Мобилно меню

4.7647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (17 Votes)
Писмо 1

Трима пратеници пишат на махараджата на Малабар

Селям, светейши ни махараджа!

Съобщаваме ти, че преминахме от същинска Европа на Балканите и ето ни в Сърбия, централната балканска държава.
Досега ние съвестно и точно те уведомявахме с писмата си, описвахме впечатленията си - нашите наблюдения над европейските народи. Всички те са много далечни от нас в мислите си, в сърцата си и в идеалите си. Нашето общо заключение е, че Европа е болящ, който се преструва на здрав; мракобесник, който се преструва на умен; сиромах, който се преструва на богаташ и безпомощен, който се преструва на силен.

Главната причина за това падение на Европа е отпадането от Бога. “Ние изоставихме Бога и Бог изостави нас”, каза ни един германски пастор. Във Франция чухме от някого следната саркастична мисъл: “Някога Христос яздеше осел, а сега осли яздят Христос”.

През цялата година от нашето пътешествие из европейските страни ние упорито се стараехме да видим връзката между хората и божествата, връзката на земята с небесата, тоест, онова, което у нас в Индия е съвсем очевидно и набиващо се на очи! Ах, онова, което е най-важно в живота на човека! Как жадувахме да видим в някой дюкян гледката, която е така обичайна у нас в Бомбай и Калкута, а именно: в определен момент търговецът да се обърне с молитва към Бога, докато мющериите чакат. Но напразно! Никъде и в нито един случай. Те само в неделя отиват в храма за молитва, и то толкова малко на брой, че това е поразително. Изследвахме, смятахме и пресмятахме, че само един от стотина граждани знае за храма и отива там за молитва, и то само в неделя. Това означава, че в град от 30 000 души – а такива градове в Европа са много – 3000 души ходят в храмовете за молитва веднъж на седем дни.
Опитваме се да си представим колко нещастен би бил ти ако чуеш, че само един на сто души в малабарското царство се моли на Бога, о, ти, най-прозрачния от лотосовите цветове![i]

В Европа хората търсят истината в науката и правдата в еднаквостта. Това са две напитки, с които се опива това бяло човечество. Но докато ги изследвахме разбрахме, че и в едното и в другото питие има повече отрова, отколкото сладост. Нито истината е в науката, нито правдата е в еднаквостта. Но да се говори на европейци срещу науката и уеднаквяването е също така напразно и дори опасно, както да говориш на пияници срещу виното и ракията.
Европейските учени от университетите и академиите ни приемаха с учтивост без любов и ни каниха да изнасяме лекции за Индия. Когато им предлагахме да говорим за религията, за божественото, за монашеските мистерии, за мъдростта на Веданта и подобни теми, те с презрение ни отказваха, а вместо това ни предлагаха да говорим за икономическите условия в Индия, за политическите права на гражданите, за минералните съкровища на отечеството ни, за статистика на населението, животните, износа и вноса и всякакви неща от този род. За всичко само не за Бога, не за тайната на човешкото същество преди раждането и след смъртта. Бяхме отчаяни от това. Вдишвахме въздуха на Европа като отрова.

Сега дишаме малко по-леко, тук, на Балканите. Но и затова скоро ще ти пишем. Нека бог Вишну умножи дните ти и укрепи твоето здраве. Нека цял век си по-здрав и по-богат от нас, както твоят златен престол е извисен над триногите столчета на малабарските селяци.


                                                                     Пандит Гаури Шанкара,
                                                                     Рама Ямуна Сисодия,
                                                                     Теодосий Мангала 


Писмо 2

Сисодия пише на своя брат Арджуна

Селям, драги ми Арджуна.
Мислехме, че ще преминем бързо през Балканите, уморени и нажалени от впечатленията си от Европа. Бързахме да се върнем час по-скоро в нашата драга Индия.
Мислехме, че Балканите са една незначителна покрайнина на Европа, без всякаква оригиналност и не представляваща интерес за нас. Защото, знаеш, че ние в Индия почти нищо не сме чували за Балканите, както например и балканците не са чували почти нищо за нашия свят град Бенарес или за будисткия Тибет. Но много сме се излъгали. По съвет на известния приятел на Индия в Лондон, сърбинът Митринович, ние се спряхме в Сърбия.

