Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (6 Votes)
Писмо 49

Монахът Калистрат пише от Света Гора на Митринович в Лондон

Драги ми Душане,
Мир ти и радост от Господа Христа,

Нито теб, нито мен послуша Комитетът по посрещането на високите гости от Индия. Вместо това организираха “индийска вечер” в университета, където нашите гости преживяха по-голямо разочарование от това на д-р Джон Мот и Рабиндранат Тагора. Аз едвам успях да им спася живота. Не можаха да дойдат на себе си няколко часа. Трепереха и мълчаха. Но на следния ден бяха разведрени. Получиха удовлетворение от огромната маса народ, който дойде на гарата, за да ги изпрати. Ужасни клетви бяха хвърляни на университета като “мътило на всяко зло”, като “крепост на чуждинството”, като “отрова за сръбския народ”. Въздухът се цепеше от викове и възклицания. Хората се приближаваха, ръкуваха се с нашите гости и се извиняваха с думите: “Простете, това не бяхме ние и това не е сръбският народ. Това е чуждинството, без Бог и без душа”. Децата се приближаваха и им целуваха ръцете. Нашите гости бяха трогнати до сълзи. Когато влакът потегли, настанаха гръмогласни възклицания: Да живей Индия! Да живеят индийците! На добър час! Поздравете Индия! Елате пак!
                                                
                                                  ***
Д-р Йевтим и Богданович изпратиха гостите до границата на Сърбия и се върнаха, а аз продължих с тях по пътя до Света Гора. Когато стигнахме до светогорското пристанище Дафни, гръцката полиция каза, че некръстени хора не могат да бъдат пуснати на Света Гора. Само Теодосий Мангала, като християнин, може да отплава и да остави своите другари. Напразно го умоляваха Пандит Шанкара и воеводата Сисодия поне той да отиде и да посети манастирите на Света Гора. След като нашият кораб трябваше да продължи плаването си, любезният игумен на манастира св. Панталеймон предложи на гостите ни да се прехвърлят в неговата ладийка и с нея да плават около светогорския полуостров, докато въпросът не се реши при Протата на Карея. А аз приех да ида в Протата и да измоля одобрение за тяхното акостиране на Света Гора.

Като влязох в Протата и започнах да моля, старците ми казаха, че решението е взето преди известно време заради злоупотребата на някакви еврейски журналисти.

- Нека се направи изключение в този случай. Тези хора идват отдалеч.
- Изключение може да одобри само патриархът от Цариград.

Съгласиха се да изпратят телеграма на патриарха.

Тогава, по твоя съвет, се запътих към монаха Христодул. Но и там препятствие. Отец Христодул няколко пъти в годината се затваря в своята килия и не разговаря с никого четиридесет дена. И сега го намерих затворен. Написах му писмо за нашите гости, а той ми отговори, че съжалява, че не може да ги приеме и да разговаря с тях. Но е съгласен да отговаря на въпросите им с писма.

Връщам се в Дафни и съобщавам на нашите гости, че трябва да се изчака отговор от патриарха от Цариград, но дори и да дойде положителен отговор, те няма да могат лично да разговарят с отец Христодул, а вместо това само чрез писма.

Те се задоволиха с това и започнаха веднага да пишат писма на о. Христодул. Тези писма отнасям на нашия голям духовник, а неговите отговори донася поп Боян на ладия. Знаеш ли кой е поп Боян? Това е онази велика душа, която се осмели да защити нашите индийци пред университета в София. Това е онзи юнак, който открито каза на нашите гости да се пазят от три типа хора на Балканите и то от: “дрипците” в Сърбия,  “байганьовците” в България и “чапкъните” в Македония. Заради това е прогонен от България и е дошъл на Света Гора, за която и като овдовял поп отдавна е жадувал. Сега сме заедно, аз и той. Аз ще отнасям въпросите на о. Христодул, а той ще носи отговорите на нашите гости. През това време гостите ни бавно ще плават с ладийката на св. Панталеймон около Света Гора и с удивление ще наблюдават старите манастири на тази единствена монашеска държава в света.
 

