наминеш днес”. И наистина, ако бях закъснял с ден или повече, нямаше да съм му от полза.Това ме изпълни със страхопочитание и все още ме изпълва. Но разбира се човек не може категорично да докаже някаква причинно-следствена връзка между молитвите на бръснаря и моето посещение при него. Може да е телепатия. Може да е съвпадение.
Съседът ви може да е хуманен човек, който не би оставил котката ви да умре от глад, дори и да забравите да се уговорите с него за това. Работодателят ви не би бил толкова склонен да удовлетвори искането ви за увеличение, освен ако не е наясно, че можете да получите по-добри пари в конкурентна фирма и е напълно възможно да се опитва да ви задържи като без друго ви вдига заплатата. А що се отнася до дамата, която се съгласява да се омъжи за вас – сигурен ли сте, че тя вече не е била решила да го направи? Вашето предложение може да е било резултатът, а не причината за нейното решение. Такъв важен разговор е можело никога да не се състои, освен ако тя не е счела, че трябва.
Въпреки това, просителната молитва ни е и разрешена, и заповядана: „Насъщният ни хляб дай ни днес.” И това без съмнение повдига теоретичен проблем. Можем ли да вярваме, че Бог изобщо действително променя действията си в отговор на човешки внушения? Защото безграничната мъдрост няма нужда да й се казва кое е най-добро и безкрайната доброта няма нужда от подтик да го направи. А пък и Бог изобщо не се нуждае от никое от тези неща, които правят одушевените или неодушевени ограничени творения. Би могъл, ако реши, да поддържа телата ни по чудо без храна, или да ни дава храна без помощта на фермерите, хлебарите и месарите, или пък – знание без помощта на учените; или да обърне към вярата езичниците без помощта на мисионерите. Вместо това Той позволява на почвите, времето и животните, на мускулите, умовете и волята на хората да си сътрудничат в изпълнението на Неговата воля. „Бог”, казва Паскал, „създаде молитвата, за да даде на създанията си достойнството на причинността.”[2] Но не само чрез молитвата, а чрез всяко наше действие, Той ни дава това достойнство. Наистина, не е нито повече, нито по-малко странно, че моите молитви ще повлияят хода на събитията повече, отколкото другите ми действия. Те не са посъветвали Бога, нито са променили намеренията Му, т.е. главната Му цел. Но тази цел ще бъде изпълнена по различни начини, съобразно действията (включително и молитвите) на Неговите създания.
Клайв Луис (29 ноември 1898 - 22 ноември 1963) е професор по средновековна и ренесансова английска литература в университетите в Оксфорд и Кеймбридж. Освен със своите изследвания на английската литература през средновековието, е известен и като теолог — с трудовете, разглеждащи християнството от гледната точка на човек, който е загубил вяра в детството и се върнал към нея вече в зряла възраст. Най-голяма популярност придобива с детската си поредица от седем книги "Хрониките на Нарния".