Първата ни изненада бе, че получихме покана от двора да се представим пред краля на Сърбия. Крал, това е махараджата на Сърбия. Кралят ни прие с простодушна любезност. Тримата му синове разговарят с него на френски, а помежду си на английски. Това ни учуди. Защо да не говорят на езика на народа си?

Кралят най-напред ни попита как живее народът в Индия. След това ни попита каква е била мисията ни в Европа – политическа, икономическа или културна. Отговорихме му, че светейшият махараджа от Малабар ни е изпратил да изследваме духа, душата и характера на европейските народи, и да научим основните причини за страшната Световна война, от която и нашето далечно отечество не бе пощадено.
- Вашият махараджа – каза кралят – трябва да е велик мъдрец и Божии човек, след като е предприел нещо такова.  Но кажете ми, благородни господа, ако не е тайна, до какви заключения достигнахте? Тоест, какво е предизвикало последното световно клане?
- Безбожието, като зла майка на две зли дъщери: себичността и насилието.
- Така е, така е! възкликна кралят с радостна изненада, както ако врачка познае нечия обърната карта.
В понататъшния ни разговор, когато казах, че съм Кшатри (воини, администратори и царе ( раджи) бел.пр.) и че след религията, най-много ме интересува войската, той ни покани на оглед на гвардията си през първия ден от Възкресението. А това е най-големият християнски празник, който прославя възкресението на Христа от мъртвите.

- Как го казахте? – попита кралят – Вие казахте, че Вас, като Кшатри, най-много ви интересува войската след религията. Значи ли това, че Вашата класа, воинската, кшатрийската, все пак се интересува малко повече от религията, отколкото от войската. Така ли е?
- Така е, светейши махараджа – отговорих аз – За всички класи в Индия, тоест за брахманите, кшатрите, вайшите и парите[ii], религията е преди всичко и над всичко останало. Всичко е под религията и в светлината на религията.

Кралят, сякаш малко натъжен, се вгледа в далечината и каза:
- Така е. Именно така трябва да бъде навсякъде и във всички народи. 

                                           ***
В деня на Възкресението бяхме в дворцовия храм. Божествена служба служеха свещеници в златоткани одежди. Както по-късно научихме, при християните божествената служба показва драмата на живота на Христос Месията. Пееше се една и съща песен, ту протяжно и тържествено, ту бързо и звънливо - почти танцувално. Пееха я безброй пъти. Песента гласи така:

“Христос воскресе из мертвих,
Смертию смерт поправ и
Сущим во гробех живот даровав.” 

Наистина чудо и мистерия. Аз целият треперех от някаква неразбираема треска. Нашите християнски мисионери в Индия са безкрайно бедни в сравнение с този израз на величествения Месия, победител на смъртта. Свещеникът проведе някаква беседа, много вълнуваща. Аз помолих нашия брат Теодосий Мангала да се постарае да я преведе на хиндустански.

На края на службата всички присъстващи пристъпяха към краля и му честитиха празника с тези думи: Христос Воскресе, а кралят на всеки един отговори: Воистину Воскресе!

На излизане от църквата отидохме на оглед на кралската гвардия. Гвардейците бяха в своите парадни костюми, изпълнени с цветове, което бе особено приятно за очите ни. Всички войници са прекрасни младежи, по възраст и по красота. Като нашите Кашмирци[iii] и хималайски бойци. Тръбене възвести идването на краля. Според това което ми обясниха, тръбната ария дава тон за “Кралят ни идва! Кралят ни идва!” Когато настъпи тишина кралят поздрави войската с думите: Хростос Воскресе, братя! На което отвърна гръмогласен отговор от стотина млади гърла: Воистину Воскресе!

Във вълнението си казах: тук хората не се шегуват с вярата. Това за нас е нечувана и невиждана гледка, един владетел да поздравява войската с най-неизвестния и най-невиждания факт от човешката история – Възкресението Храстово. Той поздравява с констатирането на факта на Христовото Възкресение, а неговата войска отговаря с потвърждение на този факт. Воистину Христос Воскресе! Тук няма шега с вярата, подобно на Индия!