Нека Господ с духа свой да те озари и благослови
Твой Калистрат



Писмо 50

Първото писмо от индийската мисия до монаха Христодул и отговор на писмото

Почитаеми отче,
Слушахме за теб и ти бяхме препоръчани, като на човек, който познава Индия и Европа и индийските Веди и Христовото Евангелие. Затова ти се покланяме и те молим да ни отговориш на тези въпроси:

1. От какво страда Европа и от какво страда Индия?

2. Може ли Индия да очаква спасение от Европа или Европа от Индия?
3. Дали истината се намира само в едно Верую или в комбинация от Всички вероизповеди?

Отговори на монаха Христодул:
На 1-вия въпрос: Европа и Индия страдат еднакво поради невежеството си. А невежеството е произлязло от човешката гордост. Индия никога не е познала истинския Път, а Европа се е отклонила встрани от истинския Път.

На 2-рия въпрос: Нито Индия от Европа, нито Европа от Индия. Защото нито Индия е носител на истината нито Европа. А спасението е в Истината и може да дойде и в Европа и в Индия оттам, където е Истината, а това е източно-православната църква.

На 3-ия въпрос: Истината не търпи комбинации, нито знае за смесици, нито търпи концесия. Истината е истина така, както в аритметичните формули 2 + 2 = 4; 5 + 5 = 10. Ако диваците от един остров кажат: 2 + 2 =6, а от друг: 2 + 2 = 8, докато  просветените казват, че 2 + 2 = 4, дали би трябвало да направим сбор от всичките три случая, за да достигнем до истинското знание? Ако постъпим така, тогава ще съберем 6 + 8 + 4 и резултатът, който ще получим е 18. И бихме твърдели, че 2 + 2 = 18. Но това няма да отговаря на действителността. Действителна остава само една формула и това е, че 2 + 2 = 4. Също така не може да се вземе за Истина сборът от различни и противоположни вероизповеди. Истината е по-чувствителна и от аритметичните формули. Тя не търпи и косъм неистина. Както и окото на човек не може да го търпи. Дори най-малкото косъмче да попадне в окото на човек, окото силно помътнява и зрението се разваля. Опитът на Рамакришна и неговия ученик Вивекананда да обединят всички вери на света и по този начин да “обогатят” Истината е провален в самото си, макар и много шумно, начало.    


Писмо 51

Второ писмо от индийската мисия до монаха Христодул и отговора на писмото

4 въпрос: Как може невежеството да произлиза от гордостта?

5 въпрос: Какво мислиш за индийските богове?

6 въпрос: Как разглеждаш индийските аватари, дали като въплътени богове?

7 въпрос: Как оценяваш индийските свети книги: Ведантите, Пураните, Упанишади и останалите?

Отговорите на монаха Христодул:

На 4-ти въпрос: Невежеството произлиза от гордостта, в която човек си помисли, че може сам със собствения си ум и разсъждения или да намери или да разбере Истината без Божието откровение. Цената на такъв опит е невежеството. Само и единствено Бог може да разкрие и покаже Истината, защото Бог е Истината. Онзи който дава светлината и дъжда и здравето и живота, тоест онова, което никой друг не може да ти даде  - Той държи Истината в самия себе си и я дава на хората, когато намери за нужно. Не я дава на гордите, самовлюбените и дръзките, а на смирените, несебичните и кротките. Това Индия никога не е знаела, а Европа го е забравила. 


