Писмо 58Теодосий Мангала пише на църквата в МалабарХристос сред нас!
Е и ще бъде вовеки!Света Гора! За жалост ние, бедните християни в Малабар, никога не сме и чували за нея. А аз, за голяма моя радост, вече цял месец съм на Света Гора. През първите петнадесет дни не ни беше позволено да стъпим в тази райска монашеска държава и то заради моите некръстени другари, но после дойде специално позволение от страна на патриарха от Цариград. Петнадесет дни живяхме в една малка ладия, плавайки бавно около Света Гора. Моите другари Пандит и Рама използваха това време, за да изпращат различни въпроси на прочутия монах Христодул, от когото получавахме много интересни отговори.
Царство без корона, държава без армия, страна без жени, богатство без пари, мъдрост без школа, кухня без месо, молитва без почивка, непрекъсната връзка с небесата, неуморен хвалоспев за Христа, смърт без жалеене – това е Света Гора Атонска. Де да можеше Индия, кръстена и некръстена, да направи замяна и да даде Хималаите за Света Гора! Защото в Света Гора хиляди и хиляди християнски монаси държат една вяра, изпълняват едно правило, имат една надежда, надеждата в небесното царство, и признават една защита на своята страна – пресветата Богородица.
Ние успяхме да посетим десет от двадесетте главни манастири и много по-малки манастири, и килии на няколко отшелници. В наша чест се биха камбани и се пяха църковни песни. Моите спътници бяха просто очаровани. Пандит Шанкара каза:
- Ако цяла Европа имаше духа на Света Гора щеше да е мирна и щастлива; и Индия тогава би могла да обича Европа.
По стените на манастирските трапезарии четяхме следните четири монашески правила:
Целомъдрие,
Въздържание,
Послушание,
Мълчание.
Във всеки манастир има по някой личен духовник, опитен старец, който се отнася към останалите монаси като родител към деца.
Любовта е крайната цел на всички монашески подвизи в Свет Гора – любов към Бога и любов към ближните.
Аз се чувствах по-щастлив и по-радостен от всички. Нажалих се само от един монах, който ми каза, че ние, малабарските християни, се придържаме към някои еретични учения. “Това трябва да поправите, защото Божията истина не търпи и прашинка неистина”, добави той съвършено любезно и мило. Може би това ще натъжи и вас. Но аз от свое има и от ваше име дадох дума, че ще отхвърлим всяко учение, което Света Гора смята за еретично. Ние искаме чистата и свята истина. И точно заради това влязохме в сблъсък с римокатолицизма, защото не искахме да признаем техните измишльотини, както от гледна точка на вярата, така и от гледа точка на поведението и църковните порядки.
Всеки манастир има своя ризница и костница. В ризниците се съхраняват скъпоценности, светини и ръкописи на светогорски мъдреци. В костниците са костите на починалите братя на дадения манастир. Утре е денят на починалите. За тях всяка събота се извършват Божествени служби в костниците. Въпреки че там има само мъртви кости, те се пазят с почит, защото ще дойде ден, когато тръбата на архангелите ще затръби и всички кости ще оживеят, както е казано в пророчествата.
Последният ден от нашето пребиваване в тази пречудесна страна беше и най-радостният. Това беше денят, в който монахът Христодул излезе от своята килия, след четиридесет дни доброволно заточение. През този ден той приемаше монасите, които като пчели се рояха около него от цяла Света Гора, за да го видят и чуят. Калистрат му измоли да приеме и нас.
Не разговаряхме много. Не беше и необходимо. По-сладко беше да се гледа лицето на този човек-агне. През живота си не съм срещал човек така кротък и благ, а в същото време толкова достолепен. Ето човека! помислих си аз. Моите другари шепнеха едни на други:
- Аватар!
Той гледаше в далечината с натъжените си очи. То е човек от далеч, човек от небесата, а не от този свят.
На раздяла той падна ничком и три пъти ни се поклони.
И тримата възкликнахме, сякаш сме се договорили:
- Ела в Индия. Такъв човек ни трябва.
Натъжените му очи се навлажниха със сълзи и той отговори:
- Аз съм мъртъв, само Христос живее в мен. Каквото Христос каже това и ще бъде…
До скоро виждане
Ваш предан Теодосий Мангала
Писмо 60
Монахът Калистрат пише от Света Гора на д-р Йевтим в Белград
Мир ти и радост от Господа Иисуса Христа.
Пристигнах в Света Гора от света с много наранявания на душата ми. Ще трябва дълго да я лекувам, докато не си възвърна онази ведрина, простота и сила, която имах по-рано. И аз преживях това, което преживяват всички наши монаси, когато излязат от Света Гора в света. Дълги години не могат да дойдат на себе си. Сякаш с пелин съм се хранил, така съм изпълнен с горчивина
И ти сипа много горчивина в душата ми. Послуша другиго, а не мен, и показа на нашите мили гости от Индия онзи срам в университета. Но нека ти е простено. Нека е простено и на всички останали, които вляха горчивина в душата ми. Сега съм толкова неукрепнал и неспособен за истинска молитва. Но ако Господ ми върне онова, което бях и имах по-рано, аз денонощно ще се моля на Бога и на Светата Пречиста за всички вас, приятели, също както и за неприятелите.
Съобщавам ти, че сутринта изпратихме нашите индийски гости. Пренощуваха в манастира Ксиропотам и на сутринта се спуснаха към Дафни. Никой не ги изпрати, освен мен и поп Боян. Ти знаеш,че светогорците не са любопитни. Трудно може който и да било или каквото и да било да наруши техният дълбок мир душевен. Макар всички редом в своите манастири бяха необикновено любезни и отзивчиви към тези редки гости. Гостите препълниха торбите си с дарове от Света Гора. Отец Боян, който сега е приет за послушник при стареца Хростодул, им донесе от негово име няколко светогорски ръкоделия като спомен от Света Гора.
Когато стояха на палубата на ладията, а ние на брега, прощавахме се махайки си с ръце.
Пандит Гаури Шанкара каза:
- Никога няма да ви забравим!
Воеводата Рама Сисодия възкликна:
- Елате в Индия. И нека дойде големият духовник Христодул!
Теодосий Мангала, задушавайки се от сълзи, само сподавено извика:
- Молете се на Христа Бога за нас….Елате…Индия ви очаква. Индия се нуждае от вас.
Тогава тишината запищя, а аз, дълго не знаейки какво да им кажа, издекламирах онези стихове от г-н Богданович:
“Индио стара, скъпа нам страна,
Страна нам скъпа, страна на всички блага,
От твоето стебло и ние сме клонка,
И ние сме деца от Хиндустан… ”*
Нека Господ Христос те благослови
Монах Калистрат
П.С. Ако искаш, пиши за всичко на Митринович и го поздрави. Защото от днес аз преставам да пиша комуто и да е. Трябва да лекувам душата си от светската горчилка. Сбогом.