След военния парад закусвахме в двора. Тук се раздават варени яйца, оцветени в червено в знак на радост. В знак на радостта от победата на Христос над смъртта. Наистина прекрасно! След това започват да чукат яйцата си: краля и кралицата, и техните деца, и офицерите, и всички присъстващи гости. Един държи яйцето в ръката си, а другият удря. Онзи, който удря казва: Хростос Воскресе! А този, който държи отговаря: Воистину Воскресе!

Когато излязохме на улицата, от всички страни чувахме поздрава: Хростос Воскресе и Воистину Воскресе. Никой не казва Добро утро или Добър ден, а Хростос Воскресе и Воистину Воскресе! Вестниците са с уводни статии, озаглавени: Хростоси Воскресе и Воистину Воскресе! Въздухът е пропит с този поздрав. Бих казал, че дори птиците чуруликат и листата шумолят, и големият Дунав напява тези думи: Христос Воскресе и Воистину Восресе!

Ах, мой Арджуна, за първи път, откакто се отделих от Индия, усетих радост в сърцето си. Хвала на богинята Кали[iv], на която винаги мислено принасям жертви. А ти не забравяй да й принесеш жертва от мое име по нашия обичай.
                                                                                                                          
                                                                      Любящият те брат Рама

Писмо 29

Дописка на кореспондента на “Таймс” от Делхи

Снощи се завърнах от град Пури, който, като свят град, конкурира Банерес. Още чувам в ушите си денонощните възгласи на поклонниците “Джаганат! Джаганат!”. Поклонници от цяла Индия се стичат тук в знаменития храм на бог Вишну. Щом пред погледа им се открие този хилядолетен храм, те развълнувано възклицават: “Джаганат! Джаганат!”.

В Пура човек попада във верска и мистична атмосфера, а в Делхи в атмосфера политическа. Там архаизъм, а тук модернизъм. За жалост, модернизъм не само в най-добрата, но и в най-лошата си форма - даже в политически и обществен анархизъм. Тези дни цял Делхи е развълнуван от един анархистичен заговор, който бе навременно разкрит. Като заговорници се споменават имената на няколко уважавани индийци и на няколко непознати странични лица. Заговорът е бил иницииран от известната Гладис Фаркхарсън, която е успяла да се сгоди за кшатри не от любов и не заради брака, а само, за да й послужи той като оръжие в нейните превратни планове. Пред съдията тя каза, че е англичанка от Лондон. Като свой адрес в Лондон е посочила улица и номер на къща, където, по моему, се намира теософската книжарница “Луизак”. Споменавала е някаква “Индоевропейска школа”, която била управлявана от някакъв учен сърбин. Казва, че в тази школа се извършвала идейна подготовка “за подобряване на положението в Индия”. Съдът не може да вярва на нейните думи и търси данни за нея. В Делхи са пълни с различни догадки. Но в Делхи, където никога не липсва огорчение от Европа, се чувства нарастване на горчивината, заради тази съмнителна особа.

Разбира се, не цяла Европа е виновна, че някои хора в Индия лесно се поддават на влиянието на европейските жени. Така цяла Индия се бе поддала на теософското учение на г-жа Блаватска и г-жа Ан Безант. И двете дами станаха любимки на Индия не заради някаква своя особена мъдрост, а поради омразата си към християнството. Може и  храм да им издигнат и да ги наредят сред божествата. А сега, когато се появи някаква Гладис Фаркхарсън, не наподобяваща госпожите Блаватска и Безант, в Делхи се чуват възгласи: “Вън от Индия, европейски жени!” или: “Остава само Европа да ни прати жени да ни учат и да ни съдят!”. А когато ги поучаваха Блаватска и Безант същите тези хора им ръкопляскаха.

Ето такава е толерантността тук в Индия, където всеки студент щом отвори уста хвали индийската толерантност и хули европейската нетолерантност.       

  

Писмо 31

Пандава, началник на Бенарес, пише на Рама Сисодия

Желая ти мир, блажена мокша[v] на душата и светлина на нозете ти.