На 6-ти въпрос: В Индия аватари наричат хората, в които се явяват въплътени богове и то веднъж Вишну, веднъж Брахма, веднъж Шива, веднъж Васудева, веднъж Кришна и така без край.
Тези хора са търсили Истината чрез огромно усилие на тялото и мисълта си, чрез огромно самоизмъчване, пост, глад, нежалене на себе си. Вярвали са, че те, като ограничени, могат да постигнат Безграничния и като смъртни Безсмъртния. Тук е началото на тяхната гордост, от която е произлязло невежеството. Дали те са били инкарнации на индийски богове, които не са богове, аз не зная. Но нито един от аватарите не е бил инкарнация на единствения и свят Бог и това не ми е трудно да разбера.
На 7-ия въпрос: Ведантите, Упанишадите и останалите индийски философии ценя повече от елинските философии не заради нещо друго, а заради страшния аскетизъм на техните съставители. И ако хората трябваше да търсят Истината и Спасението в човешки философии, а не в Божието Откровение, тогава най-напред би трябвало да ги потърсят в индийската философия. Но, за щастие, Бог е разкрил на човечеството Истината, без помощта на всякакви човешки усилия и догадки и така е отблъснал като вредни измишльотини всички човешки философии, и елинската, и китайската, и индийската.   


Писмо 52

Трето писмо на индийската мисия до монаха Христодул и отговорът на писмото


8-и въпрос: Какво мислиш за реинкаранцията?
9-и въпрос: Каква е причината за индийския песимизъм?

10-и въпрос: Какво може да спаси Индия от песимизма?
Отговорите на монаха Христодул:

На 8-и въпрос: От най-древни времена индийските мислители са започнали да разбират този свят като нещо безкрайно в пространството и времето, тоест, без начало и без край. Така те не са могли да предположат съществуването на някакъв друг свят, по-светъл и по-добър от този. Не са могли да си представят и някакъв друг свят освен този “безкраен и вечен” свят. Затова, когато душата излезе от тялото няма къде другаде да иде освен в някое друго тяло в този свят като единствено съществуващ. В този безкраен и вечен свят се намират и “боговете” и хората. Защото този свят е без прозорци и без врати. Светът значи е Самсара, водовъртеж от богове, полубогове и хора, и всичко живо.

На 10-и въпрос: Истината ще спаси Индия от песимизма. Не “истината” от хората, а истината от Бога. Когато Индия познае Истината, която идва от Бога, тя ще познае и своите вековни заблуди и ще ги отхвърли. Когато Индия осъзнае, че този свят има своя Творец, има своето начало и своя край, и че съществува един друг свят, “в който няма болести, няма мъка и въздишки”, тогава всеобщата радост ще унищожи отчайващия песимизъм в нея, както светлината унищожава тъмнината.

Тогава индийците ще отхвърлят и погрешната наука за реинкарнацията. Защото ще им бъде ясно, че когато душата излезе от тялото си напуска този ограничен свят и отива в друг, в своето царство, от което произлиза, и няма да се премества от тяло в тяло до безкрайност.  

Писмо 53

Четвърто писмо на индийската мисия до монаха Христодул и отговор на писмото
11-и въпрос: Нима индийската божествена троица, Тримурти, не е подобна на християнската света Троица?

12-и въпрос: И нима индийските богове не са подобни на християнските ангели?

13-и въпрос: И нима индийските Аватари не са подобни на Месия или на християнските светци?

Отговори на монаха Христодул:

На 11-и въпрос: Само по цифрата три е подобна на индийската Троица или Тримурти на християнската света Троица и по нищо друго. Брахма, Вишну и Шива не са никакви сродници, а по-скоро ортаци. Всеки от тях има жена, а някои от тях, като Шива, много жени. Те често се противопоставят един на друг, така че докато единият гради, другият руши. Съвсем друго нещо е християнската света Троица. Това е важно духовно и морално единство от Отец и Син, и Свети Дух. Най-тясно и неразделно сродство; единство в троичността и троичност в единството. В исторически план нито се е случило нито би могло да се случи така, че Отецът да иска нещо, което Синът да не иска, или пък Светият Дух да стори нещо против волята на Отца и Сина. Тримурти са трима богове с три имена, така както някога в Египет Озирис, Изис и Хорус, в смъртна вражда. Светата Троица пък е един Бог с едно име. Името му е Бог, а Отец, Син и Дух Свети са изрази на Неговите вътрешни отношения.

