Днес много често се случва човек да чувства униние, отчаяние, ленност, да няма желание за нищо и други сатанински неща. Да си тъжен, да плачеш, да си меланхоничен, да не обръщаш внимание на семейството си, да харчиш куп пари за психоаналитици и за лекарства. Тези неща хората наричат „несигурност“. Нашата вяра ни казва, че тези неща са изпитания.
Болката е душевна сила, която Бог е вложил в нас, за да върши доброто, любовта, радостта, молитвата. Вместо това дяволът успява да отнеме тази душевна сила от батерията на нашата душа и да я използва за лошо, превръща я в депресия, като води душата до леност и скованост. Измъчва човека, прави го свой пленник, разболява го душевно.
Има една тайна, която превръща сатанинското действие в добро. Трудно е и е нужна известна подготовка. Подготовката е смирението. Със смирението привличаме благодатта на Бога, отдаваме се на Божията любов, на богослужението, на молитвата. Но каквото и да правите, нищо не сте успели, ако нямате смирение.
Всички лоши чувства – несигурността, липсата на надежда, разочарованието, които заплашват да завладеят душата, изчезват със смирението. Егоистът, който няма смирение, не търпи да оспорваш волята му, да му правиш забележки, да го нараниш. Притеснява се, нервира се, реагира, завладява го отчаянието.
Това състояние се лекува с благодатта. Душата трябва да се обърне към Божията любов. Лечението ще стане, като обикнеш Бога с копнеж. Много наши светци са превръщали отчаянието си в радост посредством любовта към Христос. А когато се съединиш с Бога и Му се предадеш, тогава всички останали неща изчезват. Забравяш ги и се спасяваш.
И така, голямото изкуство, голямата тайна, за да се освободиш от депресията и другите негативни чувства, е да се предадеш на Божията любов. В нашата Църква съществува лечение за тези неща посредством любовта към Бога и молитвата, но всичко трябва да става с копнеж и желание. Това е тайната на изцелението. Така учи Църквата ни.