В Бенарес всичко върви по старому. Поклонници, жертви, дим, умиране. Всеки ден палят множество мъртъвци на брега на Ганг и техните овъглени тела се спускат в реката. Мисля: колко ли човешки тела досега е приела Ганг и отнесла в морето и то за хиляди години! Ако всички тела се трупаха едно над друго би се появила планина, която би надскочила Хималаите. Цяла Индия ражда тела, а Бенарес ги изпраща на подземния бог Яма[vi]. Така ми се струва. И аз се чувствам тук повече сред мъртви отколкото сред живи; и повече в царството на Яма отколкото в царството на бог Брахма.  Какво е човешкият живот преди Майите, измама, призрак или сянка? Днес ни има утре ни няма. Нима утре не може да се случи да запалят и моето тяло в огъня и да го бутнат в Ганг. Въпросът е само в какво ново тяло ще се яви моята душа: дали в човек или в слон или в маймуна или в орел или в кит. Няма човек и няма бог, който да може да спре колелото на новото раждане и мъчение в тази житейска Самсара. Така учат Ведантите и Пураните и Упанишадите[vii].
Само Сундарар Даш, твоят гуру започва да учи нещо ново. Той всеки ден идва и говори, че Индия се намира в края всичко старо и в началото на нещо ново. И постоянно повтаря, че хората не могат по никой начин да се спасят благодарение на собствените си усилия без извънчовешка помощ. И още предсказва, че тази извънчовешка помощ ще ни даде Метрийа или Месия, който трябва да ни се яви след Гаутама Буда.

Но може би теб това няма да те заинтригува толкова, колкото една чудна вест, която днес ми донесе Сундарар. Тази вест касае дома ти. Заради нея подхванах и това писмо. Сундарар ми казва, че е срещнал тук, в Бенарес, известен монах на име Кумара Рам. Той е един хималайски бикшу, който рядко посещава Бенарес. Спомням си, че само веднъж съм го виждал тук, в Бенарес. Но за него говорят, че когато се спусне от гората сред хората предизвиква някаква изненада, за която се говори с години.
Сега твоят гуру Сундара разказва как Кумара е пребивавал в Малабар сред християни, но не европейски християни, а наши, индийски християни. Няколко месеца е слушал християнски свещеници и монаси и е наблюдавал техния живот. След всичко видяно и преживяно в Малабар Кумара нещо се замислил и умълчал.

Сундарар още ми каза, че Кумара му е разказвал как много му харесват житията на християнските светци. И във връзка с житието на някакъв английски светец Албан[viii], двамата се готвят да направят нещо за освобождаването на Арджун, твоя брат Арджун, който сега е затворен в тъмница. Но всичко това Сундарар процеди през зъби. Виждам, че крие някаква тайна. Каква е тази тайна ще разберем по-късно. Кумара само върти глава и шепне: Свети Албан! Свети Албан! Какво се крие зад това, не зная.

По-малко се радвам на изгряването на слънцето, отколкото на твоето идване в Бенарес.
                                                                                                                      
                                                                                   Твой Пандава 

   

Писмо 35

Теодосий Мангала пише на митрополита на Малабар

Единосъщният и триипостасният Бог да те дарява с мир.

Дойдоха пратеници от страната България, на изток от Сърбия, да ни поканят да ги посетим. Това са поп Боян от страна на църквата и младият професор Харамбашев от страна на университета. Нашият водач, Пандит Гаури Шанкара, който е преуморен и простуден, ни посъветва ние двамата да идем в страната България, докато той малко отпочине. И вярно, нашият Пандит е повече сянка отколкото тяло. Същински индийски аскет. Макар че тук хората се претопяват от жегата, той непрестанно трепери от студ. Ех, къде е Сърбия къде е Малабар, нищо чудно.

Едва измолихме нашия скъп монах Калистрат да тръгне с нас. Той се съгласи да ни изпрати само до границата. И той бърза да избяга от съблазните на този свят в неговата Света Гора. Освен нашата настойчивост към това пътуване го подтикна и старото му приятелство с поп Боян. Това, бих казал, са двама души с една душа.

Единомишленици във всичко. Боян е вдовстваш свещеник и иска час по-скоро да напусне всичко и да иде в Света Гора. С нас тръгна и господин Богданович, а д-р Йевтим остана, за да подготви приема ни в Белградския университет.