На 12-и въпрос: Множеството индийски богове не са ни най-малко подобни на небесните ангели. Защото онези са сили на мрака, а тези са сили на светлината. Те имат разни воли, а ангелите изпълняват само една воля, волята на единния Бог.
На 13-и въпрос: Аватарите не са подобни на Месия. Защо? Защото първо аватарите са много, а Месия е един. След това, аватарите са хора, а Месия е Бог, Син на всевишния Бог. Аватарите са искали да спасят хората чрез своята логика и не са успели; Месия е спасил човечеството с истина, любов и жертва. Ако за месиите трябваше да се говори в множествено число, както за индийските аватари, тогава човешкият род никога не би могъл да види истинския си Спасител. Аз много съжалявам, че индийците очакват идването все на нови и нови аватари, както евреите посрещат и изпращат един по един своите лъжемесии. С множеството си аватари или месии индийците станаха подобни на евреите, които те иначе изобщо не понасят.

Нито пък аватарите са подобни на християнските светци. Всеки индийски аватар е добавял наука към науката и слова към словото, понякога противоположни на предхождащите го аватари, докато всички християнски светци, от първия до последния, са се придържали към едно учение и са следвали един и същи път. А това е учението и пътя на Иисуса Спасителя. Всеки аватар се е представял за въплъщение на този или онзи индийски бог, а нашите светци са признавали само един въплътен Бог, Господа Иисуса, от край до край на човешката история.

Писмо 54

Пето писмо от индийската мисия до монаха Христодул и отговор на писмото

14-и въпрос: Нима индийските монаси, аскетите, не са подобни на християнските монаси, например на вас в Света Гора?

15-и въпрос: И нима индийските факири не са същите като християнските чудотворци?

 16-и въпрос: И нима индийският народ въобще не е постнически народ като например православните народи?       

Отговори на монаха Христодул:

На 14-и въпрос: Наистина, аскетизмът на индийските монаси е учудващ. Подобно мъчение и себеотрицание няма в историята на нито един нехристиянски народ. Но заради какво е това? За да се достигне едно безразличие към болката и радостта, към горчивото и сладкото, към живота и смъртта и за да се премине във вечна Нирвана, тоест в небитието. Християнският аскетизъм е в името на небесното царство. Християнските монаси изнуряват телата си, за да очистят душата си и да я освободят от старостта, за да се изпълни като такава със Божия Дух Свети и да се удостои с безсмъртен живот в царството небесно. Аскезата в Индия значи е за унищожаване на живота въобще, докато аскезата при християните е за сподобяване с по-добър живот, вечния живот в царството на нашия небесен Отец.

На 15-и въпрос: Индийските факири извършват някои мистификации, за да накарат хората да ги прославят, а не за да помогнат на братята и сестрите си. Християнските светци са правили и правят чудеса не в свое име, а в името на Христа и не заради собствената си слава, и не за да се покажат пред хората като чудотворци, а за да помогнат на хората като на свои братя в беда. Известно е, че християнските светители са бягали от човешката слава и са се крили от онези, които са ги прославяли.
На 16-и въпрос: Наистина, индийският народ е постнически народ много повече от други народи. Но не така, както православните народи, защото целите на поста, както и по-рано казахме, са съвсем различни. Но точно заради своето постничество Индия е предопределена от Господа Бога да приеме по-лесно Христовото учение, и по-цялостно и искрено да го приложи в живота си.


Писмо 55
Шесто писмо на индийската мисия до монаха Христодул

От твоя отговор на нашия 16-и въпрос ни се стори сякаш предвиждаш някаква голяма мисия за Индия в бъдеще. Затова ти поставяме следните въпроси:

17-и въпрос: Като Божии човек, наистина ли предвиждаш някаква значима роля на Индия в бъдеще?

18-и въпрос: Как би трябвало Индия да се приготви за тази роля?

19-и въпрос: Кой би могъл да й помогне да се приготви за нея?

