- Отче Паисий, когато имам някакъв въпрос и се моля за това на Господ, как да разбера каква е Божията воля?- Божията воля не се открива по този начин. По-добре е да питаш за проблема си. Да не търсиш съобщение от Бога , след като би могъл да се посъветваш с някой човек, тъй като може да се заблудиш. Един човек влязъл в църква, застанал пред иконостаса и казал: “ Богородице, да взема ли парите от касичката?” Помисълът му отговорил: “ Вземи ги ”. “ Да, ще ги взема “ казал си и взел парите. И така два, три пъти, но църковният настоятел се усъмнил “Какво става? Вероятно някой взима парите.” и решил да наблюдава. И какво видял? След малко дошъл същият човек и отново повторил: “Богородице, да взема ли парите от касичката?...Да, ще ги взема” - и тогава настоятелят го хванал.
Винаги, когато има някой духовен човек, когото можеш да попиташ, трябва да го направиш. Когато няма такъв – например намира се в пустяната - ,но в теб има жажда за послушание, тогава добрият Бог се превръща в Самият Старец и те осветлява и уведомява. Да предположим, че не можеш да откриеш някой, който да ти обясни даден пасаж от Светото Писание. Тогава Бог те просвещава и го разбираш.
- Отче, как човек може да разбере, дали нещо което се случва в духовната борба се дължи на изкушението или на собственото невнимание?
- Ще отиде да попита.
- Тоест сам не може да разбере?
- Дори и да разбере нещо, не би могъл да бъде сигурен. Дори и да е човек с опит, се допитва до някой друг. Аз, за свой личен въпрос, винаги бих питал. Своето решение, ако ще и най–мъдрото да е, го считам за най–голямата глупост, когато става дума за мой личен проблем. Не ходя при някой, който знае какво ме успокоява, а при някой който не знае. Виждаш ли, и един лекар, за да бъде сигурен, че е поставил правилна диагноза при сложен казус, се съветва и с друг лекар, а какво остава за един ученик! Колкото и духовен да е един човек, колкото и добре да успява да реши сам проблемите си, не може да се успокои, защото Господ иска човек да помогне на друг човек, да се поправи чрез помощта на друг човек. Така добрият Бог спестява някои неща, за да го смири. Той трябва да изложи помислите и състоянията, през които преминава, пред духовника си, за да го посъветва и да не решава сам трудните проблеми, нито сам да се изправя пред трудностите, които среща в дух. борба, правейки проби със себе си, защото изкушението ще го обърка и ще му създаде проблеми. Някои стигат дотам сами да си поставят канони. Подобни неща са много опасни.
***
Този, който няма духовник, с когото да се съветва в духовния си път, се оплита, изморява се, закъснява и трудно ще достигне своето предопределение. Ако сам дава решение на проблемите си, колкото и да е мъдър, но понеже се движи със самоувереност и гордост, остава непросветен. Докато този, който се смирява и отива с вяра и саможертвеност при духовния си отец и търси неговото мнение, той му помага и му дава правилният отговор. Ето, когато някой идва с благочестие и с мисълта, че съм светия, докато аз съм една тенекия, съм забелязал, че чувствам в себе си една промяна и това, което му казвам не е от мен. От това разбирам ясно, че човек, който е дошъл с благочестие и Бог като не иска да го онеправдае, дава и на мен това прекрасно състояние. В такива случаи, ако става дума за сериозен въпрос, Бог те осведомява и можеш да му кажеш, какво ще се случи, кога ще се случи и как да се справи със него.
Душата трябва да бъде наблюдавана от духовник, за да не обърка пътя. В духовната борба четенето на светоотческа литература може да помогне, но ако човек няма духовен водач, може да тълкува по свой начин нещата и да се заблуди. Виждаш ли, когато някой отива с колата си някъде и не познава добре пътя, може да провери в картата, но все пак спира и пита, за да не поеме по грешен път. Да предположим, че тръгва от Атина, за да отиде до Флорина. Има карта и я следва, но и пита на някоя будка, дали кара в правилната посока, дали е на верен път, защото на някое кръстовище има опасност да поеме по друг път и да се окаже в Кавала или пък да стигне до някоя пропаст и да загине.
Разбира се, някой може да попита и все пак да не поеме по пътя, който са му посочили и накрая да се окаже другаде, или да не внимава за предупредителните знаци и да пострада зле. Който обаче му покаже пътя и едновременно с това му каже: “ внимавай, на еди кое си място има опасен завой, там има и пропаст...”, тогава той ще получи наградата си. Искам да кажа, че същото трябва да се случва и в духовния живот. Необходимо е вярващият да има духовник, който да го ръководи със своите съвети и да му помага, чрез тайнството на изповедта. Само така може да живее православен духовен живот и да е сигурен, че се намира на верния път. Разбира се, всеки човек си избира духовния водач. Не трябва да доверява душата си на когото и да било. Така както за телесното здраве търси много добър лекар, така и за душевното здраве трябва да намери някой добър духовник и да ходи при него, при лекаря, който лекува душата му, редовно.
Пращайте хората при изповедник
- Отче, често хората, като ни гледат в расо, споделят болката си, проблемите си и дори се изповядват. Какво трябва да бъде отношението ни към тях?
- Като начало, когато се обърнат към вас по някой свой проблем, трябва да ги питате: “Имате ли духовник?” И аз на хората, които идват в Каливи да се съветват с мен по някой въпрос им казвам: “Аз не съм духовник, отидете при своя духовник и направете това, което той ви каже.” Хората трябва да се покаят и да имат духовен наставник, при когото да се изповядват, за да ограничат правата на дявола. Да изслуша една монахиня някоя страдаща жена, която има проблем и след това да я изпрати при духовника – това го разбирам. Но не и да продължи да го разисква с нея. Или, ако някоя жена не намира утеха при духовника си или пък никога не се е изповядвала, или се намира в състояние на отчаяние, нека да я излуша веднъж и пак да я изпрати при духовника, и да й каже, че ще се моли за нея.
Ако една монахиня непрекъснато изслушва проблемите на човека – освен ако няма такова задължение – тя не му принася полза. Защото човекът по три причини се променя към по–лошо: от себе си, от другите и от дявола. Идват при вас, намират човешка утеха, но щом си тръгнат от манастира и си отидат у дома, отново започват по старому и правят същите неща. И жените, и мъжете трябва да ходят при изповедника си. Не е редно да разказват проблемите си на монахиня.
Защото след това си мислят: “Казах си го, сега вече съм добре”, лъжливо успокояват помислите си и не отиват на изповед. Това е прийом на дявола, за да не се изповядват. Трябва да осъзнаете каква е вашата мисия като монахини и да не ходите да благовестите, защото не сте разбрали своето монашескο призвание. Като монаси нашето задължение е да се молим за проблемите на другите; не сме обаче задължени да изследваме тези проблеми. Духовникът има това задължение, а носи и отговорността за това. Ако ги обсъждат с вас, слагат тази отговорност върху вас. Докато наставникът може да проследи тези проблеми от близо и да даде разрешение на въпросите.
Из разговорите на стареца Паисий със сестрите от женската обител в Суроти, Гърция
Из разговорите на стареца Паисий със сестрите от женската обител в Суроти, Гърция