В София бяхме приети сърдечно, особено от страна на църковните старейшини и народните маси. Образованите хора ни гледаха с това любопитство, с което се разглеждат редки животни в менажерия.

Затрупаха ни с храна и питиета. Мисля си, че ако в Индия ядяхме толкова нямаше да сме 360 милиона. Но чухме, че българския селяк се храни много скромно. Бяхме в знаменития манастир на свети Йоан в Рила планина. Това е светиня, с която се гордее българският народ. Ах, ако даде Господ и ние, бедните християни в Малабар, да изградим такъв един манастир! Но, утешавам се с това, че кубето на нашия манастир е много по-голямо и красиво от кубето на свети Йоан Рилски. Нашето кубе е тъмно-синьото небе, окичено с диаманти от звездите, които в Индия сияят по-ярко от където и да е. Ах, майко Индия!
Толкоз засега. Пощата ще отпътува. Клепалото за вечерня бие.

                                            Твой верен и отдаден Теодосий Мангала 





Писмо 36

Теодосий Мангала пише на митрополита на Малабар

Господ да ти дава мир и радост.

Посетихме Търново, стария престолен град на българските царе и патриарси. Бяхме в храма на четиридесетте мъченици, в който свети Сава Сръбски е отслужил последната си литургия в неделния ден преди своята смърт. Българският народ толкова го е обичал, че едвам е позволил на сръбския крал да го пренесе в Сърбия.

Селският народ в България ни остави най-добро впечатление Кротък, работлив, търпелив, покорен на властта и много църковен.

- Вие трябва да знаете, господа – каза ни някой от придружителите ни – че ние в България имаме расов въпрос, както и вие в Индия. При нас съществуват две Българии: Татар България и Славянска България. Тази двойственост ни е донесла много нещастия и много унижения през вековете на историята. Сега, щом подушим кръвта едни на други, се отблъскваме.

- Така е, така, - възкликна поп Боян – Тази двойственост е фатална за нас, българите. Но има и едно друго раздвоение, което е фатално за целите християнски Балкани. Това раздвоение е създадено от особен тип хора, които в България се наричат “байганьовци”, в Сърбия “дрипци”, а в Македония “чапкъни”. Аз бих помолил нашите височайши индийски гости да имат това предвид и добре да се пазят от българските байганьовци, от сръбските дрипци и от македонските чапкъни.

Харамбашев започна остро да протестира. Към него се присъедини и Богданович. Но поп Боян нехайно продължаваше:
- Бай Ганьо, Дрипац, и Чапкън са най-големите неприятели на Балканите. Много често имат решаващо влияние във всички измъчени работи на току-що освободените балкански народи. Недейте дори да се опитвате да разговаряте с тях за Бога, за душата, за Месия на света, за Евангелието, за Ведите, за света като морално създание, нито за необозримите дълбини на всичко съществуващо, нито за човешкия род, като едно Божие семейство. Всичко това за тях е безинтересно като тибетските Тантри и Мантри. Те се хранят с най-низката литература, и то с онази, която одобрява всички страсти, застъпва се за пороците и поставя злото над доброто. Отвътре те разстилат своите мрежи по паяжината на живота, за да уловят нещо за себе си и вечер измерват улова. Ловувайки за себе си и само за себе си те не затварят усти, викайки: За народа! За народа!

Харамбашев скочи:
- Ще е оплача от теб на владиката, поп Бояне!
- Ами моят владика мисли като мен, - отвърна поп Боян спокойно. – Но да завърша. Тези хора са вещи, но никога не са мъдри. Това са даровити чираци на Запада. Бомбастично се хвалят със западната култура, тоест с нещо в чието създаване не са взели никакво участие нито те, нито онези преди тях. На тях не им е нито до културата нито до Европа – тези двете те ползват само като търговска марка за своя настоящ лов. Знайте, че тези типове не представляват нито Балканите, нито Европа. Те са един болезнен тумор в тялото на Балканите. Те са виновни за много пролята братска кръв, за революции и войни, за заблудата на народа, за ненародната политика, за нехристиянската школа, за чуждата власт над нашето стопанство. Пазете се, господа, от байганьовците, дрипците и чапкъните балкански…

Имахме малка неприятност точно на входа на университета. Някакви студенти започнаха да ни се смеят. Някои ни подхвърляха разни неща. “Долу Азия!” чу се вик от една от отделените групи.