Отговори на монаха Христодул:

На 17-и въпрос: Велика и славна роля има Индия в бъдеще и то в недалечно. Бог не е забравил своята Индия, но Той има определен срок, в който извежда определени народи, сякаш са били скрити зад кулисите, на голямата сцена на световната драма, и прави всичко според Своя божествен ритъм.
На 18-и въпрос: Индия не може сама по себе си, посредством слабата си снага да се приготви за голямото бъдеще. Но Бог от небесата ще я дари с мъдрост и сила чрез Своите свети служители, за да я подготвят... Подготовката би се състояла в познаването на единствения истинен Месия, Спасителя на хората, Богочовека Иисус Христос и в кръщението в Негово име заради очистването от огромното греховно минало и проклетата карма.

На 19-и въпрос: На Индия сега може да й помогне само един малък православен народ; казвам малък, защото Индия не се доверява на големите народи с империалистични стремежи и с икономически и политически апетити; казвам православен, защото само в православните народи е запазено чистото и свято християнство.


Писмо 56

Седмо писмо на индийската мисия до монаха Христодул и отговор на писмото

20-и въпрос: Защо източноправославната Църква досега не е пращала свои мисионери в Индия?

21-и въпрос: Какво би донесъл Христос на Индия?

22-и въпрос: Как, според твоето виждане, ще изглежда бъдещата християнска Индия?

Отговор на монаха Христодул:

На 20-и въпрос: Първата православна мисия в Индия е била през първото столетие на християнската епоха. Неин представител е бил светият апостол Тома и неговите последователи. Тази апостолска мисия е имала добър успех, но е била задушена от страна на езичниците и мюсюлманите. Останала е само една малка група в Малабар, която и до днес съществува. През следващите осем века източноправославната църква е прекарала в страшна борба с еретиците, от които последни бяха римокатолиците. След това Бог охлаби робуването на православните народи под игото на турците в Мала Азия и на Балканите, и под игото на монголците в Русия. По време на тези робства западните народи се сдобиха със сила, създадоха империи и завладяха всички континенти, с тях и Индия. И само техните християнски мисии имаха достъп до покорените народи. Но без успех. Защото където кръстът е предхождан от меч, там кръстът е омразен. Едва сега източноправославните народи са във възможност да служат на братята си в Индия.      
На 21-и въпрос: Христос е единственият, който може да свали мрака от индийското човечество, да го освободи от демонските окови, да изкупи кармата му, да разсее песимизма, да внесе радостта на живота, да отвори очите му за небесното царство като цел на земното битие, да опаше със сила и да напои с любов всички индийци.

На 22-и въпрос: Бъдещата Христова Индия си я представям със своя духовен взор като гълъбица, чиито крила са потопени в катран и тя не може да се литне. Когато Христос я окъпе и очисти и я напои със Своята кръв, и я вземе в Свои ръце, тя ще полети за радост своя, и за радост на светите небеса, и на всеки Божий народ.

Писмо 57

Осмо писмо от индийската мисия до монаха Христодул и отговор на писмото

23-и въпрос: Кой в Индия би бил най-големият противник на източноправославната мисия?
24-и въпрос: Кой от страна на Европа би пречил на работата на една източноправославна мисия в Индия?
25-и въпрос: Биха ли могли светогорски монаси да дойдат в Индия като християнски мисионери?

Отговор на монаха Христодул:

На 23-и въпрос: Най-големите противници на една мисия на нашата църква в Индия биха били теософите и окултистите, които мислят че са открили ключа на мъдростта в смесването и сбора на всички религии и всички философии; които настояват, че истината е в множествеността, а не в чистотата. А вие знаете, че чувал с прах не увеличава стойността на едно зрънце злато в прахта.

На 24-и въпрос: От страна на Европа на работата на православните мисионери биха пречили всички онези, които досега накараха единствено индийците да намразят християнството.

На 25-и въпрос: Светогорските монаси никога не биха излезли и на крачка извън Света Гора. Но Бог по своята воля задвижва и звездите в небето и може, разбира се, да напъти и някой от нас, нищожните монаси, към угодно Нему дело.     


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6xu 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.

Св. Филотей Синаит