Поп Боян избухна и се провикна:

-Долу вие татари! Това са благородни азиатци, а вие сте кръвопийци от Азия

Когато воеводата Рама разбра какво викат младите, се хвана за меча си с дясната ръка. Знаеш, той е индийски кшатри, винаги готов с меч да брани честта си. Иначе си прекарахме изключително приятно в България.

Нека светият апостол Тома защитава теб и целия наш Малабар.

                                       Безгранично отдадения ти Теодосий Мангала


Писмо 40

Серала Метра пише от Лондон на редактора на “Индийско огледало”

Струва ми се, че този Божи свят все още е достатъчно просторен за почтените хора, но и изпълнен с мъка за непочтените.

Мъчителен стана и за мадам Гладис Фаркхарсън. Да притичва от континент на континент за нея е така обичайно, както за един честит работник от Лондон да се вози от Ситито до Уимбълдън.

И тъй като, по повод най-новата си бунтовническа дейност в Индия, тя се опита да се прикрепи към нашата “Индоевропейска школа”, по-известна като “Школата на Митринович”, ние се постарахме да свалим воала на тази тайнствена личност. Много малко научихме за нея в Англия, но много повече от нашите приятели от Америка. Затова Ви молим да публикувате тези данни във Вашия уважаван вестник. 

Истинското име на тази жена не е Гладис Фаркхарсън, а Ребека Натан. Самото й име подсказва на кой род и племе принадлежи.
Баща й е бил сараф и като полски изгнаник се е преселил в Чикаго, където се ражда Ребека и където той умира.
Встъпвала е в брак повече пъти отколкото са пръстите на ръцете и краката й. Огорчена от света заради смъртта на баща си, тя от ранна младост се приобщава към всички тайни и пагубни сдружения, антихристиянски, антирелигиозни и антидържавни. Много пъти е арестувана и наказвана, но това не я поправя. Никога не е встъпвала в брак поради причина на някакви чувства, а само по политически причини и по сметка  – колкото да се укрие от полицията и да се добере до пари. В крайна сметка става член на тайно антихристиянско сдружение в Бруклин, което е само един клон на главната анархична организация в Испания. Ребека се превръща в главна движеща сила за това сдружение и остава такава и през последните 20 години. Няколко пъти е обикаляла света със своята мрежа, за да улови някого за своите анархични идеи и със своите искри, където и да отидела е произвела пожар във вид на бунтове, безредици, заговори, атентати и разрушения на всичко онова, което хората и народите са градили и творили. Защото разрушението е сърцевината на анархистичната програма. В Бруклин полицията е конфискувала техните листовки, които са разпространявали, където им се е искало. На тези листовки са изписани лозунгите: “Долу старият свят”, “Долу боговете и държавите”. “Всеки човек е бог и държава за себе си”. 

Ребека е вече жена на години. Но чрез изкуствена козметика умее да се намаже и маскира като 20 години по-млада. Тя е напълно плешива. Затова носи изкуствена коса (перуки) и то веднъж черна, веднъж рижа или червена. Тя няма нито един естествен зъб. Челюстта й е пълна с изкуствени бели зъби. Хората са влюбват в нейните коси и в нейните зъби от чисто незнание. Когато има опасност полицията да я залови, тя сваля косата от главата си и маха зъбите от устата си, и като плешив и беззъб просяк застава на улицата и протяга ръка за милостиня дори и на полицаите. Служи си със всички средства, най-много с отравяне на своите жертви, своите съпрузи и всички, които й застанат на пътя. Служи си и с хипноза. Има големи очи със змийска острота. “Подплатена” е с различни паспорти и свои снимки, които я представят и като жена и като мъж и като уважавана дама и като просяк и като баба и като старец. Това е втората Сара Бернар, само че не на сцената на един театър, а на сцената на целия свят.    

Стига ли Ви това? Ако не, ние сме готови да изпълним целия Ви вестник с ребекините интриги и авантюри. Подобна личност наистина не може да има нищо общо с нашата школа, която е под знака на всечовеческо сближаване, милост и човечност. А тя просто се опита да се прикачи към нашата школа, което не е изненадващо. Това е един от нейните методи: да се представи като член на някое уважавано общество или клуб или като дъщеря на някой лорд или богаташ, или като приятелка на някой известен мъж. Когато нашата славна индийска певица Ратан Деви пееше индийски песни из Америка, Ребека я следваше неизменно. Също така тя е следвала Свами Вивекананда из всички страни, където е проповядвал Рамакришнината наука за обединението на всички вероизповедания в едно.

Сега стига ли Ви. Ако не, обадете си, ще Ви удовлетворим.

Ние от нашата школа най-дълбоко съжаляваме бедния Арджун Сисодия, който лекомислено е попаднал в мрежата на тази модерна Кирка, която превръща всеки, който я е доближил, в свиня.

                                                                          С уважение и поклон
                                                                           Сара Метра
                      Учител по санскритски език в “Школата на Митринович”


Писмо 43

Махмуд Омар пише на Халил Сеад Един в Делхи

Селям, сахиб.

Днес бе изслушването в съда по обвинението срещу госпожа Гладис Фаркхарсън и Арджуна Сисодия. Съдебните заседатели заеха своите места. Съдебният прокурор прочете обвинението. Всичко, което бе публикувано в “Индийско огледало” потвърди и Скотланд ярд от Лондон и полицията от Чикаго и Ню Йорк с множество допълнителни подробности. Всичко съвпада.

По време на четенето на обвинението Гладис Фаркхарсън седеше неподвижно без каквато и да е промяна на лицето й. Арджуна бе нервен и развълнуван. Изглежда че всичко, което се четеше по адрес на неговата годеница, е било съвършено неизвестно и ново за него. Често той отваряше уста, сякаш си взима въздух, и удряше с ръце гърдите си.

Арджуна бе обвинен за анархистичните листовки и толкова. При предишното си изслушване в съда госпожа Фаркхарсън прехвърли вината за тези листовка на Арджуна. Когато това беше прочетено Арджуна се удряше с двете си ръце по челото.

Гладис Фаркхарсън е обвинена в две престъпления:
  1. за анархистична акция в Индия и
  2. за отровителство на Катяяна Сисодия.
Вината по първото обвинение бе призната от Фаркхарсън, но тя посочи Арджун като инициатор. Вината по второто обвинение убедително отричаше. Но когато бе прочетено лекарското потвърждение на прочутия цейлонски лекар Какусанде, който на място доказа, че Катяяна е умряла от отрова и като се вземат предвид други обстоятелства, като: омразата на госпожа Фаркхарсън към майката на Арджуна, тъй като тя е била основната пречка за годежа им, както и предаването на обвинената на полицията за изгарянето на вдовицата Сакунтала и най-накрая нейното тайнствено посещение на старата госпожа в тъмницата с безбожни предложения – когато всичко това бе прочетено надълго и широко, госпожа Фаркхарсън, която сигурно би пребледняла ако не беше намазана с руж, положи глава на масата. Арджуна, разбирайки за отравянето на майка му от обичаната от него жена, скочи на крака и извика: Кобра, а не жена! Ти уби създанието, което ми бе най-мило на света!

Тогава дойде нова изненада. Един от заседателите изискваше да се свали изкуствената коса на госпожа Фаркхарсън и да се извадят изкуствените й зъби, за да се потвърди верността на онова, което е публикувано в “Индийско огледало”. Съдът се съгласи с това искане и помоли обвиняемата сама да стори това, за да не се налага да се прибягва до сила. Фаркхарсън седеше неподвижно известно време, сякаш решаваше какво да стори. Изведнъж скочи, смъкна златистата си коса от главата и си извади зъбите. Пред нас се оказа едно плашило, по-грозно от всеки изроден факир. Настъпи внезапна тишина. Когато Арджуан видя своята “богиня” в този страшен вид изгуби съзнание. Изнесоха го от съдебната зала и го поливаха със студена вода.

После съдебните заседатели изразиха единодушното си мнение, че така наречената госпожа Гладис Фаркхарсън, тоест Ребека Натан, е виновна за две престъпления: първо, за анархистичната акция и второ за убийството на Катяяна Сисодия. Въз основа на това съдът отсъди, че за вината си по първото престъпление Гладис Фаркхарсън трябва да бъде прогонена от Индия, а за второто си престъпление да се накаже със смърт, сходно със законите на нейната родна Америка. В допълнение: тъй като в Индия не е позволено смъртното наказание над хора, то трябва да се изпълни в мястото, където е родена осъдената, тоест Чикаго, и там да бъде убита на електрическия стол.


И, накрая, последната изненада. Гладис Фаркхарсън изслуша присъдата без никаква реакция. Нагласи внимателно косата си и своите зъби, а след това бе съпроводена до тъмницата. На следния ден бе намерена мъртва в килията си. По лицето й личаха тъмни линии като колани. Онази нощ тя е отровила себе си.

Изслушването на Арджуна бе отложено, тъй като той не можеше да даде последната си дума. Аз помолих съда да го пощади поне за десетина дни, докато се оправи.

Ето така тази оплетено кълбо се размота почти докрай.

Струва ми се, Халиле мой, че Кисметът не идва само от Аллах, но и че човек е ковач на своята съдба. Може би хиндусите имат повече право като говорят за Кармата, отколкото ние мюсюлманите за Кисмета.

                                  Нека Аллах те обсипе с цвета на своята милост
                                                                               Твой Махмуд       


Писмо 48

Пандит Гаури Шанкара пише на везира на махараджата на Малабар
Ом, намо Тримурти[ix].

Досадихме с много писма от Европа на светлия ни махараджа – нека индийските Аватари го пазят от зли духове. Затова пишем на теб. Пък, когато той е в добро разположение и попита за нас, ти му прочети това.

Нямахме намерение да се задържаме в Сърбия и ден, а се задържахме по-дълго отколкото във Франция и Германия. Нашият индийски приятел Мартинович от Лондон ни помоли да се спрем в неговото отечество и ние го послушахме. И ето, задържахме се в тази страна шест месеца. Септември е и за сърбите това е най-приятното време, а за нас индийците страшен студ. Просто непоносимо, особено нощем. Затова се готвим утре да потеглим на Юг, а после по-нататък за Индия. Тук хората не се къпят и по веднъж дневно, а камо ли по няколко пъти, както ние в Индия, така че и това е необичайно за нас. Не е изненадващо, защото не се потят от горещината толкова, колкото нас и затова не се къпят.

За сърбите мога още да ти кажа, че това е народ, психически дълбок и съдбовно трагичен. Ще дойде време, когато ще бъде общопризнато, че това е най-дълбокият и най-трагичният народ в цяла Европа. Ако сърбите бяха останали верни на своя патриархален строй, своите обичаи, своите закони и своите разбирания за човека, семейството и обществото, те биха били най-щастливият и най-уважаваният народ сред народите, въпреки всичката си трагичност.

Изглежда трагичната съдба ги е следвала и ги застигала точно заради нарушенията във всичко това. Нарушението е дошло от европейската школа, в която са се учили държавните служители. Сърбия няма свои школи, свое възпитание на младежта. Тук е коренът на нейното зло. Ако някога успее да се освободи от европейската школа и установи свой начин на възпитание в духа на вековните народни схващания Сърбия отново ще се изпълни с духа на светителството и героизма, като съд, който се пълни и препълва с мед или мляко и прелива. Такава Сърбия ще бъде безмерно полезна и на Европа и на нас в Индия.

А каква е чуждата, ненародната школа в Сърбия, усетихме добре и ние тази вечер. В залата на университета беше организирана “индийска вечер”. Въпреки че Калистрат упорито се опитваше да ни убеди да не ходим на тази “вечер”, ние все пак отидохме по настояване на нашите приятели д-р Йевтим и Богданович. Калистрат се удряше в гърдите и викаше: “Сега ще видите срамотата Сръбска!


Св. Николай ВелимировичЖитие на епископ Николай Велимирович

Манастирът "Св. Николай" - Сокоград

Книга за Христос и различните пътища към Него

Индийски писма - 1

Индийски писма - 2

Индийски писма - 3


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/69r 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Не търси съвършенството на закона в човешките добродетели, защото в тях няма да го намериш съвършен; неговото съвършенство е скрито в Христовия кръст.

Св. Марк Подвижник